Световния ден на Хиджаба доведе млада британка до Исляма

източник: onislam.net
превод: Милена Борисова - Иршад

Кайро – Приключението "Хиджаб за 1 ден", накара 21-годишна британка да научи повече за Исляма, след което да приеме религията. 

“Започнах да чета Коран и словата бяха логични и
ясни, за разлика от Библията..."
казва Джес

“Взех участие в Световния ден на Хиджаба" и предизвиках сама себе си да нося хиджаба 1 месец,” разказва Jessica Rhode пред Muslim Mirror.

“Започнах да чета Коран и думите бяха логични и ясни, за разлика от Библията...

Rhodes, от Норуич, беше сред жените немюсюлманки, които сложиха Хиджаб за годишния Световен ден на Хиджаба на 1-ви февруари.

Събитието има за цел да спомогне за премахване на погрешното схващане, че покривалото, което е задължителна част от облеклото на жените в Исляма, е символ на подтиснатостта на мюсюлманките.

След като е носила това облекло, Rhodes казва, че вече не си спомня какво е да ходи без хиджаб.

Rhodes започва да чете за Исляма и се запознава по-добре с тази религия.

“Направих и някои проучвания за Ислям и разбрах, че това е една всеобхватна религия, която може да ми даде отговорите, които търся,” казва тя.

Решението на Rhodes да приеме Исляма, е посрещнато със смесени реакции от хората около нея.

“Родителите ми не се зарадваха, но приеха решението ми. Свекърите от друга страна абсолютно ме подкрепиха,” Rhodes said.

“Приятелите ми бяха една смесица – някои се зарадваха на решението ми, други го оспорваха, а трети изобщо излязоха от живота ми.”

“Праволинейни”

Младата британка недоволства, че много мюсюлмани не са в състояние да достигнат до новоприелите, да им помогнат.

“Аз имах някаква подкрепа, но сякаш не много хора искат да са близо до мен,” оплаква се Rhodes.

“Постоянно трябва да моля за помощ.”

Тя казва, че много мюсюлмани са “праволинейни” в интерпретиране на Корана.

“Когато започна да задавам въпроси, хората цитират Коран и ми изглежда, че изобщо не желаят друг начин на възприемане на написаното,” казва Rhodes.

“Мисля, че трябва да подобрят това отношение, като не са толкова предубедени към други тълкувания, защото не само западняците са тесногръди, заблудени и пр.”

Младата Briton се оплаква също, че често реакции на някои мюсюлмани я карат да се запита дали е бил добър избора й...

“Понякога се чувствам несигурна – реакциите на много мюсюлмани, с които говоря, ме карат да искам да напусна Исляма и да се върна към неверието, колкото до религията - беше ми даден избор и никой не го беше грижа дали си извършвам нещата по свой или по друг начин,” казва тя.

“Мюсюлманската умма…тя е в ръцете на Аллах. Ако хората по целия свят, във всички сфери на живота, са по-широко скроени и непредубедени, може би ще можем да се движим напред заедно,” казва Rhodes.

“Но ако не, просто ще продължим да стоим в блатото на неразбирателството и погрешните схващания, гнева и безсмислените войни.”

Британия е дом на  Мюсюлманска общност от около 2.5 милиона.

Ислям - разговор с млади новоприели от Германия, кратко и много приятно видео, преведено на български

Основи на вярата от Ислямска гледна точка

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Основите на вярата (иман) са шест:

- вяра в Аллах

- в Неговите ангелите (меляикета)

- в Неговите книги

- в Неговите пратеници

- в Съдния ден

- в съдбата с доброто  и лошото й.

Всевишния Аллах казва:

“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците.”

  (сура ал-Бакара-177).

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”

(сура ал-Бакара-285).

“Ние всяко нещо сътворихме с мяра  (съдба).”

(сура ал-Камар-49).

И Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва в следния хадис:

“Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.”                                (предаден от Муслим).

Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата  им, и на своя Господар се уповават, които

отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.

Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”                                         

 (сура ал-Анфал-2-4).

“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.”                             (сура ан-Ниса-136)

  

Вярата с езика е: като споменаване на Аллах (зикр), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.

А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него. И всичко, което е свързано с възнамеренията (нийетите) е за Него.

Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.

Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казва:

 “И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им.”

(сура ал-Анфал-2)

“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.”                              (сура ал-Фатх-4).

   

Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах, е ширк, или не повярва в Аллах (неверия, куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове, н когото пожелае           (сура ан-Ниса)

“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-74).

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:

“Не блудства блудстващия, когато блудства и да е вярващ, и не краде крадецът, когато краде и да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”

(предаден от Бухари и Муслим).

Converting to Islam

Муаллаф (Новоприел мюсюлманин)

Новоприелите мюсюлмани се наричат Муаллаф. 

Има пет стълба, или основи, на Исляма, но по-напред, най-важното, е вярата в Един Бог и Създател, отнесено до Аллах (това е думата за Бог на арабски език), както и признаване, че Ислямския Пророк Мухаммад, е последният Пратеник на Бог. За човек се счита, че е приел Исляма, когато искрено изрече декларацията (Шахада), или свидетелство, на вярата, наречено Шахада.

Ислямът учи, че всеки е мюсюлманин при раждането си, защото всяко дете, което е  родено, има естествена наклонност към доброто и към Единствен Бог, но неговите родители и обществото, могат да го отдалечат от правия път. Когато някой приеме Исляма, се счита, че този човек се е върнал към нормалното си състояние. Встъпването в Исляма е едно от най-важните неща, обръщането от Ислям към друга религия се счита за грях на отстъпването.  

В Исляма обрязването е Сунна, не е споменато в Корана, като общоприетото мнение е, че действието не е задължително и не е условие за приемане на Исляма. Школите на Имам Шафа’и и Имам Ханбал смятат, че е задължително, докато Имамите Малик и Ханифа само препоръчват обрязването. Все пак действието не е изискуемо при встъпване в Исляма, нито е грях да се откажеш от обрязването, не е от Петте стълба на Исляма или от Шестте основи на вярата.

