Мюсюлманският Исус

снимkа Мuslimvillage.com

автор Aлейна Aхмад, студент, The Extension School, Harvard University

Източник: Huffington Post
превод: Милена Борисова - Иршад

По време на празника Великден Християнският свят празнува възкресението на Христос. За по-голяма част от Християните Исус е Божи син, който е умрял на кръста, за да спаси хората. Ислямът отхвърля тези вярвания и разглежда Исус, Иса, като Пророк и Месия на Израелитите. Кой е мюсюлманския Исус?

И двете Книги - Библията и Коранът, са съгласни, че Исус е роден чрез чудодейно раждане от девицата Мария (Мариам). Има цяла част в Корана, наречена Мария и името й се споменава 34 пъти в Книгата, което е повече, отколкото в Новия Завет. Тя е изключително уважавана в Исляма и е модел на вярваща за жени по целия свят. 

За Мюсюлманите Исус е печат на Еврейските пророци и човек със съвършена чистота. За разлика от всички останали хора, с изключение на майка си Мария, той е недокоснат от Сатаната при раждането си. Коранът възвеличава Исус, а името му се споменава 25 пъти, за разлика дори от Пророк Мухаммад, чието име в същност е споменато само 4 пъти.  

Има много чудеса, отнесени към Кораничния Исус. Едно от тях, е способността му да говори още от раждането си. Мария е била осмивана, заради извънбрачното раждане. За да защити майка си от подигравките на околните, Исус казал: "Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. (Коран, 19: 30-34) В същност други добре познати чудеса (с Божието позволение), са предадени и от Корана, и от Библията, включително излекуване на болни, изцеляване на слепи и връщане на мъртви към живот. 

Коранът ясно показва, че Исус е изпратен на Земята, за да проповядва едно ново Евангелие (ар. Инджил), потвърждаващо посланието за Единия Бог, предадено от предишните пророци. Но неговото учение, с течение на времето, бива изкривено. В Корана Исус предсказва идването на Пратеник, с името Ахмад, което е синонимно име на Мухаммад. Много Ислямски учени след 8-ми век са съгласни, че това е предсказано и в Библията, написана в оригинал на Kойне*.  

Гръцката дума "параклетос" или "параклете" в Християнството се отнася към Светия Дух и понякога се превежда като "Утешител". Думата "параклетос" в арабския се превежда като "ахмад",  което означава достоен за похвала, похвален. Думите на евангелиста  Йоан: 14:16 "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века" за много Мюсюлмански учени предсказват идването на Мухаммад, новия Утешител, който ще поднови някои изгубени учения от предишните Авраамови Свещени Писания. 

В Библията Исус никога не е наричал себе си Син на Бог, както потвърди и Професор Chris Queen от Харвадрския Университет в лекция, на която присъствах. 
Исус споменава себе си като Човешки Син - думи, споменати 81 пъти в гръцките канонични евангелия. В Корана Исус е смирен по подобен начин, особено когато нарича себе си слуга на Бог. Това смирение е безспорно и в думите на Исус: "Не ми подобава да казвам това, на което нямам право" (Коран: 5:116). И в двете религии, Второто пришествие на Исус се асоциира със Съдния ден и края на времето. 

Традиционните християнски вярвания са, че Исус е умрял на кръста. Сред ранните Християнски секти са били и следовниците на Докетизма**, за които разпването на Исус е било само представа, дори и подмняна. Тяхната обосновка на вярването идва от Деяния на Йоан 97-102, "И моя господ стоеше в средата на пещера [и] каза: "Йоане, за хората в Йерусалим аз бях разпнат и пронизан с копия...Но за теб ще кажа [...] че не съм аз човека на кръста" *** (Апокрифно Евангелие).

По подобен начин в Корана Исус не е бил наистина разпнат на кръста "...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. ” (Коран, 4:157). Аллах е въздигнал Исус при Себе Си, спасявайки този Пророк от страдние и ужасна смърт. Професор Lawson твърди, че “такова убеждение, честно казано цел да отслаби интереса и доверието към Исляма в очите на Християните или т.нар. западняци, чиято културна идентичност е свързана - независимо вярващи или не - с неоспоримия и аксиоматичен "мит" за разпването и възкресението на Исус".

