По-голямата част от немюсюлманите, които съм срещала смятат, че Аллах е лично име на вид божество, нещо като Юпитер или Вулкан (божества от римския партеон). Дори съм чувала хора да отнасят презрително към Бог от Исляма названието „пустинен бог”, като че ли Юдаизмът и Християнството произхождат от американските стадиони или другаде. Истината е, че думата „Аллах” е съставна дума: ал (определителен член -ът) и илаах (бог): Богът. Монотеизмът – вярата в един върховен създател – е основната и най-важна част на Исляма. Даже в повечето преводи на Корана на английски, които съм виждала, не се превевежда думата. Смятам, че това наистина е проблематично и заблуждаващо да не се превежда такава една ключова дума, за която има точен английски еквивалент.
Освен това съм срещала доста мюсюлмaни, които задължават да се използват арабския изказ за Бог, когато говорят на английски: всичко това обърква тези, за които няма да бъде никога ясно, че Аллах е същият Бог, почитан от евреите и християните. Мюсюлманите се различават по много точки от юдеите и християните, но ИМЕННО ТОВА (че почитат същия Бог) не е от тези различия.
Мисля, че не се разбира от начина, по който изразяват това, че в същност става думаза същата вяра в Бога на Авраам, Мойсей и Исус (за мюсюлманите и християните), на Мухаммад. (Мюсюлманите приемат всички тези пророци до Мухаммад, включително и Исус. Повече за Исус – след малко).
2. Най-големият грях в Исляма е ширка: съдружаването, признаването на помощници на Бог. Ширкът може основно да се определи като политеизъм, но включва такива неща като идеята в християнството за Божествената троица или прекланяне пред друг освен пред Бога, независимо от това дали е човек/същество или природно/човешко творение или феномен. Това цели да създаде ясна граница между мюсюлманите и политеистите, но също така християните и другите религиозни групи.
3. Мюсюлманите не вярват, че Исус е син на Бог. Както споменахме в т.1, мюсюлманите приемат Исус (на арабски Иса) като пророк и то като един от най-важните пророци (един от петимата с най-висок статус – бел.пр.). Следвайки т.2, те не приемат християнските вярвания, че Исус е син на Бог (литературно или метафорично), вярват, че той е син на Мария (Мериам, ар.). Вярват, че по времето на разпването друг мъж, изглеждащ по същия начин, е бил на мястото на Исус. Исус се е възнесъл, тялом и духом към Бог в небесата.
Това е може би най-важната точка в различието между християните и мюсюлманите. Някои християнски теолози и духовници вярват, че християните се вкарват в заблуда, отдавайки такова голямо внимание на Исус и го въздигат до нивото на Бог, но това са други аргументи – за друго време и място.
4. Мюсюлманите не се прекланят пред пророк Мухаммед - това следва от # 2, но искам да наблегна на това поради голямото ударение върху Исус в практиката на християните, които допускат,че при Исляма положението с Мухаммед е същото. Пророк Мохаммед се възприема от мюсюлманите като човека с най-добрия характер, но те се отнасят към него като към човек, макар и като изключителен. Той се приема като последния, но НЕ ЕДИНСТВЕНИЯ пророк на Бог. Няма божествен статус, въпреки че мюсюлманите изпитват уважение към него и полагат усилия да подражават на неговия характер и навици, които са с доста висок статус.
Дълги години мюсюлманите неправилно са наричани „мохамедани”. Това е голяма отживелица, но се среща и днес, както преди. Всъщност тя е доста обидна, тъй като предполага ширк. (бел.пр. Тук авторката поправя английското произношение на думите „муслим”, не „мослем” и „куран”, не „коран”, но на български има общоприети официални названия, които използуваме. Преводача на статията не ги счита за правилни, но ги спазва).
5. Превода на Корана не е Коран. Добре се знае, че много неща се губят при превода. За английско говорящите, от които не се очаква да четат Библията на еврейски, арамейски или каквито и да било други езици, на които текстовете са оригинално записвани, и може да се приеме, че тези преводи на Библията са повече или по-малко валидни, въпреки че може да има предпочитан превод. Но единствено Коранът на оригиналния арабски се приема като Коран: преводите се ползуват с голямо уважение, но просто но не са валидни. Мюсюлманите вярват, че Коранът е низпослан на Мохаммед (който е бил неграмотен) от Бог с посредничеството на ангела Джибрил (Гавраил). Мухаммед запаметява тези цитати, когато се низпослават и ги рецитира и споделя със семейството и сподвижниците си. Предислямската арабска култура е предимно устна и хората безусловно учили и запаметили целия Коран; той не е записван напълно до смъртта на Пророка. Има много преводи от първото му записване преди повече от 1400 години. Много от тях са лоши – част от тях съзнателно изопачени за унижаване на Исляма. Много от лошите преводи показват невежеството и пристрастията на преводача. Но е много важно да се знае, че всеки превод в най-добрия случай, е приближение и може да бъде много опасно да се разпространяват осъдителни забележки въз основата на превод, особено, когато са отделени от общия текст, от контекста.