от: Converting to islam

Как да засвидетелстваме Исляма и да станем Мюсюлмани

Думата мюсюлманин (муслим) се отнася до някой, който е отдаден на Бог, независимо от расата, националността или етническия си произход.  Ако човек има искрено желание да бъде Мюсюлманин, твърдо убеждение и здрава вяра, че Исляма е истинската религия на Бог, тогава единственото, което трябва, без отлагане, да произнесе Шахада – свидетелството на вярата. Шахадата е първата и най-важната от петте основи на Исляма. Т.е. встъпването в Исляма се извършва единствено чрез изричане на свидетелството – Шахада. Чрез произнасянето на това свидетелство (Шахада), с искрена вяра и убеждение, човек влиза в лоното на Исляма. Когато влезеш в Исляма заради Аллах, всички предишни грехове се опрощават и човек започва нов живот на благочестие и праведност. Пророка с.а.с. е казал на един човек „Не знаеш ли, че приемането на Исляма унищожава всички грехове преди това?“ (Сахих Муслим) Приемайки Исляма, това в същност е покаяние от пътищата и вярванията в живота до този момент. Човек не трябва да е обременен от грехове, сторени преди засвидетелстването, но ако греха е заграбил правата на друг човек, както чрез кражба например, тогава сгрешилия трябва да направи всичко възможно да върне неправомерно взетото.  Тогава се изтрива всичко, записано за човек и той става чист така, както майка му го е родила. И човек трябва да се стреми да запази записите си чисти и да прави възможно най-много добри дела. Колкото до смяната на името, това не е задължително условие за приемане на исляма, въпреки че много хора избират мюсюлмански имена – това често показва, че носят с гордост своята нова самоличност. Ако името съдържа елементи на неверие – като например името да означава нещо като „син на Бог“, тогава обаче смяната му става задължителна. Друга причина за промяна на името е, когато името е с неприятно значение – „война“ или нещо подобно[1]. Никога не се променя бащиното име, което винаги следва личното, дори и да е забранено или неприятно като значение, защото не трябва да се лъже или да се заблуждава за фамилната принадлежност. Свещения Коран и Хадисите подчертават важността от изповядването и следването на Исляма. Бог потвърждава: Ислямът е религията при Аллах. (Коран, 3:19) В друго знамение на Свещения Коран Бог казва: А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (Коран, 3:85) Мухаммад, Пратеника на Аллах, с.а.с. е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах; редовното извършване на молитвата; раздаването на Милостинята Закят; Поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан“.  (Сахих ал-Бухари и Сахих Муслим) В друго предание е казал: „Който засвидетелства, че няма друг достоен за обожествяване освен Аллах Единствения, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник, че Иса (Исус) е раб на Бог, Негов Пратеник и Негово слово[2], предадено на Мариам (Мария) и Дух от Него; че Рая е истина, че Ада е истина, Бог ще го въведе в Рая според делата му“. (Сахих ал-Бухари). Свидетелството Шахада: Шахада се декларира със следните думи: “Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах.” Превода на което, е: Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммад е Пратеник на Аллах. Първата част на Шахада (Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах) съдържа най-важната истина, която Бог е дал на Товренията: няма друго божество заслужаващо да му се служи, освен Могъщия Аллах. Бог заявява в Корана: И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“ (Коран, 21:25) Това показва, че всички форми на служене, като молитва, пост, търсене на прошка, правене на курбан, призоваване (ду’а), трябва да е отправено само и единствено към Бог. Отправянето на всяко богослужение към друг освен към Аллах (Бог) – независимо дали е ангел, пратеник, Исус, Мухаммад, светец, идол, слънце, луна, дърво – е явно противоречие на основите на Исляма, това е непростим грях, освен ако човек не го осъзнае и не се покае докато е жив.   Служенето на Бог е извършването на дела и изричането на думи, от които Бог ще бъде доволен, неща, които Той е заповядал или препоръчал да бъдат направени. По този начин служенето не се ограничава само с изпълнение на петте стълба на Исляма, но включва всеки аспект на живота. Приготвянето на храна за нечие семейство, казването на нещо приятно на някого, могат също да нъдат актове на служене ако са направени заради одволството на Бог. Това означава, че за да бъдат приети, всички актове на служене трябва да нъдат извършени заради Единствения Бог.  Втората част на Шахада (уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах) означава, че Пророкът с.а.с, е раб и приближен пратеник на Бог.  Това подразбира подчинение и следване на заповедите на Пророка. Трябва да се вярва в това, което той е казал, правил и учел, както и в това, което е забранил. Човек трябва да служи на Аллах според учението на Пророка с.а.с., защото цялото му учение е низпослание и вдъхновение, предадено от Бог. Хората трябва да се стремят да оформят живота и характера си, подражавайки на Пророка, защото той е пример, който трябва да се следва. Бог е казал:  „Ти наистина имаш велик нрав.“ (Коран, 68:4) Също е казал: „Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“ (Коран, 33:21) Той е бил изпратен да осъществи на живо Корана – чрез думите, делата, законодателството и във всички страни на живота. Аиша, съпругата на Пророка, когато била запитана за характера на Пратеника на Аллах, отговорила:  „Неговия характер беше Корана...“ (Ас-Суюти) За истинско придържане на втората част на Шахада, трябва да се следва примера на Пророка във всяко негово действие и думи. Бог е казал:      „Кажи (О Мухаммад на хората): „Ако обичате Аллах, последвайте ме!“ (Коран, 3:31) Това означава също и, че Мухаммад е последния Пророк и Пратеник на Бог, че няма да има друг (истински) пророк след него. „Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“ (Коран, 33:40) Всеки, който претендира, че е пророк или получава откровение след Мухаммад, Бог да го благослови и с мир да го дари, е самозванец и вярата в думите на такъв човек, е развностойна на неверие. Приветстваме те с встъпването ти в Исляма, поздравяваме те за решението ти и ще се опитаме да ти помогнем доколкото можем, ин ша Аллах. Бележки: [1] Можете да видите материал за мюсюлманските имена тук: http://muttaqun.com/names.html, както и в Име на детето (islambulgaria.blogspot.com) [2] Бог го е сътворил чрез заповедта Си „Бъди!“, както Е сторил и при сътворяването на Адам – първия човек. Превод и редакция от http://www.islamreligion.com/ - Милена Борисова-Иршад