Ислямските мистици питаят дълбока любов към Исус и неговия аскетичен начин на живот. В книгата си “Възраждането на религиозните науки”, суфисткия мистик и брилянтен философ ал-Газали, цитира думите на Исус: "Вие не ще постигнете каквото желаете, освен чрез страданието от това, което не желаете"
Освен това на портите на град Фатехпур-Сикри, Мюсюлманския Могул Император Акбар, е изписал думи на Ислямския Исус: "Този свят е мост. Премини го, но не гради жилище върху него".

Ислямът е строго монотеистична религи и забранява всякакво съдружаване или приемане на други богове, освен на Единствения Бог. Въпреки че всички Пророци, включително и Исус, са смъртни и надарени всеки по различен начин, те не биха могли да бъдат част от божественото. Животът на Исус е вдъхновение и въпреки че много аспекти остават загадка и са физически неясни, ние не можем да се съмняваме в значимостта на този изумителен и бележит човек, дори 2000 години след смъртта му. 

Макар да признавам обосноваността на твърденията на Професор Lawson, аз искрено вярвам, че споделената любов на Мюсюлманите и Християните към Исус, може да бъде основа на взаимния диалог и разбирателство между религиите. 
Трите Авраамови религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, несъмнено са свързани - и все пак Юдаизмът отхвърля Исус, а Ислямът винаги го приема. 

Като се има предвид, че вярата в Исус е в центъра на Ислямските вярвания, защо Западът продължава да е толкова враждебен към Исляма?


===================

пояснения на преводача:

* Койне, "общ, обикновен диалект", е популярната форма на гръцкия, която възниква в пост-класическата античност (c. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността по време на римския период.

** - Докетизмът (от гр δοκέω — «изглежда») е раннохристиянска ерес, която отрича човешката природа на Исус Христос и действителността на Въплъщението. Докетизмът застъпва становището, че материята е нещо по-нисше от духа, и е зло и греховно начало, поради и което не може да допусне, че Бог действително (реално) се е въплътил в човек. Отричайки Въплъщението, те отричат и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.

*** Деяния на Йоан, апокрифни, неканонични текстове от библиотеката на Northwest Nazarene University 

Дева Мария (Марийам) в Исляма

Мария, майката на Исус, заема много специално място в Исляма и Бог я определя като най-добрата жена сред хората, която Той е избрал сред другите жени заради своето благочестие и набожност.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!“

(Коран, 3:42-43)

Тя е сторена пример за следване, както Бог е казал:

„И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от (чрез) Своя дух (т.е.Джибрил). И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.“

(Коран, 66:12)

Наистина била жена, която можела да даде подобно чудо, каквото е Исус, роден без баща. Била позната със своите набожност и целомъдрие и ако имаше някакво различие никой нямаше да повярва, че е заченала девствена – вяра и факт, който Исляма поддържа истински. Специалната й природа се доказва от много чудеса още от ранното й детство. Нека разкажем онова, което Бог ни е дал за красивата история на Мария.

Детството на Мария

„Когато жената на Имран рече: „Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.“ И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.“ А Аллах най-добре знаеше какво е родила.“

(Коран, 3:35)

Мария е родена от Имран (Хели) и съпругата му Ханна, потомък на Давид и по този начин спада към фамилията на Пророците, от Абрахам, до Ной, до Адам, мир на всички тях. Както се споменава в аята, тя е родена в избраното семейство на Имран, който е роден в избраното семейство на Абрахам, роден в избрано семейство. Ханна била безплодна жена, която силно желаела дете и направила обет пред Бог, че ако Той я дари с дете, тя ще го посвети на Него да служи в храма. Бог отговорил на нейния повик и тя заченала. Когато родила, тя останала разочарована, защото детето било женско, а обикновено мъжките служели в Байт-ул-Макдис.