6. Не всички мюсюлмани са араби; не всички араби са мюсюлмани – изглежда съществува разпространена неяснота по този въпрос. Предполагам че това донякъде е разбираемо: Коранът е низпослан на арабско говорящи, а също така две от свещените ислямски местности (Свещената джамия в Мекка и джамията на Пророка в Медина) се намират в Саудитска Арабия. Но хората с арабски призход живеят в много страни, не само в Саудитска Арабия, изповядвт други религии, не само Ислям: сред тях християнство, юдаизъм и друзианство. Страната с най-многобройно мюсюлманско население дори не е арабска – това е Индонезия. Само около 12% от мюсюлманите по света са араби! Мюсюлманите живеят в много страни – от Индия до Швеция и до Австралия. Всеки, който желае може да приема ИСляма, но само малка част от тях са с арабски призход. Всеки, който желае може да приема Исляма, малка част от мюсюлманите са от арабски произход. Също така не всички арабски обичаи могат да се нарекат мюсюлмански. Не всички мюсюлмани говорят арабски, въпреки че молитвите трябва да се отправят на арабски и мюсюлманите се насърчават да научат да четат на арабски, за да могат да четат и разберат Корана (оригиналния текст – бел.пр.). Бих искала да вярвам, че дори няма нужа да кажа това, но обстоятелствата ме провокират: не всеки с тъмна кожа или с тюрбан е мюсюлманин или арабин.
7. Културата не е религия – насилията и мизогонията (неграмотността сред жените, убийствата на честта, обрязването при жените, насилствените женитби, физическото малтретиране), за които ние чуваме в квази-и псевдо-ислямските страни като Пакситан, Саудитска Арабия и Иран, произхождат от патриархалните културни обичаи, но не и от исляма, въпреки че обикновено се „оправдава” по шейсет начина до неделя с очакваните религиозно диктаторски и собствени интерпретации на текстовете.
Ако всяка една от тези страни старателно приложи Исляма и почете законите, тогава жените например, не само биха имали далеч повече права и свободи, отколкото тези понастоящем, но поведението на мъжете и действията на правителствата биха се променили толкова радикално, че нямаше да ги разпознаем изобщо. Ислямската концепция и изисквания са много различни от това, което се прави в момента в тези страни.
8. Исляма не е монолитен – той е обширна, богата и сложна религия, с тайствено писание, приблизително 1.2 милиарда псоледователи по света. В ислямски свят има поразитело разнообразие, като например основните ислямски клонове: мюсюлмани сунити (наброяващи около 85-90% от мюсюлманите по света), мюслмани-шиити, суфити, исмаилити и други малки групи. В рамките на тези групи има правни школи (мад-хаб или мезхаби); към сунитите има основни четири такива.
Част от мюсюлманите са такива по рождение, а други приемат Исляма и това увеличава разнообразяването.
Много е важно да не се приема всеки един мюсюлманин, искрен или не, като обобщение на всички мюсюлмани. Голямото разнообразие на мюсюлманите по света е една от причините годишното поклонение (хадж) в Мекка, рожденото място на Исляма, да бъде толкова завладяващо: всяка година в продължение на повече от 14 века, милиони мюсюлмани се обединяват за няколко дни, отхвърляйки различията помежду си – на раса, етническа принадлежност, класа, пол и език, участват и изпулняват установените ритуали от пророк Мухаммед.
9. Джихад не означава „свещена война”. Това сигурно е най-вредния и непроменен мит за Исляма, Западните медии доста помогнаха за затвърждаването на това, но съществуват и много невежи мюсюлмани, които настойчиво в невежеството си, тълкуват погрешно и използуват некоректно този термин.
Джихад – означава „трудя се, старая се, полагам усилие стремя се към по-добър живот”, превежда се коректно „правя усилие, старая се” или „усилие, старание” и може да се употреби и за такива неща, като студент, който учи старателно, за да получи медицинска диплома или за хора, които събират пари да построят джамия. (Термина е правилен при употреба за жена, която носи Ислямски дрехи и покрива главата си с хиджаб – бел.пр.). Думата се използува относно полагане на усилие за самоконтрол или обучение. Част от джихада на моя съпруг като мюсюлманин са усилията му да стане навреме за първата си молитва за деня, която е преди зазоряване.
Джихад обхваща идеята за полагане на усилия и борба за добро или срещу злото, но в никакъв случай не означава насилие и със сигурност не означава някакви чудати ексцентрици да твърдят, че са мюсюлмани и да размахват Корана наоколом решавайки кое е добро и кое е лошо, да започнат да убиват хора.
Съществуват определни крайни обстоятелства, при които понятието джихад може да означава и въоражен конфликт, но това е крайна мярка, когато всички юридически, политчески, икономически, дипломатически опити за защита на мюсюлманите и тяхното право да изповядват религията си или да се борят срещу потисничество (не само срещу мюсюлмаите), се пропаднали. Всеки вид военно действие, в най-добрия случай, е подгрупа на джихада. Всъщност има добре познати Ислямски текстове показващи, че всякакъв тип военен конфликт е „малък джихад”; „големия джихад” е борбата да контролираш и усъвършенстваш себе си. Някои цитати в свещения Коран, отнасящи се до военни действия (противниците често тълкуват цитатите извън контекста, за да подкрепят своите намерения) описват действителни исторически събития, без да ги дават като съвет за начин на действие или религиозно задължение. Те се компенсират от много други цитати, призоваващи към мир, милост, добрина, толерантност, търпение, прошка, състрадание, ограничаване на военните действия и пр. Изгледжа сякаш бин Ладен и „мюсюлманските” войници в света все още не са прочели тези части на Корана.
10. Исляма не пропагандира, подкрепя, защитава или насърчава тероризма.
Клеветническата кампания срещу Исляма е доста задълбочена и успешна.
