Едно кратко запознанство с Исляма и отношението към Аллах

За Исляма

Вярата и преклонението пред Единия Истински Бог е основополагащ елемент в религията на мюсюлманите. Много други религии също претендират за вяра в Един Бог, въпреки това обаче му приписват съдружници. Ето няколко примера:

• Преклонение или молене за опрощение от Бог чрез някое от Неговите творения
• Придаване на някои от Божиите качества на предмети или човешки същества  
• Правене на подобия на Аллах чрез издигане на нещо, което да Му се противопоставя

Гореспоменатите убеждения или действия напълно противоречат на основните принципи на Исляма.

За Аллах
Аллах е собственото име на Единствения Истински Бог.

Името „Аллах” се състои от две арабски думи: „ал” и „илах”. „Ал” е определителен член, а „илах” означава „Бог”. Когато  тези две думи се свържат, те образуват „Богът”, което означава „Единственият Бог” или „Единственият Истински Бог”.

Нищо друго не може да бъде наречено Аллах. Тази дума няма нито множествено число, нито пол. Това показва нейната единственост, в сравнение с думата „бог”, която има и множествено число (т.е. богове) или пък женски род (т.е. богиня).

Мюсюлманите вярват, че Аллах е:    

Единственият:

• Аллах е един и няма никакви съдружници.
• Аллах няма равен или подобен Нему.
• Ислямът отхвърля придаването на Аллах на каквато и да е човешка форма.
• Той не прилича на никое от творенията Си.  
• Няма част от Аллах, която да се намира в някой друг (въпреки че Неговото знание обхваща всичко).

Всеславният:

• Няма същество или предмет, достойно за преклонение, освен Аллах
• Всяко преклонение или молитва, насочена към (или чрез) светци, пророци, други човешки същества или природата, се счита за идолопоклонничество.
• Аллах чува всеки, който Го възхвалява.
• Всеки може директно да се обърне към Аллах.
• Мюсюлманите имат директна връзка с Аллах, без да има нужда от някакви посредници [като икони, светци, ангели, свещеници, планетите, Исус (мир нему), животни, гробове или статуи].

Справедливият:

•  Аллах съди всеки според неговите собствени дела и всеки един е отговорен за това, което сам е сторил.
• Човек може да се отличи пред Аллах и да спечели Неговото задоволство единствено чрез добродетели и праведност (а не чрез произход или богатството си).

Всевишният:

• Аллах е над всички Свои създания и е независим от тях.  
• Аллах не може да бъде сравняван с нищо.
• Всемилостивият:
• Аллах е много по-милостив към Своите създания, отколкото майката към нейната рожба.
• Никой няма първороден грах.  
• Аллах опрощава всички грехове.

Всемогъщият:

• Аллах няма подобия.
• Концепцията, че Аллах е почивал на 7-мия ден от сътворението не намира място в Исляма.
• Аллах контролира всяко нещо.
• Подчинението пред Аллах не увеличава Неговото Могъщество и неподчинението пред Аллах не намалява Неговото Могъщество по никакъв начин.
• Нито едно листо от дърво не пада без разрешението на Аллах.

Искреното размишление върху величието на Аллах прави човека покорен. Това е, което Аллах ни призовава да правим – да Го опознаем чрез Неговите имена и качества, да осъзнаем Неговото Всемогъщество и Величие, да Го зовем и да Му бъдем покорни. 
Сред прекрасните имена и качества на Аллах са и:

• Създателят и Утвърждаващият.
• Опрощаващият и Извиняващият.
• Признателният.
• Всезнаещият и Всесведущият.
• Откликващият.
• Съвършеният.
• Най-Великият.

