През погледа на новоприела - какво е да си мюсюлманин, част 1

Източник OnIslam.net

By Zainab Morrow

Част 1

Материалът е публикуван за първи път през юли 2007.

Приех Ислям през януари 2007. Тези лични впечатления документират израстването ми в новата вяра. Искрено се надявам да съм от помощ за други нови Мюсюлмани в тяхното духовно пътуване.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо.

В периода след моето приемане на Исляма винаги, когато имах възможност, започнах да посещавам Джума (петъчна) молитва в месжида.

Срещнах различни нови сестри и братя, които бяха винаги готови да помогнат с отговори на въпросите ми или проблеми, с които се сблъсквах във всекидневието си. 

Приучих се на  самодисциплина

Мисля, че най-трудния аспект на това пътуване беше, да се интегрира вярата във всекидневието - например петте дневни молитви. Все още се опитвам да включвам молитвите си в различните и променящи се етапи на всекидневието ми. 

Въпреки това съм предприела важни стъпки за подобряването на рецитацията в молитвите. Използвам книга, придружена със запис и повтарям отново и отново. Очаквам, ин ша Аллах, че до края на лятото, ще се моля съвсем правилно.  

Един значителен за мен урок от Исляма, е самодисциплината. Ислямът е един начин на живот и новоприелите трябва да се преборят, за да се адаптират. Много важно е всичко това да се прави стъпка по стъпка.

Знам, че веднага след моето приемане на Исляма, исках пълна и незабавна интеграция на всичко от религията в живота ми. Бях нетърпелива и исках всичко да правя перфектно. Ислямът обаче изисква и подчертава търпението и баланса във всеки житейски аспект.

Скромно облекло

Друга страна на моята промяна, беше облеклото ми. Мисля, че винаги съм искала да се обличам простичко и прилично. Но лятото е доста голямо предизвикателство за човек да се облича скромно, според предписаното от Корана и Сунната.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо. В интерес на истината досега не съм чувала негативни коментари за облеклото си. 

Смятам, че хората се държат по-учтиво с някой, който е облечен подходящо. Вярвам, че скромността е по-добрия начин на взаимодействие между двата пола. Тук няма нищо скрито, подмолно. Искам да бъда признавана и разпознавана за това, което съм аз, а не заради физическия ми изглед. 

За съжаление в днешно време на жените отново често се гледа като на стока. Само да хвърлим око на списанията и други медии, как изглеждат рекламите - понякога е доста обезкуражаващо!

Тъй като за Хиджаба се водят много спорове, реших да говоря за него в отделна тема. Започнах да нося Хиджаб, но го правя нередовно - все още не се чувствам комфортно да го нося постоянно. Например по време на отиване и връщане от работа покривам главата си, но не и на работното място. Все още се страхувам от евентуална негативна реакция.  

Знам, че се изисква смелост и силна вяра (имаан), за да се постигне спазване на Хиджаба през цялото време. Ин ша Аллах ще продължа да се моля на Аллах за напътствие и насока. Наясно съм, че в много държави Хиджабът на публично място не е позволен и това поставя доста сестри в неприятни ситуации. 

Вярвам, че трябва да се работи и има много неща, които могат да се направят за промяна на общественото съзнание, така че хората да разберат, че тук става дума за заповед на Аллах.

Моя горчив хиджаб

източник Оnislam.net  

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие,
хората, които критикуват жените определено
им създават такова

автор Умм Закийа, писател на свободна практика, САЩ

превод и редакция Милена Борисова-Иршад
==========================

"Нямаш нужда от това" - това бяха първите думи, които винаги присъстваха в спомена за първия ми хиджаб. Бях само на четири, в детската градина, а майка слагаше хиджаб на главата ми всяка сутрин преди тръгване. Моите родителите, бивши Християни, приели Исляма, когато съм била на годинка и искаха детето им да бъде разпознавано като Мюсюлманка, когато отиде в Американско държавно училище.  

Но детската ми учителка имаше "по-добра" идея. Всеки ден, когато пристигнех, тя ме викаше до бюрото си и махаше шала от главата ми с думите: "Нямаш нужда от това". После, в края на учебния ден, тя отново ме викаше и ми слагаше хиджаба. 

