На Малък Хадж в Мекка, втора част

Ричард Бъртън

Продължение на 1 част.

Изпитах разочарование при един от ритуалите, защото си го предствях, че ще се извърши сред пясъците в пустинята, както е било едно време, а то се оказа сред мрамор и лукс. Сетих се за един, дето отишъл да покорява тибет, а точно в центъра на не знам кое свещено градче имало Макдоналдс и ентусиазма му секнал. Няма оттърване от цивилизацията, надежда всяка оставете….

По въпроса за проникване на друговерци в Свещения град изглежда, че няма фиксирано наказание, по-скоро зависи с какви намерения си го направил. Арестуват те, разследват и ако се докаже, че си шпионин, или нещо подобно, става дебело. Ако си го направил просто от любопитство може да само да те изгонят от града, глобят, или да прекараш няколко дни/месеца в затвора.

Един от известните немюсюлмани успели да проникнат там без да бъдат хванати е английският писател и авантюрист Ричард Франсис Бъртън. Успял е да направи поклонението Хадж след дългогодишна подготовка – изучаване на арабски език, изучаване на ритуалите и…обрязване за всеки случай. Описал е пътешествието си подробно в няколко тома.

За незапознатите – Свещената джамия в Мекка (Масджид ал харам) е най-голямата джамия в света. Към момента в нея могат да се молят едновременно около един милион души. По форма наподобява стадион със закритите помещения встрани (на 4 етажа в момента) и празното пространство в средата, в  чийто център се намира кубовидната конструкция Кааба. В посоката на Кааба се обръщат всички мюсюлмани по света, когато  изпълняват молитвите си.

Разбира се, джамията е била много по-малка, но поради увеличаващия се брой поклонници става необходимо да се разшири, което саудитските власти са правили вече 3 пъти, а в момента  е в процес и четвъртото разширение, което трябва да бъде завършено през 2020 г.  “Гората“ от кранове обещава грандиозен резултат.

За придвижване между етажите има асаньори и ескалатори. Има и пункт, от който си вземаш инвалидна количка – ако си болен, или възрастен и няма да се справиш с големите разстояния ходейки. Това, ако има кой да те бута, а ако няма можеш да си наемеш един украсен стол, нещо като трон на колелца, с бутач – човек, който те бута, и който много умело си проправя път в тълпата, крещейки „‘араба, араба’“  (количка, количка).

Джамията е заобиколена с двор ли да го нарека, по-скоро мраморен площад  с подов климатик, който също се използва за молитва, а до късно през нощта е пълен с хора, които си правят пикник, срещат се с други хора, почиват си след пазаруване в мола, или просто се наслаждават на топлите, спокойни нощи.

Сега да кажа най-после за умрата – малкия хадж.  Прави се за два-три часа, тъй като представлява само малка част от същинския хадж, който се изпълнява за три дни и включва и ритуали извън пределите на Мека. Първо се прави тауаф – 7 пъти се обикаля Кааба. Понеже постоянно се включват нови хора – едни свършват, други започват да обикалят –тауафът е денонощен и целогодишен.

После се извървява 7 пъти разстоянието между двата хълма Сафа и Маруа. Тук е мястото където изпитах разочарование, както споменах вече, защото очаквах, че ще го вървим в пущинака на  жегата, а се оказа,че хълмовете са вече в пределите на джамията. Всичко става на климатик, на мраморен под, и с много чешмички вода наоколо. Не мога да не разкажа за произхода на този ритуал, това ми е една от любимите истории.

В скоби слагам християнските съответствия на имената:

Пророкът Ибрахим (Авраам) оставил втората си жена Хаджар (Хагар) насред пустинята с бебето им Исмаил (Ишмаел). Когато им свършила водата, бебето започнало да плаче от жажда. Хаджар тичала отчаяно от единия хълм до другия с надежда да зърне от високото преминаващ в далечината керван. Изминала 7 пъти това разстояние и когато бебето вече изнемогвало от жажда и ритало с крачета в земята бликнал извор. „Зам,зам!” (спри, спри) викала Хаджар, докато правила купчинка от пясък около водата,за да я събере. Така се появява минералният извор Замзам, който никога не е пресъхвал оттогава. Намира се на няколко метра от Кааба, водата му тече от хиляди чешми в джамията и двора й.

Има си и отделно място, където се чака на опашка да си налееш в туби за вкъщи. Саудитските власти са забранили да се изнася водата му за продан, въпреки това продажбата на уж Зам зам вода е много популярна по света сред мюсюлманите, поради голямото й търсене.

