петък, 21 март 2014 г.

Шон Стоун, синът на Оливър Стоун, стана мюсюлманин

източник TheWrapHuffington Post и други агенции
Шон Стоун, синът на носителя на Оскар - режисьорът Оливър Стоун, ревностен защитник на Иранския президент Ахмединеджад, прие Исляма, докато филмира документален филм в Иран, съобщи Agence France Presse.
"Приемането ми на Исляма не означава отхвърляне на Християнството или Юдаизма, с които съм израстнал. Означава просто, че приемам Пророк Мухаммад и другите пророци," каза за AFP Стоун , чиито популярен баща е Юдей, а майка му - Християнка. Той прие Исляма на церемония в град Исфахан.
27-годишния Шон не каза друго за приемането на Исляма. Иранската агенция Fars news смята, че той е станал Шиит и е приел името Али.
В интервюто си за TheWrap на филмовия фестивал в Торонто през септември, той подкрепи Иранското право да притежава адрено оръжие и да се защитава срещу израел. Той отговори на нападките срещу Иранското правителство с думите: "Все едно някой да влезе в дома ти и да заповяда на баща ти да застреля децата си - кои сме ние да му казваме как да управлява страната си?!" 
“Иран се управлява според закона” каза Стоун (на снимката е в Техеран с Мелиса Картър, копродуцент). “Ако хората не харестват Ахмединджад, това не е равно на война или въстание.”
Стоун, който е учил история в Принстън, прави филм, базиран на Иранската история и култура. 
Политическите позиции на баща му също се смятат често за извън Американската посока на мислене, например при защитата на Кубинския лидер Фидел Кастро или антиамериканския Уго Чавез (бел.ред. - ще добавя и позицията му за това, че войната в Ирак е скалъпена от САЩ и съюзниците).
Освен като режисьор, Шон Стоун е и актьор, участвал е и във филми на баща си, както и при други режисьори. 

Забележка - Шон Стоун приема Ислям през февруари 2012г.

вторник, 25 февруари 2014 г.

Сблъсъка на "невидимите" Мюсюлмани с (не) толерантността

АвторMeaghan Seymour  

ИзточникАquila style

Хората бързат да съдят или категоризират всички наоколо, въз основа на външния вид. Така че като една луничава Англо-Канадка, често усещам шока от някой, когато разбере религиозната ми принадлежност. Когато покрих косата си бях взимана за ортодоксална юдейка. Моя зъболекар, докато ръцете й бяха в устата ми, бъбреше за местната синагога и за наближаващите големи празници.
Както и при много други хора, при мен религиозната принадлежност не е крещящо ясна. Независимо че нося "религията на ревера си", в много случаи това не е по начина, по който хората очакват да изглеждат или да се държат Мюсюлманите, повлияни от СМИ. И по различни причини предпочитам нещата да са по този начин, когато става дума за професионални или не толкова близки отношения (е, личните въпроси стават малко повечко, когато разберат, че съм новоприела Исляма).
Но да си "невидим Мюсюлманин" си има цена. Оказвала съм се в много тревожни социални ситуации, когато Ислямът или Мюсюлманите са под натиск. Става доста неловко, когато някой, когото познавам,направи повърхностен коментар, шега или реагира злобно на инцидент, отразявайки негативно отношение към Исляма или Мюсюлманите. Те не знаят, че говорят директно на Мюсюлманин! Това са ситуации, в които засега не съм разбрала как е най-правилно да се реагира.
Визирам времето, когато моя хазаин правеше ремонт и с огромна ненавист заговори за омразата си към "Мюсюлманските имигранти" без да знае, че съм една от тях. Или на чаша сутрешното кафе с току що завърналия се от Мюсюлманска държава шеф на фирмата ни, ръсейки расистки коментари за общуването си с местните жители. Не мога да забравя и бивш колега, който при вида на Мюсюлманка с децата си плесна мнението, че Мюсюлманите са пренаселили Европа.
За съжаление общата нагласа показва, че околните са склонни да бъдат агресивни към Мюсюлманите. 
Въпреки че когато се случат подобни неща (за щастие не много често), нападките не са лично към мен. Независимо от това съм сигурна, че щях да ги намирам за достатъчно груби, неуместни и обидни, дори да не бях Мюсюлманка и щях да искам да престанат.
Но тъй като не се вписвам в стереотипа, който тези хора имат за Мюсюлманин, е лесно да предположат, че съм на тяхна страна, споделяйки фанатизма и грубостта си. 
Докато мълчаливо показвам дискомфорта и се старая бързо да сменя темата, по-късно се питам дали не сторих нещо погрешно? Дали отстоявам ценностите и вярата си? Дали не предавам вярата си, като не отговарям с някоя духовита, добре премислена и предизвикателна реплика?
Колкото и да се почувствам добре, викайки в отговор: “Аз съм Мюсюлманин!”, когато се случат подобни неща смятам, че ние имаме отговорността да не злепоставяме някого, "поставяйки го на място". Когато такива ситуации се случат в офиса например, горното не е добро решение.
През 2012 хора от Мюсюлманската общност организираха протести в отговор на противоречив филм, Невинността на мюсюлманите. Но аз повече се възхищавам на търпението на Пророк Мухаммад с.а.с., с което той отблъсквал многобройните атаки и натиска от мъчителите и противниците си.
Но аз няма да стоя завинаги "невидима", без значение колко дискретно мога или ще практикувам религията си. Ще дойде ден, когато колегите ще забележат, че по време на Рамадан не ям, или пък на съседите ми, на хазаина ми щенаправи впечатление Корана, поставен на бюрото ми. И надявам се, че обезпокоителните и неловки словесни сблъсъци ще приключат. 
Дотогава те ще ме познават достатъчно, за да разберат и осъзнаят, че Мюсюлманите не са толкова различни (и не винаги изглеждат толкова различно) от всеки наоколо. 