Разбира се, бях доста объркана, но пренебрегвах случващото се, защото в моя четири-годишен-свят, възрастните винаги знаеха по-добре. И така мина още година, докато не ми хрумна, че случващото се е нещо, което трябва да споделя с родителите ми.

" Най-накрая някой ще ми помогне!"

Не беше лесно да отивам всеки ден на училище и да изглеждам различно от другите момичета. Децата се шегуваха с мен и за тях беше ежедневната закачка да дръпнат шала от главата ми и да го хвърлят, присмивайки се, докато учителките гледаха без дори с дума да порицаят това. 

Всъщност единствения път, когато учителката се намеси, бях в четвърти клас и се сбих с момчето, което дръпна хиджаба ми и го хвърли в калта. Виждайки приближаването й въздъхнах с облекчение: "Най-накрая някой ще ми помогне!"

Но тя бързо ме въведе в сградата - за наказание - и трябваше да остана сама останалата част от деня, "да си науча урока".

Знаех, че съм различна

Смятам, че най-голямата полза, която придобих от моя опит с покриването на косата ми в Американско държавно училище беше осъзнаването, че съм различна от другите. Някой може да си помисли, че бремето е непоносимо за едно дете. Но практиката ме научи на друго - Мюсюлманите, които имаха "лукса" да се смесят с връстниците си, усетиха голямата тежест, аз бях свидетел на тяхната болка и объркване.

Често ме побиват тръпки като си помисля, че моите родители можеше да не са ме научили от малка да нося хиджаб. Мюсюлманчетата в държавни училища, чиито родителите си мислеха, че "могат да почакат до пубертета", срещаха трудности при осъществяване на тази промяна след менархето им.

Единия ден са били "Джейн", а на другия, образно казано, идват на училище в един вид, като на луд фанатик от Арабската пустиня - или поне другите виждаха точно това. Излишно е да казвам, че много от тези момичета попадат в изключително трудни ситуации по време на този преход.

Така че много от тях правеха нещо, което се очаква за младите по време на пубертета, когато образа им е доста преувеличен в собствения им поглед - постъпваха точно като учителката ми в детската градина - казваха си: "Нямаш нужда от този хиджаб". Така че го носеха на излизане от дома, а на пристигане в училище го сваляха и си го слагаха, когато си тръгнат обратно за в къщи.

Обичам Хиджаба  

Знам, че това е най-изтърканото и сладникаво нещо, което може да се каже. Но е истина. Обичам Хиджаба. И не защото е лесно да се носи в Америка, както и със сигурност не е заради всички тези досадни причини, които Мюсюлманите изтъкват, за да направят Хиджаба по-привлекателен за хората. Честно казано мисля, че окуражаването на момичетата да обичат хиджаба, за да намалят сексуалните желания на околните към тях, е едно от най-подвеждащите и опасни неща - психологически и духовно - които можете да направите на едно Мюсюлманско момиче, особено живеещо на Запад.

Има толкова неща, които ни дърпат в различни посоки, така че е доста жестоко да размахваме плакати на Исляма пред едно дете, докато за момчетата е много лесно да се се смесят с останалите. А ако едно Мюсюлманско момиче се окаже психически слабо, за него е трудно да прикрие недостатъка си - защото пред нея има само две възможности - да носи хиджаб и постоянно да доказва факта, че е човек, или да махне хиджаба си и да обяснява, че е "лоша Мюсюлманка" (това е единствената категория, в която си я представят останалите Мюсюлмани).

И след това върхът на всичко е, че искаме да научим момичето да обича Хиджаба си, защото той носел полза на другите! Не, благодаря! 

Аз обичам хиджаба си, защото той носи ползи на МЕН! Извинявам се, но когато стане въпрос за моята душа, ставам егоистична! И мисля, че другите момичета също трябва да бъдат такива. И в началото на всичко това трябва да е изграждането на близка връзка между теб самия и Аллах - забравяш за всички останали...

За мен хиджаба е част от тази лична връзка и аз го обичам.

‘Тя махна хиджаба си, за да се доближи до Аллах’

Ако чуех това преди десетина години, щях да се изсмея - че как може да се доближи някой до Аллах, сваляйки хиджаба си?! Със сигурност не можеш в името на Аллах да не Му се подчиняваш. 