За Корана

Мюсюлманите вярват, че Коранът е истинското слово на Бог¹. Заедно с автентичните хадиси на Пророка Мухаммед (мир нему), той е основният източник на ислямското знание. Ето няколко строфи в потвърждение на това, което беше разгледано по-горе:

„И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!“  Коран, 2:22

„Той е Аллах,няма друг Бог освен Него.“ Коран, 59:22

„И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!“ Коран, 4:36

„Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“ Коран, 42:11

„Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?” Коран, 5:76

„И рече вашият Господ:„Зовете ме,и Аз ще ви откликна.”Коран, 40:60

За Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (мир нему) е последният от Пророците, изпратени да призовават хората към подчинение и преклонение единствено пред Бог. Някои от тези Пророци са Адам, Ной, Йосиф, Яков, Авраам, Давид, Исус и Моисей (мир на всички тях). Мюсюлманите не се прекланят и не търсят напътствие от Мухаммед (мир нему). Той е предупредил:

 “Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерием! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”

Така, както мюсюлманите вярват, че Моисей (мир нему) е бил изпратен с Тората², и че Исус (мир нему) е бил изпратен с Евангелието³, те също вярват и че Мухаммед (мир нему) е бил изпратен със Свещения Коран, за да покаже как трябва да се прилагат неговите повели.

Ето някои от хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

 „Който не е милостив към хората и Аллах не ще е милостив към него.”

„Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас.”

„Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв.“

„Най-добрите сред вас са тези с най-прекрасния нрав“

„Бъдете скромни, така че никой да не угнетява никого и никой да не се възгордява над никого"

„Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори това да срещнеш своя брат с приветливо лице!”

 За Богослужението

 Както отбелязахме, Ислямът проповядва, че ибадетът (богослужението) трябва да бъде единствено за Бог. 

А какво е ибадет?

Мюсюлманските учени определят„ибадета” като „обобщаващ термин за всички онези вътрешни и външни думи и действия на човека, чрез който се спечелва задоволството на Аллах”. С други думи, концепцията за богослужение в Исляма не се ограничава само до ритуали като молитва, пост, благотворителност и извършване на поклонение – то е нещо много повече. Човек може да превърне всекидневните си занимания в богослужение, като изчисти намерението си и искрено търси задоволството на Аллах чрез това, което прави. 
Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Дори изкарването на препитание може да бъде направено заради Бог ако се извършва с добри подбуди  (напр. да се работи за издръжка на семейството). Ако обаче някой работи, за да парадира с тов, или за да се сдобие със слава, то тогава това не може да бъде счетено за богослужение.“

„Милостиня е да поздравиш някого. Милостиня е да бъдеш справедлив. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което  пречи”

Горепосоченото може да звучи странно за тези, които виждат религията единствено като лична връзка между човека и Бог и като нещо, което не засяга онези дела, които не са специално свързани с някакви религиозни ритуали. За мюсюлманите обаче, Ислямът не е само религия, а цялостен начин на живот.

----------------------

 1 Всеки един превод на Корана, било то български или на някакъв друг език, не е нито Коран, нито версия на Корана, а само превод на неговото значение. Коранът е само на арабски език, езикът, на който е бил низпослан.

2,3 Единствено Коранът е останал непроменен и съхранен, докато другите автентични откровения са загубени или подправени.

 “Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и огромна награда.” Коран, 5:9

Текста е от брошура, отпечатана за запознаване с Исляма на Районно мюфтиство, София

Мюсюлманският Исус

снимkа Мuslimvillage.com

автор Aлейна Aхмад, студент, The Extension School, Harvard University

Източник: Huffington Post
превод: Милена Борисова - Иршад

По време на празника Великден Християнският свят празнува възкресението на Христос. За по-голяма част от Християните Исус е Божи син, който е умрял на кръста, за да спаси хората. Ислямът отхвърля тези вярвания и разглежда Исус, Иса, като Пророк и Месия на Израелитите. Кой е мюсюлманския Исус?

И двете Книги - Библията и Коранът, са съгласни, че Исус е роден чрез чудодейно раждане от девицата Мария (Мариам). Има цяла част в Корана, наречена Мария и името й се споменава 34 пъти в Книгата, което е повече, отколкото в Новия Завет. Тя е изключително уважавана в Исляма и е модел на вярваща за жени по целия свят. 