За автора: Канадка, която в момента живее в Европа, Meaghan Seymour е израстнала в усамотен район, където желанието й за нови преживявания, места, култури и срещи, я кара да напусне дома си в ранна възраст, за да пътува и среща възможности, да общува с хора с различен произход. След като учи религия, тя предпочита да пише за своята роля в обществото и да размишлява за своя "доста объркан" преход към превръщането си в Мюсюлманка.
----------------------------------
Отговорност: Не е задължително Нови в Исляма да споделя гледната точка на автора на материала. 

вторник, 11 февруари 2014 г.

През погледа на новоприела - какво е да си мюсюлманин, част 1


Източник OnIslam.net
Част 1

Материалът е публикуван за първи път през юли 2007.
Приех Ислям през януари 2007. Тези лични впечатления документират израстването ми в новата вяра. Искрено се надявам да съм от помощ за други нови Мюсюлмани в тяхното духовно пътуване.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо.
В периода след моето приемане на Исляма винаги, когато имах възможност, започнах да посещавам Джума (петъчна) молитва в месжида.

Срещнах различни нови сестри и братя, които бяха винаги готови да помогнат с отговори на въпросите ми или проблеми, с които се сблъсквах във всекидневието си. 

Приучих се на  самодисциплина

Мисля, че най-трудния аспект на това пътуване беше, да се интегрира вярата във всекидневието - например петте дневни молитви. Все още се опитвам да включвам молитвите си в различните и променящи се етапи на всекидневието ми. 

Въпреки това съм предприела важни стъпки за подобряването на рецитацията в молитвите. Използвам книга, придружена със запис и повтарям отново и отново. Очаквам, ин ша Аллах, че до края на лятото, ще се моля съвсем правилно.  

Един значителен за мен урок от Исляма, е самодисциплината. Ислямът е един начин на живот и новоприелите трябва да се преборят, за да се адаптират. Много важно е всичко това да се прави стъпка по стъпка.

Знам, че веднага след моето приемане на Исляма, исках пълна и незабавна интеграция на всичко от религията в живота ми. Бях нетърпелива и исках всичко да правя перфектно. Ислямът обаче изисква и подчертава търпението и баланса във всеки житейски аспект.

Скромно облекло

Друга страна на моята промяна, беше облеклото ми. Мисля, че винаги съм искала да се обличам простичко и прилично. Но лятото е доста голямо предизвикателство за човек да се облича скромно, според предписаното от Корана и Сунната.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо. В интерес на истината досега не съм чувала негативни коментари за облеклото си. 

Смятам, че хората се държат по-учтиво с някой, който е облечен подходящо. Вярвам, че скромността е по-добрия начин на взаимодействие между двата пола. Тук няма нищо скрито, подмолно. Искам да бъда признавана и разпознавана за това, което съм аз, а не заради физическия ми изглед. 

За съжаление в днешно време на жените отново често се гледа като на стока. Само да хвърлим око на списанията и други медии, как изглеждат рекламите - понякога е доста обезкуражаващо!
Тъй като за Хиджаба се водят много спорове, реших да говоря за него в отделна тема. Започнах да нося Хиджаб, но го правя нередовно - все още не се чувствам комфортно да го нося постоянно. Например по време на отиване и връщане от работа покривам главата си, но не и на работното място. Все още се страхувам от евентуална негативна реакция.  

Знам, че се изисква смелост и силна вяра (имаан), за да се постигне спазване на Хиджаба през цялото време. Ин ша Аллах ще продължа да се моля на Аллах за напътствие и насока. Наясно съм, че в много държави Хиджабът на публично място не е позволен и това поставя доста сестри в неприятни ситуации. 

Вярвам, че трябва да се работи и има много неща, които могат да се направят за промяна на общественото съзнание, така че хората да разберат, че тук става дума за заповед на Аллах.

четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Моя горчив хиджаб

източник Оnislam.net  
И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие,
хората, които критикуват жените определено
им създават такова

автор Умм Закийа, писател на свободна практика, САЩ


превод и редакция Милена Борисова-Иршад
==========================

"Нямаш нужда от това" - това бяха първите думи, които винаги присъстваха в спомена за първия ми хиджаб. Бях само на четири, в детската градина, а майка слагаше хиджаб на главата ми всяка сутрин преди тръгване. Моите родителите, бивши Християни, приели Исляма, когато съм била на годинка и искаха детето им да бъде разпознавано като Мюсюлманка, когато отиде в Американско държавно училище.  