Та това са двата ритуала на умрата – 7 пъти около Кааба и 7 пъти между Сафа и Маруа в чест на Хаджар.

Въпреки мрамора и климатиците, не е толкова лесно, колкото изглежда. Всичко това се прави на бос крак, установих, че стъпалата се подбиват много бързо на мраморен под, а и има много хора  наоколо, които затрудняват движението.

Забравих да спомена нещо, чието място е в началото. Нали се сещате, че поклонниците в самолета репетираха нещо, което не разбрах какво е. Оказа се, че всеки, който се отправя към Кааба с намерение да извърши умра, или хадж, трябва да повтаря  тези думи. Поклонниците, които са на групи го правят  хорово, и тъй като денонощно има групи отправили се нататък ,този напев се чува непрекъснато от всички страни, и прави атмосферата още по-специфична и някак тайнствена.

Лабеик Аллахуме, лаббеик – Тук съм, Господи,тук съм…..(втората снимка показва пътят между хълмовете Сафа и Маруа)

На Малък Хадж в Мекка

Пътепис.

Големият хадж е в определено време на годината, през останалото време се прави малкия хадж – умра, и то  денонощно.

Престоят ни на истанбулското летище беше злощастен и след тичането в полусънно състояние, се отправихме към някакъв отдалечен гейт. Е, изчакаха ни и с радост се настанихме в самолета, пълен с турски поклонници, мъжете облечени със същите тоалети, като моята половинка. Единственото, което си спомням ярко от този полет, беше как турските групи изведнъж започнаха да рецитират нещо напевно и унасящо на арабски. Не знаех какво е, после ще обясня защо не знаех, но в Мека щях да го чуя още хиляди пъти.

Под нас зеленината, а после и планините на Турция, постепенно се превърнаха в пясъци. Сред тях се материализира и забелязващия се отдалече, заради формата си на бедуински шатри, покрив на летището в Джеда – най-натовареното в света по време на хадж.

Досадни имиграционни  формалности, липса на едната ни чанта, поредното безкрайно дрямане на летище, усещане за блокирал от недоспиване мозък, взиране в несекващия поток от пристигащи хаджии, осъзнаване, че чантата просто няма да дойде днес…

След като се отказахме да я чакме излязохме навън под огромните шатри…лъхна ни не чак толкова непоносима жега. Мъжът ми преживя сблъсък с пакистанската таксиметрова мафия, ядоса се и отиде да търси шофьор саудитец. Намери, настанихме се в колата и поехме към Мекка.

Хубави пътища, ненатоварено движение, пустинен пейзаж от двете страни… Стигаме до уникален в света знак, по-скоро огромна табела опъната над магистралата. „Само за мюсюлмани“ – „‘Muslims only“.

Не става въпрос за двете най-леви ленти, а че въобще след знака се разрешава само на  мюсюлмани да пътуват по-нататък. Той указва, че след малко се влиза в Мекка, а в Мекка и Медина само за  мюсюлмани е разрешено. Аз се замислих дали може някой друговерец да се промъкне, но ако го открият мисля, че го чакат доста големи неприятности с властите, а едва ли много хора биха рискували. Полицейските проверки са на влизане и излизане от градовете. Не спират всяка кола, но все пак е риск. Освен това в светите места все някой ще го разпознае, че не е мюсюлманин, я таксиджия, я персонал на хотел, я професионален шпионин, и ще докладва където трябва. В Арабските страни професията „доносник“ е много популярна.

Така, в тези два града домашните прислужнички са главно от Малайзия, Индонезия, и няма филипинки и шри ланки като в другите градове.

За новоприелите исляма, чиито имена по паспорт са немюсюлмански, е препоръчително да си носят документ за смяната на религията, в случай, че властите почнат да задълбават.

Аз лично одобрявам подобни ограничения за места на поклонение. Последното нещо, което вярващия човек иска на подобно място е да му щракат фотоапарати, да слуша коментари , възклицания, ах, ох, уау, о май гааад.

Понеже по физиономията и пигментацията ми ясно си личи, че родом съм някъде от немюсюлманско, женската полиция в Мекка ме заподозря, че съм under cover, и ме спря за обискиране.

Скоро след знака влязохме в Мекка. Въпреки огромния ми интерес и любопитство, блокиралия ми мозък позволи да възприема само някакви накъсани детайли – децата, които тръгваха между колите да продават дреболии, когато движението спре на светофара, градинки с палмисти растения, няколко чернокожи жени, още повече жени и мъже, тълпа… минаретата на свещената джамия, и хотела ни на върха на един почти отвесен хълм.