„И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.” ...Мъжкото не е като женското.“

Когато тя изразила тъгата си, Бог е порицал думите й:

„А Аллах най-добре знаеше какво е родила…”

(Коран, 3:36)

…защото Бог е избрал дъщеря й, Мария, да бъде майка на едно от най-големите чудеса на сътворението: девицата, която да роди Исус, Аллах да е доволен от него. Ханна я нарекла Мария (Мариам на арабски) и призовала Бог да я закриля – нея и децата й от сатаната:

„И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството є!”

(Коран, 3:36)

Бог наистина приел нейната молба и дарил Мария и детето й – Исус – със специален белег, който не е даван на никого преди това и никой от тях не е засегнат от докосване на сатаната по време на раждането си. Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Никой не се ражда без Шайтана (сатаната) да го докосне по време на раждането, което поражда вик, освен Мариам и нейния син (Исус)“. (Ахмад)

Тук веднага можем да видим подобните неща между низпосланото, с Християнската теология за „Непорочното зачатие“ на Мария и Исус, въпреки големите разлики между двете. Исляма не подкрепя теорията за „първичния грях“ и затова не гледа повърхностно на това обяснение за тяхното незасягане от докосване на Шайтана, а по-скоро това е милост, дадена от Бог на Мария и нейния син Исус. Както и другите пророци, Исус е бил предпазен от извършване на смъртни грехове. Колкото до Мария, дори и да кажем, че тя не е пророк, въпреки това тя получава протекцията и напътствието на Бог, които се дават на набожните вярващи.

„И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.“

(Коран, 3:37)

След раждането на Мария, майка й Ханна я дала в Байт-ул-Макдис и предложила на тези, които са в молитвения дом, тя да отрасне под тяхно ръководство. Знаейки за благородството и набожността на тяхното семейство, те се изпокарали кой да се грижи за нея. Решили да хвърлят жребий и не друг, а пророк Закария бил избрания. До отрастването си детето останало под негово настойничество.

Чудесата в нейно присъствие и посещението на ангела

Мария растяла и дори пророк Закария забелязвал специалните черти на Мария, отговорни за различните чудеса, които ставали в нейно присъсътвие.На Мария била дадена изолирана стаичка към молитвения дом, в която момичето можело да се отдава на служене на Бог. Когато Закария прекрачвал прага да я види, намирал там изобилие от плодове.

„Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“

(Коран, 3:37)

Тя била посещавана от ангел повече от веднъж. Бог ни е казал, че ангелът я е посетил да я осведоми за нейната чест и висок статус сред хората.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се! “

(Коран, 3:42-43)

Заради посещенията на ангела и нейния избор за положение над другите жени, някои могат да помислят, че тя е пророк. Дори да не е, което е въпрос на разискване, въпреки това Исляма смята, че нейния статус е с най-високо положение сред жените заради нейната набожност и благочестие, както и заради нейния избор за майка на Исус.

Нейното благовещение

Бог ни е разказал случката с идването на ангела да съобщи на Мария добрите новини за дете...

Раждането на Исус

При започване на мъките, тя е чувствала много силни болки – физически и душевни. Как една жена, толкова набожна и чиста забременява без съпруг? Тук трябва да споменем, че Мария е имала нормална бременност, която не е била по-различна от тази при другите жени и е родила по начина, по който и всички останали са раждали. Според християнските вярвания Мария не е страдала от родилни болки, а за Християните и Юдеите отношението към менструацията и родилните мъки е наказание заради греха на Ева (Хаууа – ар.) [1]

Исляма не поддържа подобни вярвания, както и не поддържа терията за „Първичния грях“, а силно и ясно подчертава, че никой няма да носи чуждите грехове:

„Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си ­ никой съгрешил не ще носи греха на друг. “

(Коран, 6:164)

И не само това, но нито Корана, нито и Пророк Мухаммад с.а.с. са споменали, че Ева е яла от плода на дървото и е съблазнила Адам. По-скоро Корана укорява или само Адам или и двамата:

„Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: „Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни. И им се закле: „Наистина за вас съм от доброжелателите“. И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая...“ 

(Коран, 7:20-22)

Мария, поради силните си болки и голямото страдание, желаела да не бъде създадена и извикала:

„О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!“

(Коран, 19:23)

След раждането на детето, когато нейното нещастие не можело да бъде по-силно, новородения Исус, Аллах да ги възнагради, учудващо проговорил изпод нея, уверявайки я, че Бог ще я закриля:

„И бе призована изпод нея: „Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: „Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.“

(Коран, 19:24-26)

Мария се успокоила. Това било първото чудо, сътворено от Исус. Той говорел успокоително на майка си веднага след раждането си и веднъж и на хората, които я видяли с новороденото бебе. Когато я видяли, те укорително й казали:

„О, Мариам, ти стори нещо осъдително. “

(Коран, 19:27)

Тя просто посочила към Исус у той като по чудо заговорил, точно както Бог е обещал над нейното благовещение.