За Мюсюлманите Исус е печат на Еврейските пророци и човек със съвършена чистота. За разлика от всички останали хора, с изключение на майка си Мария, той е недокоснат от Сатаната при раждането си. Коранът възвеличава Исус, а името му се споменава 25 пъти, за разлика дори от Пророк Мухаммад, чието име в същност е споменато само 4 пъти.  

Има много чудеса, отнесени към Кораничния Исус. Едно от тях, е способността му да говори още от раждането си. Мария е била осмивана, заради извънбрачното раждане. За да защити майка си от подигравките на околните, Исус казал: "Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. (Коран, 19: 30-34) В същност други добре познати чудеса (с Божието позволение), са предадени и от Корана, и от Библията, включително излекуване на болни, изцеляване на слепи и връщане на мъртви към живот. 

Коранът ясно показва, че Исус е изпратен на Земята, за да проповядва едно ново Евангелие (ар. Инджил), потвърждаващо посланието за Единия Бог, предадено от предишните пророци. Но неговото учение, с течение на времето, бива изкривено. В Корана Исус предсказва идването на Пратеник, с името Ахмад, което е синонимно име на Мухаммад. Много Ислямски учени след 8-ми век са съгласни, че това е предсказано и в Библията, написана в оригинал на Kойне*.  

Гръцката дума "параклетос" или "параклете" в Християнството се отнася към Светия Дух и понякога се превежда като "Утешител". Думата "параклетос" в арабския се превежда като "ахмад",  което означава достоен за похвала, похвален. Думите на евангелиста  Йоан: 14:16 "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века" за много Мюсюлмански учени предсказват идването на Мухаммад, новия Утешител, който ще поднови някои изгубени учения от предишните Авраамови Свещени Писания. 

В Библията Исус никога не е наричал себе си Син на Бог, както потвърди и Професор Chris Queen от Харвадрския Университет в лекция, на която присъствах. 
Исус споменава себе си като Човешки Син - думи, споменати 81 пъти в гръцките канонични евангелия. В Корана Исус е смирен по подобен начин, особено когато нарича себе си слуга на Бог. Това смирение е безспорно и в думите на Исус: "Не ми подобава да казвам това, на което нямам право" (Коран: 5:116). И в двете религии, Второто пришествие на Исус се асоциира със Съдния ден и края на времето. 

Традиционните християнски вярвания са, че Исус е умрял на кръста. Сред ранните Християнски секти са били и следовниците на Докетизма**, за които разпването на Исус е било само представа, дори и подмняна. Тяхната обосновка на вярването идва от Деяния на Йоан 97-102, "И моя господ стоеше в средата на пещера [и] каза: "Йоане, за хората в Йерусалим аз бях разпнат и пронизан с копия...Но за теб ще кажа [...] че не съм аз човека на кръста" *** (Апокрифно Евангелие).

По подобен начин в Корана Исус не е бил наистина разпнат на кръста "...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. ” (Коран, 4:157). Аллах е въздигнал Исус при Себе Си, спасявайки този Пророк от страдние и ужасна смърт. Професор Lawson твърди, че “такова убеждение, честно казано цел да отслаби интереса и доверието към Исляма в очите на Християните или т.нар. западняци, чиято културна идентичност е свързана - независимо вярващи или не - с неоспоримия и аксиоматичен "мит" за разпването и възкресението на Исус".

Ислямските мистици питаят дълбока любов към Исус и неговия аскетичен начин на живот. В книгата си “Възраждането на религиозните науки”, суфисткия мистик и брилянтен философ ал-Газали, цитира думите на Исус: "Вие не ще постигнете каквото желаете, освен чрез страданието от това, което не желаете"
Освен това на портите на град Фатехпур-Сикри, Мюсюлманския Могул Император Акбар, е изписал думи на Ислямския Исус: "Този свят е мост. Премини го, но не гради жилище върху него".