И това ни учи Аллах и Неговия Пратеник, мир нему. 

За съжаление някои Мюсюлмани имат различно учение. Не, не знам някое да казва, че със сигурност ще се доближиш до Него, сваляйки хиджаба си. Но постоянния тормоз над жените, които носят хиджаб, носи точно това послание.

Без значение стила на хиджаба, който носим, някак сме свикнали с това една жена да бъде тормозена от мъжете Мюсюлмани и дори никаба не решава този проблем. Както дискутирах в блога: ‘But She Looks So Good’: When Men’s Desires Rule", дори ако нося абая и съм цялата в черно, трябва да си покрия и очите". Защо?! Защото не съм покрита "достатъчно" - не за Аллах, а за постоянно ненаситните мъжки погледи за очите ми, които всъщност са ми толкова нобходими - е, те явно предизвикват твърде много съблазън...

Заради постоянния тормоз от страна на Мюсюлмани и непрекъснатата дискриминация от страна на немюсюлмани, моя приятелка махна Хиджаба си, "за да има мир". И какво може да каже за вярата си към днешен ден? "Чувствам се по-близо до Аллах". Защо? Защото чувства, че може да Му служи, без да бъде притеснявана - и от Мюсюлмани, и от немюсюлмани. Мюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и по този начин не я безпокоят колко е погрешен Хиджаба й. А немюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и не се подиграват с Исляма й. 

И без значение колко е погрешна според Ислямските представи е тази логика, тя трудно се оспорва, използвайки световни стандарти. Така че единственото разрешение е да се спре тормоза над Мюсюлманките - особено над онези, които носят Хиджаб, независимо дали лично одобрявате стила на Хиджаба или не. 

Tози горчив Хиджаб

Въпреки че аз обичам Хиджаба, все още се боря с него в Америка. Не, слава на Бога, моите усилия не са толкова сериозни, че изобщо някога да поискам да си го махна. Но се боря със страховете, които имам за дъщеря ми и другите момичета в нашата Умма, както и в останалия Мюсюлмански свят. 

От една страна се страхувам, че те ще срещнат хора като моята учителка от детската - "Нямаш нужда от това"-немюсюлмани. Още по-трагично е, страхувам се, че ще срещнат "Хиджаба ти никога не е достатъчно добър"-Мюсюлмани, които сякаш са тук с мисията да се уверят, че никоя Мюсюлманка не се чувства добре, подчинявайки се на Аллах по начина, по който тя смята за най-добър...

И докато оставам с надеждата, че да се носи Хиджаб е красиво и освобождаващо преживяване за една жена, също така имам болка в сърцето, че Хиджаба се разглежда като благословия единствено, ако упее да пренебрегне негативните послания между Мюсюлмани и немюсюлмани, които карат жените да мислят за Хиджаба като за поредния източник на главоболие.

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие, хората, които критикуват жените определено им създават такова. И тази борба с хората за Мюсюлманските момичета прави по-желана фразата "Нямаш нужда от това", която струва повече за тях, отколкото самия Хиджаб.

Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, пише юношески истории.

Студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за ден

OnIslam& News Agencies

9-ти декември, 2013

По време на събитието, с помощта на мюсюлманските си колеги, студентките на MSA, сложиха хиджаб за първи път.

Мичиган – Немюсюлманки студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за първи път в живота си, когато по-рано този месец бе отбелязан деня на хиджаба.

“Беше чудесно да срещна хора, които искаха да опитатат [да сложат] хиджаб,” каза Аmala Farah, първокурсник в Източния Мичигански Университет, за Eastern Echo в понеделник, 9-ти декември.

“Бях много щастлива да видя и други жени, освен Мюсюлманки. Бяха много заинтересувани да носят правилен хиджаб, дори повече, отколкото внимават други жени (носещи хиджаб).”

По време на събитието от миналата сряда, провело се между 10 и 15 часа, MSA студентки, помогнаха на немюсюлманки, техни състудентки, да сложат хиджаб за път. Асоциацията (MSA) в Източния Мичигански Университет, отбеляза деня на хиджаба в Женския ресурсен център, в присъствието на десетки присъстващи.