Но детската ми учителка имаше "по-добра" идея. Всеки ден, когато пристигнех, тя ме викаше до бюрото си и махаше шала от главата ми с думите: "Нямаш нужда от това". После, в края на учебния ден, тя отново ме викаше и ми слагаше хиджаба. 
Разбира се, бях доста объркана, но пренебрегвах случващото се, защото в моя четири-годишен-свят, възрастните винаги знаеха по-добре. И така мина още година, докато не ми хрумна, че случващото се е нещо, което трябва да споделя с родителите ми.

" Най-накрая някой ще ми помогне!"

Не беше лесно да отивам всеки ден на училище и да изглеждам различно от другите момичета. Децата се шегуваха с мен и за тях беше ежедневната закачка да дръпнат шала от главата ми и да го хвърлят, присмивайки се, докато учителките гледаха без дори с дума да порицаят това. 
Всъщност единствения път, когато учителката се намеси, бях в четвърти клас и се сбих с момчето, което дръпна хиджаба ми и го хвърли в калта. Виждайки приближаването й въздъхнах с облекчение: "Най-накрая някой ще ми помогне!"
Но тя бързо ме въведе в сградата - за наказание - и трябваше да остана сама останалата част от деня, "да си науча урока".

Знаех, че съм различна
Смятам, че най-голямата полза, която придобих от моя опит с покриването на косата ми в Американско държавно училище беше осъзнаването, че съм различна от другите. Някой може да си помисли, че бремето е непоносимо за едно дете. Но практиката ме научи на друго - Мюсюлманите, които имаха "лукса" да се смесят с връстниците си, усетиха голямата тежест, аз бях свидетел на тяхната болка и объркване.
Често ме побиват тръпки като си помисля, че моите родители можеше да не са ме научили от малка да нося хиджаб. Мюсюлманчетата в държавни училища, чиито родителите си мислеха, че "могат да почакат до пубертета", срещаха трудности при осъществяване на тази промяна след менархето им.
Единия ден са били "Джейн", а на другия, образно казано, идват на училище в един вид, като на луд фанатик от Арабската пустиня - или поне другите виждаха точно това. Излишно е да казвам, че много от тези момичета попадат в изключително трудни ситуации по време на този преход.
Така че много от тях правеха нещо, което се очаква за младите по време на пубертета, когато образа им е доста преувеличен в собствения им поглед - постъпваха точно като учителката ми в детската градина - казваха си: "Нямаш нужда от този хиджаб". Така че го носеха на излизане от дома, а на пристигане в училище го сваляха и си го слагаха, когато си тръгнат обратно за в къщи.

Обичам Хиджаба  
Знам, че това е най-изтърканото и сладникаво нещо, което може да се каже. Но е истина. Обичам Хиджаба. И не защото е лесно да се носи в Америка, както и със сигурност не е заради всички тези досадни причини, които Мюсюлманите изтъкват, за да направят Хиджаба по-привлекателен за хората. Честно казано мисля, че окуражаването на момичетата да обичат хиджаба, за да намалят сексуалните желания на околните към тях, е едно от най-подвеждащите и опасни неща - психологически и духовно - които можете да направите на едно Мюсюлманско момиче, особено живеещо на Запад.
Има толкова неща, които ни дърпат в различни посоки, така че е доста жестоко да размахваме плакати на Исляма пред едно дете, докато за момчетата е много лесно да се се смесят с останалите. А ако едно Мюсюлманско момиче се окаже психически слабо, за него е трудно да прикрие недостатъка си - защото пред нея има само две възможности - да носи хиджаб и постоянно да доказва факта, че е човек, или да махне хиджаба си и да обяснява, че е "лоша Мюсюлманка" (това е единствената категория, в която си я представят останалите Мюсюлмани).
И след това върхът на всичко е, че искаме да научим момичето да обича Хиджаба си, защото той носел полза на другите! Не, благодаря! 

Аз обичам хиджаба си, защото той носи ползи на МЕН! Извинявам се, но когато стане въпрос за моята душа, ставам егоистична! И мисля, че другите момичета също трябва да бъдат такива. И в началото на всичко това трябва да е изграждането на близка връзка между теб самия и Аллах - забравяш за всички останали...


За мен хиджаба е част от тази лична връзка и аз го обичам.

‘Тя махна хиджаба си, за да се доближи до Аллах’

Ако чуех това преди десетина години, щях да се изсмея - че как може да се доближи някой до Аллах, сваляйки хиджаба си?! Със сигурност не можеш в името на Аллах да не Му се подчиняваш. 


И това ни учи Аллах и Неговия Пратеник, мир нему. 


За съжаление някои Мюсюлмани имат различно учение. Не, не знам някое да казва, че със сигурност ще се доближиш до Него, сваляйки хиджаба си. Но постоянния тормоз над жените, които носят хиджаб, носи точно това послание.


Без значение стила на хиджаба, който носим, някак сме свикнали с това една жена да бъде тормозена от мъжете Мюсюлмани и дори никаба не решава този проблем. Както дискутирах в блога: ‘But She Looks So Good’: When Men’s Desires Rule", дори ако нося абая и съм цялата в черно, трябва да си покрия и очите". Защо?! Защото не съм покрита "достатъчно" - не за Аллах, а за постоянно ненаситните мъжки погледи за очите ми, които всъщност са ми толкова нобходими - е, те явно предизвикват твърде много съблазън...