Ислямът е строго монотеистична религи и забранява всякакво съдружаване или приемане на други богове, освен на Единствения Бог. Въпреки че всички Пророци, включително и Исус, са смъртни и надарени всеки по различен начин, те не биха могли да бъдат част от божественото. Животът на Исус е вдъхновение и въпреки че много аспекти остават загадка и са физически неясни, ние не можем да се съмняваме в значимостта на този изумителен и бележит човек, дори 2000 години след смъртта му. 

Макар да признавам обосноваността на твърденията на Професор Lawson, аз искрено вярвам, че споделената любов на Мюсюлманите и Християните към Исус, може да бъде основа на взаимния диалог и разбирателство между религиите. 
Трите Авраамови религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, несъмнено са свързани - и все пак Юдаизмът отхвърля Исус, а Ислямът винаги го приема. 

Като се има предвид, че вярата в Исус е в центъра на Ислямските вярвания, защо Западът продължава да е толкова враждебен към Исляма?


===================

пояснения на преводача:

* Койне, "общ, обикновен диалект", е популярната форма на гръцкия, която възниква в пост-класическата античност (c. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността по време на римския период.

** - Докетизмът (от гр δοκέω — «изглежда») е раннохристиянска ерес, която отрича човешката природа на Исус Христос и действителността на Въплъщението. Докетизмът застъпва становището, че материята е нещо по-нисше от духа, и е зло и греховно начало, поради и което не може да допусне, че Бог действително (реално) се е въплътил в човек. Отричайки Въплъщението, те отричат и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.

*** Деяния на Йоан, апокрифни, неканонични текстове от библиотеката на Northwest Nazarene University 

За Исляма

Всички пророци от Адам а.с. до Иса а.с. са оповестявали на хората истинната вяра в Единствения Създател, поучавали са ги как да Му се прекланят. Но с течение на времето вярата и божествените повели, донесени от тях, претърпявали промени и губели своята същност и затова Господарят на световете Аллах изпратил последния Си птоток и пратеник Мухаммед с.а.с. Ислямът обобщава небесните религии.

Целта на ислямската религия е щастието на човечеството и тези, които последват повелите, донесени от исляма, ще заслужат щастието и в земния живот, и в отвъдния. Повелите на ислямската религия се разделят на три групи:

•          Вяра (имаан);
•        Дела (амал), те са

- служене (ибадат) пред Аллах;

- Взаимоотношения (муамалят);

•  Нрави (ахляк.

Пратеник – с книга.

Малките книги:

• 10 стр. на Адам а.с.
• 50 стр. на Шит а.с.
• 30 стр. на Идрис а.с.
• 10 стр. на Ибрахим а.с.

Общо 100 страници.

Големите книги:

• Таурат на Муса а.с.
• Зебур на Дауд а.с.
• Инджил на Иса а.с.
• Коран на Мухаммед а.с.

Коран – 23 години низпославане. Голяма част от знаменията са низпослани по повод на някаква случка или в отговор на въпрос, отправен към Мухаммед с.а.с.

Особености, които различават Свещения Коран от другите Божи послания:

            а) Св. Коран се е запазил непокътнат до наши дни, докато някои свети послания са изчезнали напълно, а други са запазени частично, претърпели са множество промени и са загубили иденстичността си;

            б) Св. Коран не е низпослан наведнъж, както някои послания, а на части, според времето и събитята. Това спомага за лесното му запаметяване и разбиране.

            в) Корана е послание за всички хора до края на света. Другите свещени книги са изпратени на определени нароси.

            г) Свещения Коран е последната Божия книга и след него няма да има друго послание;

            д) Повелите на Свещения Коран са валидни за всяка епоха за разлика от другите послания, които са били валидни за определени периоди от време.

