неделя, 25 декември 2011 г.

Семинар в Рудозем


    • Ассаламу алейкум!

      Нов семинар за жени е организиран от Главно Мюфтийство в Рудозем, в началото на месец януари 2012г. Възрастовата граница, е 15-30 години. Желаещите трябва да подсигурят транспорта си до град Рудозем, а самия престой на семинара за 1 седмица - т.е. храна и спане, се подсигурява  от организаторите.

      Контактувайте със семейство Уручови от Велинград тук...

неделя, 11 декември 2011 г.

На Малък Хадж в Мекка, втора част





Ричард Бъртън
Продължение на 1 част.
Изпитах разочарование при един от ритуалите, защото си го предствях, че ще се извърши сред пясъците в пустинята, както е било едно време, а то се оказа сред мрамор и лукс. Сетих се за един, дето отишъл да покорява тибет, а точно в центъра на не знам кое свещено градче имало Макдоналдс и ентусиазма му секнал. Няма оттърване от цивилизацията, надежда всяка оставете….
По въпроса за проникване на друговерци в Свещения град изглежда, че няма фиксирано наказание, по-скоро зависи с какви намерения си го направил. Арестуват те, разследват и ако се докаже, че си шпионин, или нещо подобно, става дебело. Ако си го направил просто от любопитство може да само да те изгонят от града, глобят, или да прекараш няколко дни/месеца в затвора.
Един от известните немюсюлмани успели да проникнат там без да бъдат хванати е английският писател и авантюрист Ричард Франсис Бъртън. Успял е да направи поклонението Хадж след дългогодишна подготовка – изучаване на арабски език, изучаване на ритуалите и…обрязване за всеки случай. Описал е пътешествието си подробно в няколко тома.
За незапознатите – Свещената джамия в Мекка (Масджид ал харам) е най-голямата джамия в света. Към момента в нея могат да се молят едновременно около един милион души. По форма наподобява стадион със закритите помещения встрани (на 4 етажа в момента) и празното пространство в средата, в  чийто център се намира кубовидната конструкция Кааба. В посоката на Кааба се обръщат всички мюсюлмани по света, когато  изпълняват молитвите си.
Разбира се, джамията е била много по-малка, но поради увеличаващия се брой поклонници става необходимо да се разшири, което саудитските власти са правили вече 3 пъти, а в момента  е в процес и четвъртото разширение, което трябва да бъде завършено през 2020 г.  “Гората“ от кранове обещава грандиозен резултат.
За придвижване между етажите има асаньори и ескалатори. Има и пункт, от който си вземаш инвалидна количка – ако си болен, или възрастен и няма да се справиш с големите разстояния ходейки. Това, ако има кой да те бута, а ако няма можеш да си наемеш един украсен стол, нещо като трон на колелца, с бутач – човек, който те бута, и който много умело си проправя път в тълпата, крещейки „‘араба, араба’“  (количка, количка).
Джамията е заобиколена с двор ли да го нарека, по-скоро мраморен площад  с подов климатик, който също се използва за молитва, а до късно през нощта е пълен с хора, които си правят пикник, срещат се с други хора, почиват си след пазаруване в мола, или просто се наслаждават на топлите, спокойни нощи.
Сега да кажа най-после за умрата – малкия хадж.  Прави се за два-три часа, тъй като представлява само малка част от същинския хадж, който се изпълнява за три дни и включва и ритуали извън пределите на Мека. Първо се прави тауаф – 7 пъти се обикаля Кааба. Понеже постоянно се включват нови хора – едни свършват, други започват да обикалят –тауафът е денонощен и целогодишен.
После се извървява 7 пъти разстоянието между двата хълма Сафа и Маруа. Тук е мястото където изпитах разочарование, както споменах вече, защото очаквах, че ще го вървим в пущинака на  жегата, а се оказа,че хълмовете са вече в пределите на джамията. Всичко става на климатик, на мраморен под, и с много чешмички вода наоколо. Не мога да не разкажа за произхода на този ритуал, това ми е една от любимите истории.
В скоби слагам християнските съответствия на имената:
Пророкът Ибрахим (Авраам) оставил втората си жена Хаджар (Хагар) насред пустинята с бебето им Исмаил (Ишмаел). Когато им свършила водата, бебето започнало да плаче от жажда. Хаджар тичала отчаяно от единия хълм до другия с надежда да зърне от високото преминаващ в далечината керван. Изминала 7 пъти това разстояние и когато бебето вече изнемогвало от жажда и ритало с крачета в земята бликнал извор. „Зам,зам!” (спри, спри) викала Хаджар, докато правила купчинка от пясък около водата,за да я събере. Така се появява минералният извор Замзам, който никога не е пресъхвал оттогава. Намира се на няколко метра от Кааба, водата му тече от хиляди чешми в джамията и двора й.
Има си и отделно място, където се чака на опашка да си налееш в туби за вкъщи. Саудитските власти са забранили да се изнася водата му за продан, въпреки това продажбата на уж Зам зам вода е много популярна по света сред мюсюлманите, поради голямото й търсене.
Та това са двата ритуала на умрата – 7 пъти около Кааба и 7 пъти между Сафа и Маруа в чест на Хаджар.
Въпреки мрамора и климатиците, не е толкова лесно, колкото изглежда. Всичко това се прави на бос крак, установих, че стъпалата се подбиват много бързо на мраморен под, а и има много хора  наоколо, които затрудняват движението.
Забравих да спомена нещо, чието място е в началото. Нали се сещате, че поклонниците в самолета репетираха нещо, което не разбрах какво е. Оказа се, че всеки, който се отправя към Кааба с намерение да извърши умра, или хадж, трябва да повтаря  тези думи. Поклонниците, които са на групи го правят  хорово, и тъй като денонощно има групи отправили се нататък ,този напев се чува непрекъснато от всички страни, и прави атмосферата още по-специфична и някак тайнствена.
Лабеик Аллахуме, лаббеик – Тук съм, Господи,тук съм…..(втората снимка показва пътят между хълмовете Сафа и Маруа)