Заради постоянния тормоз от страна на Мюсюлмани и непрекъснатата дискриминация от страна на немюсюлмани, моя приятелка махна Хиджаба си, "за да има мир". И какво може да каже за вярата си към днешен ден? "Чувствам се по-близо до Аллах". Защо? Защото чувства, че може да Му служи, без да бъде притеснявана - и от Мюсюлмани, и от немюсюлмани. Мюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и по този начин не я безпокоят колко е погрешен Хиджаба й. А немюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и не се подиграват с Исляма й. 
И без значение колко е погрешна според Ислямските представи е тази логика, тя трудно се оспорва, използвайки световни стандарти. Така че единственото разрешение е да се спре тормоза над Мюсюлманките - особено над онези, които носят Хиджаб, независимо дали лично одобрявате стила на Хиджаба или не. 

Tози горчив Хиджаб

Въпреки че аз обичам Хиджаба, все още се боря с него в Америка. Не, слава на Бога, моите усилия не са толкова сериозни, че изобщо някога да поискам да си го махна. Но се боря със страховете, които имам за дъщеря ми и другите момичета в нашата Умма, както и в останалия Мюсюлмански свят. 

От една страна се страхувам, че те ще срещнат хора като моята учителка от детската - "Нямаш нужда от това"-немюсюлмани. Още по-трагично е, страхувам се, че ще срещнат "Хиджаба ти никога не е достатъчно добър"-Мюсюлмани, които сякаш са тук с мисията да се уверят, че никоя Мюсюлманка не се чувства добре, подчинявайки се на Аллах по начина, по който тя смята за най-добър...


И докато оставам с надеждата, че да се носи Хиджаб е красиво и освобождаващо преживяване за една жена, също така имам болка в сърцето, че Хиджаба се разглежда като благословия единствено, ако упее да пренебрегне негативните послания между Мюсюлмани и немюсюлмани, които карат жените да мислят за Хиджаба като за поредния източник на главоболие.

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие, хората, които критикуват жените определено им създават такова. И тази борба с хората за Мюсюлманските момичета прави по-желана фразата "Нямаш нужда от това", която струва повече за тях, отколкото самия Хиджаб.


Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, пише юношески истории.

петък, 13 декември 2013 г.

Студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за ден



OnIslam& News Agencies
9-ти декември, 2013

По време на събитието, с помощта на мюсюлманските си колеги, студентките на MSA, сложиха хиджаб за първи път.
Мичиган – Немюсюлманки студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за първи път в живота си, когато по-рано този месец бе отбелязан деня на хиджаба.
“Беше чудесно да срещна хора, които искаха да опитатат [да сложат] хиджаб,” каза Аmala Farah, първокурсник в Източния Мичигански Университет, за Eastern Echo в понеделник, 9-ти декември.
“Бях много щастлива да видя и други жени, освен Мюсюлманки. Бяха много заинтересувани да носят правилен хиджаб, дори повече, отколкото внимават други жени (носещи хиджаб).”
По време на събитието от миналата сряда, провело се между 10 и 15 часа, MSA студентки, помогнаха на немюсюлманки, техни състудентки, да сложат хиджаб за път. Асоциацията (MSA) в Източния Мичигански Университет, отбеляза деня на хиджаба в Женския ресурсен център, в присъствието на десетки присъстващи.

Събитието включваше лекция на жена с хиджаб - семейния терапевт Nadia Bazzy, която сподели личния си опит като Мюсюлманка в Щатите.
“За да се опита нещо ново и да се разберат по-добре другите, са добри причини да се присъединиш,” Bazzy каза за жените, които слагат хиджаб за първи път.
Bazzy разясни и принципите на хиджаба в Исляма и предизвикателствата, пред които са изправени покритите жени.
Когато на 16-годишна възраст Bazzy слага хиджаб, тя е критикувана от семейството си, а баща й се страхувал, че тя ще бъде дискриминирана от колегите си.
Bazzy е посещавала католическо училище и е била вдъхновена от Дева Мария - нейната скромност беше забележителна и уникална и това беше, което ме подтикна да сложа хиджаб, споделя Bazzy. 
"Не е задължително да носиш физически хиджаб, за да си Хиджаби,”  казва Bazzy.
“Дори не е задължително да си Мюсюлманка, за да имаш онази личностна скромност - идеята на хиджаба не е ограничена в рамките на Исляма.”
Ислямът въвежда хиджаба като задължителен дрес-код, а не като религиозен символ, който да посочва нечия принадлежност.
Поучителен опит
Бяха подарени 70 шала за глава, а взелите участие в събитието споделиха чувствата си след като са носили за пръв път хиджаб.
"Хареса ми, определено ми хареса, чувствам се доста повече просветена,” каза първокурсничката Emily Chadwick и добави: "Харесва ми да опитам ново нещо от друга култура".
“Има много мюсюлмани тук", каза второкурсничката Mariah Brito.
“Мисля, че не е странно за хората да ме видят в хиджаб," добави Brito, която е очарована от хиджаба.
“Някои познати ме гледаха странноy, но след като узнаха какъв е днешния ден, проявиха разбиране защо съм с хиджаб.”
Давайки висока оценка на успешно проведеното събитие, президентът на MSA, Elaf Alchurbaji каза, “Бях много впечатлен, щастлив и изумен от голямата публика,”
“Харесва ми, когато [Bazzy] каза, че хиджабът не е само външен израз на скромност, но по-важна е вътрешната личностна скромност.”
Мюсюлманите в САЩ са между 6 и 7 милиона в скорошно проучване на агенцията Pew, което установи също, че американските мюсюлмани са едни от най-умерените в света.
То показа също, че американските мюсюлмани като цяло изразяват твърд религиозен ангажимент и се грижат за това да няма конфликт между това да бъдеш религиозен и да живееш в модерна съвременна държава.