Пророци – качества:

1. правдивост (садк) – правдиви са и никога не лъжат;
2. довереност (аманат) – заслужават доверие и никога не му изменят;
3. проницателност (фатанат) – умни и будни хора;
4. непорочност (исмет) – не извършват грях нито тайно, нито явно;
5. вестителност (теблиг) – оповестяват на хората повелите на Аллах ст, така както са ги проели, без да ги променят.

В Корана

1. Адам
2. Идрис
3. Нух
4. Худ
5. Салих
6. Лут
7. Ибрахим
8. Исмаил
9. Исхак
10. Якуб
11. Юсуф
12. Шуайб
13. Харун
14. Муса
15. Дауд
16. Сулейман
17. Айюб
18. Зулкифл
19. Юнус
20. Иляс
21. Алейса
22. Закария
23. Яхя
24. Иса
25. Мухаммед

„Най-великата личност в човешката иcтория, е Мухаммед!” Майкъл Харт (автор на „100-те най-велики личности”)

„Изпитвам съжаление, че не съм твой съвременик, о, Мухаммед!... Човечеството е имало възможността да се срешне с човек като теб и повече не ще има тази възможност. С дълбока почит се прекланям пред твоето величие”.  Бисмарк (немски държавник)

„Свещения Коран, низпослан на Мухаммед за напътствие на хората, е блестяща книга, изпълнена с мъдрост. Няма съмнение, че Мухаммед е истински пророк”. Алекси Зоазоу (фр. философ).

„Пророкът Мухаммед е велик миротворец. Извършил е много в служба на човечеството. Отведе една общност към истинската й светлина. Той я избави без да пролива кръв, приобщи я към мира. Отвори й път за извисяване. Личност като него заслужава всякакква почит”. Лев Толстой

                                                                                                     

Дева Мария (Марийам) в Исляма

Мария, майката на Исус, заема много специално място в Исляма и Бог я определя като най-добрата жена сред хората, която Той е избрал сред другите жени заради своето благочестие и набожност.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!“

(Коран, 3:42-43)

Тя е сторена пример за следване, както Бог е казал:

„И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от (чрез) Своя дух (т.е.Джибрил). И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.“

(Коран, 66:12)

Наистина била жена, която можела да даде подобно чудо, каквото е Исус, роден без баща. Била позната със своите набожност и целомъдрие и ако имаше някакво различие никой нямаше да повярва, че е заченала девствена – вяра и факт, който Исляма поддържа истински. Специалната й природа се доказва от много чудеса още от ранното й детство. Нека разкажем онова, което Бог ни е дал за красивата история на Мария.

Детството на Мария

„Когато жената на Имран рече: „Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.“ И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.“ А Аллах най-добре знаеше какво е родила.“

(Коран, 3:35)

Мария е родена от Имран (Хели) и съпругата му Ханна, потомък на Давид и по този начин спада към фамилията на Пророците, от Абрахам, до Ной, до Адам, мир на всички тях. Както се споменава в аята, тя е родена в избраното семейство на Имран, който е роден в избраното семейство на Абрахам, роден в избрано семейство. Ханна била безплодна жена, която силно желаела дете и направила обет пред Бог, че ако Той я дари с дете, тя ще го посвети на Него да служи в храма. Бог отговорил на нейния повик и тя заченала. Когато родила, тя останала разочарована, защото детето било женско, а обикновено мъжките служели в Байт-ул-Макдис.

„И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.” ...Мъжкото не е като женското.“

Когато тя изразила тъгата си, Бог е порицал думите й:

„А Аллах най-добре знаеше какво е родила…”

(Коран, 3:36)

…защото Бог е избрал дъщеря й, Мария, да бъде майка на едно от най-големите чудеса на сътворението: девицата, която да роди Исус, Аллах да е доволен от него. Ханна я нарекла Мария (Мариам на арабски) и призовала Бог да я закриля – нея и децата й от сатаната:

„И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството є!”