Буквално захвърлихме чантите на пода и се приготвихме да поспим, но преди това не пропуснах да застана на прозореца, за да изпробвам реакциите на саудитската полиция. Ако си спомняте бяха ме предупредили, че арестували човек който се показва на прозореца, особено, ако човекът бил жена. Но на няколко метра от нашия прозорец видях друг. Хотелите са толкова наблъскани един в друг, отчасти заради хълмистия терен на Мекка, отчасти заради печалбарство, че нямаше как да ме арестуват, освен ако някой полицай не дебнеше в някоя стая на отсрещния хотел.

Докато спим в хотела искам да вмъкна няколко обяснения. Много бях чела за ритуалите по светите места, информация има толкова много, че да се удавиш в нея. Но никога, никога не бях успяла да си го представя как е точно. Това винаги е била за мен една много трудно смилаема чат от религията и просто бях оставила нещата за времето когато ще отида там. След два провала на плановете, ето ме, на третия път стигнах. Въпреки, че си носех книжка с обяснения на местата и ритуалите, не бях я чела, затова и не разбрах какво „пеят’“ поклонниците в самолета. Та сигурно ще ми е трудно и да направя сносно описание, има нещо,  което много ме затруднява точно по тази тема, така че извинете ме ако ще ви е скучно…

Събуждаме се и се приготвяме за магреб – молитвата по залез слънце. Физическото  упражнение слизане по отвесен хълм с количка с две деца си го бива. Замислям се как ли ще е на връщане. Още повече, че арабите изглежда не уважават особено институцията тротоар, по него има паркирани коли, а ние лавираме по средата между движещите се. Джамията е на 4 минути пеша, точно както ни обещаха от агенцията. Слизаме от стръмната улица и сме почти в мраморния двор на джамията…

И в този момент пак изпитах едно чуство на нереалност, като че ли бях в някакъв друг свят. От всички страни като реки прииждаха хора облечени в бяло. По-късно установих, че далеч не всички са в бяло, особено жените, но първите ми впечатления са за една всеобхватна белота – хора в бяло, бял  мрамор, бяла светлина от прожекторите ….и този вятър, който винаги подухва в близост до джамията, и прави усещането още по-приятно…

Трябва да призная, че първия път се шашнах от числеността на тълпите. Помислих си, а как ли е по време на хадж, когато в точно определен ден няколко милиона трябва да минат през точно определено място. Там в Мека разбрах,че ако искат арабите могат да бъдат страшно организирани, макар, изглежда, рядко го искат. Поддръжката на свещената джамия – организацията, чистотата, са наистина забележителни.

Представете си стадион и тълпа която се излива след края на мач, или концерт. Такава е приблизително картинката след молитва, и човек очаква неминуемо да бъде настъпeн, блъснат, съборен, или най-малкото да чуе скарване между изнервени араби, но…тези неща не се случват (с малки изключения), защото цялата Мекка (и няколко километра около нея) е територия наречена харам, тоест важат редица забрани, някои от които да убиваш живо същество (освен зловредни насекоми), да изкореняваш дървета и растения, да задържаш за себе си намерено имущество, да се гневиш, нервираш и раздаваш токати… Може да звучи невероятно, но повечето хора в това огромно стълпотворение успяват да спазят забраните и атмосферата е много спокойна и миролюбива.

За ритуалите ще разкажа накратко следващия път, а сега да се занимаем с малко световни рекорди.
Ей този комплекс от сгради (Абрадж-ал-байт) се извисява точно срещу джамията,най-високата с часовника представлявайки 5 звезден хотел.

Това е най-високата часовникова кула в света, часовникът с най-голям циферблат в света (46 метра в диаметър), и втора по височина сграда в света след дубайската кула. Има и още най-най-факти около направата на часовника, който иска да чете повече за Abraj al bait и Royal Tower Clock- Makkah.

Kомплексът е построен от саудитската строителна компания Бин Ладен, а хотелът в момента се менажира от американската компания Fairmont.Само аз ли виждам нещо странно в цялата работа, или в бизнеса и политиката няма странни неща? 

Други нещакоито съдържа комплексът са денонощен луксозен мол, болница, базари паркинги и кой знае още какво.

Следва…

Автор: М. Рейн

от блога Арабски съпруги и приятелки