неделя, 8 септември 2013 г.

Израстнали в католически семейства, американски войник и съпругата му приемат Ислям

И двамата за родени и израстнали в католически семейства - тя в Манхайм, Германия, а той - в Кисеми, Флорида. 

Но когато през 2006-та година частите на редник (към днешна дата - сержант) Крис Тарантино са разпределени в Ирак, неговата съпруга започва да си задава екзистенциалните въпроси за живота и смъртта, което я довежда до Исляма и тя става мюсюлманка. 
"Бях истински изплашена за него, че нещо ще му се случи", казва Кристина Тарантино. 

Кристина прекарвала голяма част от времето си с по-голямата си сестра, приела Ислям, когато се омъжила за Палестинец. Сестра й успокоявала Кристина и давала отговори на нейните въпроси. 

Нейния духовен напредък тя споделяла със съпруга си в честите телефонни разговори с Камп Таджи, Ирак. 

Въпреки това Крис бил шокиран, когато връщайки се от Ирак, разбира от съпругата си, че е приела Исляма. Първия му въпрос даже бил дали тя ще започне да носи хиджаб. "Не съм готова все още за това" - отговорила Кристина. Не я питал повече: "Молих се за напътствие".

И на следващата година, когато неговите части отново биват разположени в Ирак, този рус и синеок войник, приема Исляма и не го крие. 

"Отидох в Кувейт, купих си молитвено килимче и започнах молитвите си. Разбрах, че това, че съм станал мюсюлманин, не е края на света" - казва той.

През последното десетилетие на войни в мюсюлмански страни, на много американски войници се налага да се борят срещу възприетото мнение, че мюсюлманите са врагове. 
Крис постъпва във войската през 1998 година и се е бил в две мюсюлмански държави. "Знаех само, че ще се боря с терористи. Правех това, което ми заповядват. Казват, че невежеството е блаженство...", казва той. 

Когато неговата съпруга става религиозна, той отива с нея в Сунитска джамия в Манхайм, после коментира, че цялата идея за насилствен радикален джихад към Запада нещо не е наред. 

"Аз следвам учението на Пророк Мухаммад - той не одобрява това. Аз не се асоциирам с радикализма".

"Като всички мюсюлмани, аз вярвам, че дори да убиеш неправомерно 1 човек, все едно си убил целия свят. И ако спасиш 1 човек, все едно си спасил целия свят." - казва Крис, който сега е в Signal Corps и работи в комуникационното обслужване. "Искам да бъда на онази страна, която помага".

Като част от тази идея, семейство Тарантино започва да помага и работи към дружество с нестопанска цел, което изпраща храна и помощи към Сомалия - една провалена държава, подложена на системен глад и тормоз от десетилетия. А от 2006 страната е изправена срещу бунтовниците, водена от военна ислямистка групировка с лидер ал-Шабаб.

Тарантино казват, че приемането на Исляма, им дава нови 
цели и и възможности, ново напътствие в живота.
Кристина и още 7 човека от джамията ал-Фарук в Манхайм основават Islamischer Humanitaerer Entwicklungsdienst, или Ислямски Център за Развитие (www.IHED.de).

Само за няколко седмици работа, те събират 135 тона хранителни и медицински помощи. И всичко това е било през месец Рамадан. 

Когато са си у дома, семейство Тарантино изучава новата си религия и се стреми да я прилага в по-голяма степен в живота си.

Кристина вече носи хиджаб извън дома си и казва, че в джамията, която посещава в Манхайм, има много конвертити от Полша, Украйна, Русия, Германия. (бел. пр. - и от България също, дори познават лично Кристина).

По повод на втренчените погледи в интендантството, Кристина казвала на мъжа си: "Те сигурно си мислят, че си ме довел от Ирак".

Той самия не е имал проблеми с приемането на Исляма. 

Войниците от неговия 72-ри Сигнален батальон знаят, че е мюсюлманин. "В началото все питаха: "Какво?! Какви сте? Какво правите?! Наистина ли?" А след време казваха: "Сержант Тарантино, време е за молитва". Определено проявиха уважение и разбиране."

Един единствен път имал негативно преживяване - когато с "Мир вам" (ас-саламо алейком), поздравява "брат" мюсюлманин от Афро-американски произход, говорящ арабски. В отговор получава само едно силно изсумтяване: "Офффф".

Крис планира да се уволни през следващата година** и да се премести със семейството си в САЩ, Кристина планира да учи комуникации, а нейния съпруга да продължи обучението си в Embry-Riddle Aeronautical University.