(Коран, 3:36)

Бог наистина приел нейната молба и дарил Мария и детето й – Исус – със специален белег, който не е даван на никого преди това и никой от тях не е засегнат от докосване на сатаната по време на раждането си. Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Никой не се ражда без Шайтана (сатаната) да го докосне по време на раждането, което поражда вик, освен Мариам и нейния син (Исус)“. (Ахмад)

Тук веднага можем да видим подобните неща между низпосланото, с Християнската теология за „Непорочното зачатие“ на Мария и Исус, въпреки големите разлики между двете. Исляма не подкрепя теорията за „първичния грях“ и затова не гледа повърхностно на това обяснение за тяхното незасягане от докосване на Шайтана, а по-скоро това е милост, дадена от Бог на Мария и нейния син Исус. Както и другите пророци, Исус е бил предпазен от извършване на смъртни грехове. Колкото до Мария, дори и да кажем, че тя не е пророк, въпреки това тя получава протекцията и напътствието на Бог, които се дават на набожните вярващи.

„И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.“

(Коран, 3:37)

След раждането на Мария, майка й Ханна я дала в Байт-ул-Макдис и предложила на тези, които са в молитвения дом, тя да отрасне под тяхно ръководство. Знаейки за благородството и набожността на тяхното семейство, те се изпокарали кой да се грижи за нея. Решили да хвърлят жребий и не друг, а пророк Закария бил избрания. До отрастването си детето останало под негово настойничество.

Чудесата в нейно присъствие и посещението на ангела

Мария растяла и дори пророк Закария забелязвал специалните черти на Мария, отговорни за различните чудеса, които ставали в нейно присъсътвие.На Мария била дадена изолирана стаичка към молитвения дом, в която момичето можело да се отдава на служене на Бог. Когато Закария прекрачвал прага да я види, намирал там изобилие от плодове.

„Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“

(Коран, 3:37)

Тя била посещавана от ангел повече от веднъж. Бог ни е казал, че ангелът я е посетил да я осведоми за нейната чест и висок статус сред хората.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се! “

(Коран, 3:42-43)

Заради посещенията на ангела и нейния избор за положение над другите жени, някои могат да помислят, че тя е пророк. Дори да не е, което е въпрос на разискване, въпреки това Исляма смята, че нейния статус е с най-високо положение сред жените заради нейната набожност и благочестие, както и заради нейния избор за майка на Исус.

Нейното благовещение

Бог ни е разказал случката с идването на ангела да съобщи на Мария добрите новини за дете...

Раждането на Исус

При започване на мъките, тя е чувствала много силни болки – физически и душевни. Как една жена, толкова набожна и чиста забременява без съпруг? Тук трябва да споменем, че Мария е имала нормална бременност, която не е била по-различна от тази при другите жени и е родила по начина, по който и всички останали са раждали. Според християнските вярвания Мария не е страдала от родилни болки, а за Християните и Юдеите отношението към менструацията и родилните мъки е наказание заради греха на Ева (Хаууа – ар.) [1]

Исляма не поддържа подобни вярвания, както и не поддържа терията за „Първичния грях“, а силно и ясно подчертава, че никой няма да носи чуждите грехове:

„Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си ­ никой съгрешил не ще носи греха на друг. “

(Коран, 6:164)

И не само това, но нито Корана, нито и Пророк Мухаммад с.а.с. са споменали, че Ева е яла от плода на дървото и е съблазнила Адам. По-скоро Корана укорява или само Адам или и двамата:

„Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: „Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни. И им се закле: „Наистина за вас съм от доброжелателите“. И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая...“ 

(Коран, 7:20-22)

Мария, поради силните си болки и голямото страдание, желаела да не бъде създадена и извикала:

„О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!“

(Коран, 19:23)

След раждането на детето, когато нейното нещастие не можело да бъде по-силно, новородения Исус, Аллах да ги възнагради, учудващо проговорил изпод нея, уверявайки я, че Бог ще я закриля:

„И бе призована изпод нея: „Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: „Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.“

(Коран, 19:24-26)

Мария се успокоила. Това било първото чудо, сътворено от Исус. Той говорел успокоително на майка си веднага след раждането си и веднъж и на хората, които я видяли с новороденото бебе. Когато я видяли, те укорително й казали:

„О, Мариам, ти стори нещо осъдително. “

(Коран, 19:27)

Тя просто посочила към Исус у той като по чудо заговорил, точно както Бог е обещал над нейното благовещение.