„И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците“.

(Коран, 3:46)

Исус казал на хората:

„Рече то: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И (Той ме стори) да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!“

(Коран, 19:30-33)

Оттук и започва епизода с Исус, борбата му към призоваване на хората към служене на Бог, избягвайки кроежите и заговорите на Юдеите, които се опитвали да го убият.

Мария в Исляма

Вече обсъдихме високото положение, който Исляма дава на Мария. Исляма й дава статуса на най-съвършената жена сред другите. В Корана няма друга жена, на която да е отделено повече внимание, отколкото на Мария, въпреки че всички Пророци, с изключение на Адам, са имали майки. В 114-те сури (части) на Корана, тя е сред 8-те, които имат собствено име на Сура, като деветнайста сура се нарича „Марийам“, което е Мария на арабски. Третата сура от Корана е наименувана на баща й Имран (Хели). Чатите Марийам и Имран са сред най-красивите сури на Корана.

В заключение, Мария е единствената жена, специално назована в Корана. Пророк Мухаммад е казал:

„Най-добрите жени на този свят са четири: Мариам, същерята на Имран, Асиа – съпругата на фараона, Хадиджа бинт Хуайлид (жената на Пророк Мухаммад) и Фатима, дъщерята на Мухаммад, Пратеника на Аллах“. (ат-Тирмиди)

Въпреки достойнствата им, които са описани, Мария и сина й Исус са единствените човеци, които притежават характеристики, отличаващи ги от другите хора... Независимо че са били под специалната закрила на Бог от извършване на смъртни грехове (пълна закрила – като другите пророци – в случая с Исус, както и на частична закрила на другите праведници в случая с Мария, бихме могли да кажем, че тя не е пророк), те са били склонни д извършат грях. Християнството, поддържа становището за недостатъци у Мария[2], но само Бог може да даде качества на съвършенство начовек.

Исляма заповядва вяра и осъществяване на точен и строг монотеизъм; в който не присъства друга свръхестествена сила, освен на Бога и Той е Единствения, който заслужава служене, преданост и преклонение. Въпреки многото чудеса, които са излизали изпод ръцете на пророците и на праведните хора по време на житейския има път, те нямали силата да си помогнат, а също така са се прекратили след смъртта им. Всички хора са раби на Бог и се нуждаят от Неговата милост и помощ.

Такава е истината и за Мария. Въпреки многото чудеса, станали в нейно присъствие, всичко това е престанало след найната смърт. Някои претендират, че са виждали видения на Девата и са били спасени след призоваването й, както се споменава и в апокрифни текстове, като „Транситус Мариае“, са най-обикновено проявяване на Шайтана (сатаната), който иска да отклони хората от тяхното служене и преклонение пред Единия истински Бог. Преклонения като „поздрава за Мария“, специални молитви или други актове на служене и венцехваление, като преклонение на богомолжите и специални празненства за Мария, всички те водят хората към обожествяване и възвеличавне на друг, освен на Бога.

По тази причина Исляма стого забранява нововъведения от този тип, както и построяване на места за служене на гробове, всичко това за предпазване на същността на цялото служене на Бог, чистотата на поклоненията пред Него и изоставяне на лъжливото служене на други.

Мария е била рабиня на Бога, най-чистата от жените, специално избрана да въплъти чудото с раждането на Исус – един от най-великите Пророци. Тя била позната с набожността и целомъдрието си, които продължила да спазва и в останалата част от живота си. Историята й е била дадена в Свещения Коран и ще продължи по същия начин, непроменена, до Съдния ден.