Семейство Тарантино се срещат преди 10 години в базата в Манхайм и имат 3 брака - веднъж в кметството, втори път - в църква, трети път - в джамия. 

Едно от най-трудните неща за тях, е отношенето със синовете им. Постоянно се чудехме какво да им кажем, споделят двамата. "И така, постепенно свикнаха с идеята, че няма фея на зъбките, че дядо коледа не съществува...Доста добре приеха идеята" - разказва Кристина.

Бележки:
**Горната статия е от 2010 година (10 октомври, 2011). Към днешна дата, семейство Тарантино живее в САЩ, но посещава и Манхайм.

Автор Nancy Montgomerymontgomeryn@estripes.osd.mil
Източник: http://www.stripes.com
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

сряда, 31 юли 2013 г.

Мюсюлманско население по държави


Afghanistan
12,551,000
99.8
29,047,000
99.8

99.8
Albania
2,302,000
70.0
2,601,000
82.1

83.2
Algeria
24,860,000
98.3
34,780,000
98.2

98.2
American Samoa
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Andorra
< 1,000
0.5
1,000
1.1

1.1
Angola
40,000 ^
0.4 ^
195,000
1.0

1.0
Anguilla
< 1,000
0.4
< 1,000
0.3

0.3
Antigua and Barbuda
< 1,000
0.5
< 1,000
0.6

0.6
Argentina
444,000
1.4
1,000,000
2.5

2.6
Armenia
128,000
3.6
1,000
< 0.1

< 0.1
Aruba
< 1,000
0.2
< 1,000
0.4

0.4
Australia
154,000
0.9
399,000
1.9

2.8
Austria
161,000
2.1
475,000
5.7

9.3
Azerbaijan
5,635,000
78.1
8,795,000
98.4

98.4
Bahamas
< 1,000
< 0.1
< 1,000
0.1

0.1
Bahrain
403,000
81.8
655,000
81.2

81.2
Bangladesh
102,103,000
88.3
148,607,000
90.4

92.3
Barbados
< 1,000
< 0.1
2,000
0.9

0.9
Belarus
10,000
0.1
19,000
0.2

0.2
Belgium
266,000
2.7
638,000
6.0

10.2
Belize
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
Benin
982,000
20.5
2,259,000
24.5

24.5
Bermuda
< 1,000
0.8
< 1,000
0.8

0.8
Bhutan
6,000
1.0
7,000
1.0

1.0
Bolivia
1,000
< 0.1
2,000
< 0.1

< 0.1
Bosnia-Herzegovina
1,843,000
42.8
1,564,000
41.6

42.7
Botswana
3,000
0.2
8,000
0.4

0.4
Brazil
145,000
0.1
204,000
0.1

0.1
British Virgin Islands
< 1,000
0.9
< 1,000
1.2

1.2
Brunei
173,000
67.2
211,000
51.9

51.9
Bulgaria
1,155,000
13.1
1,002,000
13.4

15.7
Burkina Faso
4,807,000
54.5
9,600,000
58.9

59.0
Burma (Myanmar)
654,000
1.6
1,900,000
3.8

3.8
Burundi
90,000
1.6
184,000
2.2

2.2
Cambodia
233,000
2.4
240,000
1.6

1.6
Cameroon
2,691,000
22.0
3,598,000
18.0

19.2
Canada
313,000
1.1
940,000
2.8

6.6
Cape Verde
7,000
1.8
< 1,000
0.1

0.1
Cayman Islands
< 1,000
0.1
< 1,000
0.2

0.2
Central African Republic
234,000
8.0
403,000
8.9

8.9
Chad
3,291,000
53.9
6,404,000
55.7

53.0
Channel Islands
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
Chile
< 1,000
< 0.1
4,000
< 0.1

< 0.1
China
16,839,000
1.5
23,308,000
1.8

2.1
Colombia
119,000 ^
0.4 ^
14,000
< 0.1

< 0.1
Comoros
431,000
98.4
679,000
98.3

98.3
Congo
473,000
1.3
969,000
1.4

1.4
Cook Islands
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Costa Rica
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Croatia
52,000
1.1
56,000
1.3

1.3
Cuba
6,000
0.1
10,000
0.1

0.1
Cyprus
2,000 ^
0.3 ^
200,000
22.7

22.7
Czech Republic
1,000
< 0.1
4,000
< 0.1

< 0.1
Denmark
109,000
2.1
226,000
4.1

5.6
Djibouti
504,000
90.0
853,000
97.0

97.0
Dominica
< 1,000
0.1
< 1,000
0.2

0.2
Dominican Republic
1,000
< 0.1
2,000
< 0.1

< 0.1
Ecuador
1,000
< 0.1
2,000
< 0.1

< 0.1
Egypt
53,884,000
93.2
80,024,000
94.7

94.7
El Salvador
1,000
< 0.1
2,000
< 0.1

< 0.1
Equatorial Guinea
11,000
2.8
28,000
4.1

4.1
Eritrea
1,219,000
38.6
1,909,000
36.5

36.5
Estonia
9,000
0.6
2,000
0.1

0.1
Ethiopia
15,827,000
32.8
28,721,000
33.8

33.8
Faeroe Islands
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Falkland Islands (Malvinas)
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Federated States of Micronesia
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Fiji
58,000
8.0
54,000
6.3