Встъпване в Ислям

В името на Аллах, Всемилостивия Милосърдния

Добре дошли в Исляма - религията на мира и истината!

Мира да бъде над вас, милост и благослов от Аллах

Встъпването в Исляма се декларира и засвидетелства:

La ilaha il-Allah, Muhammad-ur-Rasulullah 

Българския превод на арабската фраза, е:

Няма друг бог освен Аллах;

Мухаммад е пратеник на Аллах.

Изричането на тази фраза с разбирането на нейния смисъл, е единственото, което се изисква за встъпване в Исляма. Изразът е познат като "шахада", изразява простичкo убеждение, но съдържа много дълбок смисъл и вяра, носи хората от тъмнината в светлината. Чрез изричане на тази декларация и приемане на изискванията на Ислямския Закон, всеки може да расте в религията. Всеки човек, който има искрена вяра, че има Един Истински Бог, който заслужава поклонение - Аллах - Творецът, Господът на Световете, Господаря на Земята и Небесата; приема, че Мухаммад, мир нему, е последния Пратеник на Аллах, е мюсюлманин.

Аллах е име на Богът. Исляма е приемане заповедите и напътствието на Аллах. Подчинението пред Аллах носи спокойствие. Както думата Ислям означава мир, в действителност това е религията на всеки човек, който обича мира. Този, който приема заповедите и напътствието на Аллах, под Неговото управление, е мюсюлманин.

Мюсюлманите вярват във всички Пророци и Пратеници на Бог на Земята, включително Адам, Ной, Авраам, Исмаил, Исаак, Якуб, Мойсей, Давид, Исус, мир над всички тях, и в последния пратеник на Бог - Мухаммад, мир нему. Исляма се основава на вярата в оригиналните Божествени Писания, съдържащи напътствие от Бог към хората, от които Свещения Коран е последната и завършена Книга; на вяра в съществуването на Ангелите; вяра в Съдния ден и Деня на Въскресението; Живота след смърфтта; вяра в Ислямската доктрина, че всеки човек носи морална отговорност за дейстията си - добри или лоши. Нищо не може да се случи без волята и знанието на Аллах. Живота в този свят се е появил и ще свърши един ден, когато всичко наоколо ще загине. Тогава Аллах ще възкреси създанията отново и ще ги съди - с награда или наказание - според техните собствени дела, извършени през ограничения си земен живот. Тези вярвания представляват основа на религията Ислям.

В по-широк смисъл, Исляма е единствената религия, изповядвана от всички пророци и пратеници: служба на Аллах Единсвения и принадлежност само на Него. Това е религия, която е пълноценен начин на живот, която изисква приемане на волята на Аллах и подчинение на законите на Аллах Единвения така, както са низпослание в Книгата на Аллах - Свещения Коран. 

В същност, Ислямът е директна връзка между човека и неговия Бог - Аллах.
с уважение от convertingtoislam.com

Встъпване в Ислям

С приемането на Ислям не се става турчин, не се губи националната идентичност - едно е националността, а друго е религията. 

Ако някои има комплекси и мисли обратното - това се отрича от Ислям.

Всеки приел Ислям е отговорен за своя народ.

(Думите са на брат мюсюлманин от Македония) 

Помислете добре върху това!