„И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците“.

(Коран, 3:46)

Исус казал на хората:

„Рече то: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И (Той ме стори) да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!“

(Коран, 19:30-33)

Оттук и започва епизода с Исус, борбата му към призоваване на хората към служене на Бог, избягвайки кроежите и заговорите на Юдеите, които се опитвали да го убият.

Мария в Исляма

Вече обсъдихме високото положение, който Исляма дава на Мария. Исляма й дава статуса на най-съвършената жена сред другите. В Корана няма друга жена, на която да е отделено повече внимание, отколкото на Мария, въпреки че всички Пророци, с изключение на Адам, са имали майки. В 114-те сури (части) на Корана, тя е сред 8-те, които имат собствено име на Сура, като деветнайста сура се нарича „Марийам“, което е Мария на арабски. Третата сура от Корана е наименувана на баща й Имран (Хели). Чатите Марийам и Имран са сред най-красивите сури на Корана.

В заключение, Мария е единствената жена, специално назована в Корана. Пророк Мухаммад е казал:

„Най-добрите жени на този свят са четири: Мариам, същерята на Имран, Асиа – съпругата на фараона, Хадиджа бинт Хуайлид (жената на Пророк Мухаммад) и Фатима, дъщерята на Мухаммад, Пратеника на Аллах“. (ат-Тирмиди)

Въпреки достойнствата им, които са описани, Мария и сина й Исус са единствените човеци, които притежават характеристики, отличаващи ги от другите хора... Независимо че са били под специалната закрила на Бог от извършване на смъртни грехове (пълна закрила – като другите пророци – в случая с Исус, както и на частична закрила на другите праведници в случая с Мария, бихме могли да кажем, че тя не е пророк), те са били склонни д извършат грях. Християнството, поддържа становището за недостатъци у Мария[2], но само Бог може да даде качества на съвършенство начовек.

Исляма заповядва вяра и осъществяване на точен и строг монотеизъм; в който не присъства друга свръхестествена сила, освен на Бога и Той е Единствения, който заслужава служене, преданост и преклонение. Въпреки многото чудеса, които са излизали изпод ръцете на пророците и на праведните хора по време на житейския има път, те нямали силата да си помогнат, а също така са се прекратили след смъртта им. Всички хора са раби на Бог и се нуждаят от Неговата милост и помощ.

Такава е истината и за Мария. Въпреки многото чудеса, станали в нейно присъствие, всичко това е престанало след найната смърт. Някои претендират, че са виждали видения на Девата и са били спасени след призоваването й, както се споменава и в апокрифни текстове, като „Транситус Мариае“, са най-обикновено проявяване на Шайтана (сатаната), който иска да отклони хората от тяхното служене и преклонение пред Единия истински Бог. Преклонения като „поздрава за Мария“, специални молитви или други актове на служене и венцехваление, като преклонение на богомолжите и специални празненства за Мария, всички те водят хората към обожествяване и възвеличавне на друг, освен на Бога.

По тази причина Исляма стого забранява нововъведения от този тип, както и построяване на места за служене на гробове, всичко това за предпазване на същността на цялото служене на Бог, чистотата на поклоненията пред Него и изоставяне на лъжливото служене на други.

Мария е била рабиня на Бога, най-чистата от жените, специално избрана да въплъти чудото с раждането на Исус – един от най-великите Пророци. Тя била позната с набожността и целомъдрието си, които продължила да спазва и в останалата част от живота си. Историята й е била дадена в Свещения Коран и ще продължи по същия начин, непроменена, до Съдния ден.