6.3
Finland
11,000
0.2
42,000
0.8

1.9
France
568,000 ^
1.0 ^
4,704,000
7.5

10.3
French Guiana
1,000
1.0
2,000
0.9

0.9
French Polynesia
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Gabon
31,000 ^
3.3 ^
145,000
9.7

11.9
Gambia
780,000
87.0
1,669,000
95.3

95.3
Georgia
625,000 ^
11.5 ^
442,000
10.5

11.5
Germany
2,506,000
3.2
4,119,000
5.0

7.1
Ghana
2,245,000
15.0
3,906,000
16.1

18.2
Gibraltar
2,000
6.9
1,000
4.0

4.0
Greece
254,000
2.5
527,000
4.7

6.9
Greenland
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Grenada
< 1,000
0.3
< 1,000
0.3

0.3
Guadeloupe
3,000
0.7
2,000
0.4

0.4
Guam
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Guatemala
< 1,000
< 0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Guinea
4,241,000
69.0
8,693,000
84.2

84.2
Guinea Bissau
388,000
38.0
705,000
42.8

42.8
Guyana
67,000
9.0
55,000
7.2

7.2
Haiti
2,000
< 0.1
2,000
< 0.1

< 0.1
Honduras
6,000
0.1
11,000
0.1

0.1
Hong Kong
57,000
1.0
91,000
1.3

1.3
Hungary
17,000
0.2
25,000
0.3

0.3
Iceland
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
India
100,873,000
11.7
177,286,000
14.6

15.9
Indonesia
154,680,000
87.2
204,847,000
88.1

88.0
Iran
56,506,000
99.6
74,819,000
99.7

99.7
Iraq
17,356,000
96.0
31,108,000
98.9

98.9
Ireland
15,000
0.4
43,000
0.9

2.2
Isle of Man
< 1,000
0.1
< 1,000
0.2

0.2
Israel
634,000
14.1
1,287,000
17.7

23.2
Italy
858,000
1.5
1,583,000
2.6

5.4
Ivory Coast
4,880,000
38.7
7,960,000
36.9

39.9
Jamaica
3,000
0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Japan
118,000
0.1
185,000
0.1

0.1
Jordan
3,149,000
96.8
6,397,000
98.8

98.8
Kazakhstan
8,391,000
50.8
8,887,000
56.4

56.4
Kenya
1,406,000
6.0
2,868,000
7.0

8.7
Kiribati
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Kosovo
1,955,000
87.8
2,104,000
91.7

93.5
Kuwait
1,966,000
91.7
2,636,000
86.4

86.4
Kyrgyzstan
2,449,000
55.7
4,927,000
88.8

93.8
Laos
1,000
< 0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Latvia
3,000
0.1
2,000
0.1

0.1
Lebanon
1,784,000
60.0
2,542,000
59.7

59.7
Lesotho
< 1,000
0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Liberia
312,000
14.4
523,000
12.8

12.8
Libya
4,278,000
98.0
6,325,000
96.6

96.6
Liechtenstein
< 1,000
2.4
2,000
4.8

4.8
Lithuania
7,000
0.2
3,000
0.1

0.1
Luxembourg
3,000
0.7
11,000
2.3

2.3
Macau
< 1,000
0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Madagascar
106,000
0.9
220,000
1.1

1.0
Malawi
1,512,000
16.0
2,011,000
12.8

12.8
Malaysia
8,870,000
49.0
17,139,000
61.4

64.5
Maldives
216,000
99.9
309,000
98.4

98.4
Mali
8,104,000
93.6
12,316,000
92.4

92.1
Malta
< 1,000
0.2
1,000
0.3

0.3
Marshall Islands
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Martinique
< 1,000
0.2
< 1,000
0.2

0.2
Mauritania
1,968,000
99.0
3,338,000
99.2

99.2
Mauritius
172,000
16.3
216,000
16.6

16.6
Mayotte
90,000
98.0
197,000
98.8

98.8
Mexico
60,000
0.1
111,000
0.1

0.1
Moldova
4,000
0.1
15,000
0.4

0.4
Monaco
< 1,000
0.3
< 1,000
0.5

0.5
Mongolia
211,000 ^
9.5 ^
120,000
4.4

4.4
Montenegro
94,000
16.0
116,000
18.5

21.5
Montserrat
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
Morocco
24,560,000
99.0
32,381,000
99.9

99.9
Mozambique
1,761,000 ^
13.0 ^
5,340,000
22.8

22.8
Namibia
4,000
0.3
9,000
0.4

0.4
Nauru
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Nepal
688,000
3.6
1,253,000
4.2

4.2
Netherlands
344,000
2.3
914,000
5.5

7.8
Netherlands Antilles
< 1,000
0.2
< 1,000
0.2

0.2
New Caledonia
6,000
3.7
7,000
2.8

2.8
New Zealand
7,000
0.2
41,000
0.9

2.0
Nicaragua
< 1,000
< 0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Niger
7,801,000
98.7
15,627,000
98.3

98.3
Nigeria
46,302,000
47.6
75,728,000
47.9

51.5
Niue
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
North Korea
1,000
< 0.1
3,000
< 0.1

< 0.1
Northern Mariana Islands
< 1,000
0.5
< 1,000
0.7

0.7
Norway
54,000
1.3
144,000
3.0

6.5
Oman
1,616,000
87.7
2,547,000
87.7

87.7
Pakistan
112,303,000
97.0
178,097,000
96.4

96.4
Palau
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Palestinian territories
2,111,000
98.0
4,298,000
97.5

97.5
Panama
109,000 ^
4.5 ^
25,000
0.7

0.7
Papua New Guinea
1,000
< 0.1
2,000
< 0.1

< 0.1
Paraguay
< 1,000
< 0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Peru
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Philippines
2,872,000
4.6
4,737,000
5.1

5.7
Pitcairn Islands
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Poland
6,000
< 0.1
20,000
0.1

0.1
Portugal
10,000
0.1
65,000
0.6

0.6
Puerto Rico
< 1,000
< 0.1
1,000
< 0.1

< 0.1
Qatar
423,000
90.6
1,168,000
77.5

77.5
Republic of Congo
26,000
1.1
60,000
1.6

1.6
Republic of Macedonia
441,000
23.1
713,000
34.9

40.3
Reunion
14,000
2.4
35,000
4.2

4.2
Romania
46,000
0.2
73,000
0.3

0.4
Russia
13,634,000
9.2
16,379,000
11.7

14.4
Rwanda
170,000
2.4
188,000
1.8

2.3
Samoa
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
San Marino
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Sao Tome and Principe
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Saudi Arabia
16,096,000
99.0
25,493,000
97.1

97.1
Senegal
7,086,000
94.0
12,333,000
95.9

95.9
Serbia
412,000
5.6
280,000
3.7

5.1
Seychelles
< 1,000
0.5
< 1,000
1.1

1.1
Sierra Leone
2,042,000
50.0
4,171,000
71.5

73.0
Singapore
464,000
15.4
721,000
14.9

14.9
Slovakia
< 1,000
< 0.1
4,000
0.1

0.1
Slovenia
29,000
1.5
49,000
2.4

2.4
Solomon Islands
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Somalia
6,530,000
99.0
9,231,000
98.6

98.6
South Africa
525,000
1.4
737,000
1.5

1.5
South Korea
43,000
0.1
75,000
0.2

0.2
Spain
271,000
0.7
1,021,000
2.3

3.7
Sri Lanka
1,383,000
8.0
1,725,000
8.5

8.5
St. Helena
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
St. Kitts and Nevis
< 1,000
0.1
< 1,000
0.3

0.3
St. Lucia
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
St. Pierre and Miquelon
< 1,000
0.1
< 1,000
0.2

0.2
St. Vincent and the Grenadines
1,000
1.0
2,000
1.7

1.7
Sudan
19,506,000
72.0
30,855,000
71.4

71.4
Suriname
57,000
14.0
84,000
15.9

15.9
Swaziland
4,000
0.5
2,000
0.2

0.2
Sweden
147,000
1.7
451,000
4.9

9.9
Switzerland
148,000
2.2
433,000
5.7

8.1
Syria
11,067,000
87.0
20,895,000
92.8

92.8
Taiwan
97,000 ^
0.5 ^
23,000
0.1

0.1
Tajikistan
4,086,000
77.1
7,006,000
99.0

99.0
Tanzania
7,637,000
30.0
13,450,000
29.9

25.8
Thailand
2,324,000
4.1
3,952,000
5.8

5.8
Timor-Leste
39,000
5.3
1,000
0.1

0.1
Togo
449,000
11.4
827,000
12.2

12.2
Tokelau
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Tonga
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Trinidad and Tobago
72,000
5.9
78,000
5.8

5.8
Tunisia
8,133,000
99.0
10,349,000
99.8

99.8
Turkey
55,121,000
98.3
74,660,000
98.6

98.6
Turkmenistan
2,881,000
78.5
4,830,000
93.3

93.3
Turks and Caicos Islands
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Tuvalu
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
U.S. Virgin Islands
< 1,000
0.1
< 1,000
0.1

0.1
Uganda
1,862,000
10.5
4,060,000
12.0

10.9
Ukraine
103,000 ^
0.2 ^
393,000
0.9

1.0
United Arab Emirates
1,624,000
87.0
3,577,000
76.0

76.0
United Kingdom
1,172,000
2.0
2,869,000
4.6

8.2
United States
1,529,000
0.6
2,595,000
0.8

1.7
Uruguay
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Uzbekistan
19,392,000
94.5
26,833,000
96.5

96.5
Vanuatu
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Vatican City
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Venezuela
44,000
0.2
95,000
0.3

0.3
Vietnam
662,000 ^
1.0 ^
160,000
0.2

0.2
Wallis and Futuna
< 1,000
< 0.1
< 1,000
< 0.1

< 0.1
Western Sahara
221,000
99.9
528,000
99.6

99.6
Yemen
12,191,000
99.0
24,023,000
99.0

99.0
Zambia
33,000
0.4
59,000
0.4

0.4
Zimbabwe
94,000
0.9
109,000
0.9

0.9

източник PewResearch