Събитието включваше лекция на жена с хиджаб - семейния терапевт Nadia Bazzy, която сподели личния си опит като Мюсюлманка в Щатите.

“За да се опита нещо ново и да се разберат по-добре другите, са добри причини да се присъединиш,” Bazzy каза за жените, които слагат хиджаб за първи път.

Bazzy разясни и принципите на хиджаба в Исляма и предизвикателствата, пред които са изправени покритите жени.

Когато на 16-годишна възраст Bazzy слага хиджаб, тя е критикувана от семейството си, а баща й се страхувал, че тя ще бъде дискриминирана от колегите си.

Bazzy е посещавала католическо училище и е била вдъхновена от Дева Мария - нейната скромност беше забележителна и уникална и това беше, което ме подтикна да сложа хиджаб, споделя Bazzy. 

"Не е задължително да носиш физически хиджаб, за да си Хиджаби,”  казва Bazzy.

“Дори не е задължително да си Мюсюлманка, за да имаш онази личностна скромност - идеята на хиджаба не е ограничена в рамките на Исляма.”

Ислямът въвежда хиджаба като задължителен дрес-код, а не като религиозен символ, който да посочва нечия принадлежност.

Поучителен опит

Бяха подарени 70 шала за глава, а взелите участие в събитието споделиха чувствата си след като са носили за пръв път хиджаб.

"Хареса ми, определено ми хареса, чувствам се доста повече просветена,” каза първокурсничката Emily Chadwick и добави: "Харесва ми да опитам ново нещо от друга култура".

“Има много мюсюлмани тук", каза второкурсничката Mariah Brito.

“Мисля, че не е странно за хората да ме видят в хиджаб," добави Brito, която е очарована от хиджаба.

“Някои познати ме гледаха странноy, но след като узнаха какъв е днешния ден, проявиха разбиране защо съм с хиджаб.”

Давайки висока оценка на успешно проведеното събитие, президентът на MSA, Elaf Alchurbaji каза, “Бях много впечатлен, щастлив и изумен от голямата публика,”

“Харесва ми, когато [Bazzy] каза, че хиджабът не е само външен израз на скромност, но по-важна е вътрешната личностна скромност.”

Мюсюлманите в САЩ са между 6 и 7 милиона в скорошно проучване на агенцията Pew, което установи също, че американските мюсюлмани са едни от най-умерените в света.

То показа също, че американските мюсюлмани като цяло изразяват твърд религиозен ангажимент и се грижат за това да няма конфликт между това да бъдеш религиозен и да живееш в модерна съвременна държава.

Ориентализмът в женското облекло

Експанзията на феминосткото мислене сред кръга на мюсюлманските учени, съпътствано от доклади и проповеди з женската свобода и за „хиджаба”, напоследък ме накараха да мисля повече по този въпрос. Това, което открих е, че например Лейла Ахмад, Асра Номани, Фатима Мерниси и др., със своите „феминстки” учения (ако мога да ги нарека така), са заслепени за стария Ориентализъм в женските дрехи. Предполагам, че това е тяхната „прогресивност” и често враждебния изглед на Исляма и хиджаба, които превръщат забулените мюсюлманки в потиснати, безгласни манекени, които не могат да изразяват собствени мисли и се нуждаят от „други” да говорят вместо тях и да обясняват какво „хиджаба” (и религията) означават за тях.

Според Ориенталската (феминистка) парадигма, мюсюлманката е най-потиснатата жена в света, има вопиюща нужда от „спасение” и, разбира се, воалът е въплъщение на тази неотменна репресия.

Феминистките рядко отчитат положителния опит на мюсюлманки с Хиджаб. Никога не признават, че има хора, които забраняват на жените и дъщерите си да носят хиджаб, докато в същото време бързат да отбележат, че става дума за насилствена практика в патриархалните култури. Аз съм една от жените, които са били насилствено потиквани да свалят хиджаба си, баща ми беше много нещастен, когато започнах да си слагам покривалото зап ърви път – някъде преди 4 години. И знам, че има много подобни случаи в общността.

Но с цел да се определи и ограничи Хиджаба като нещо унизително, феминистките напълно игнорират факта, че повечето мюсюлманки избират да носят Хиджаб, избират и да практикуват религията си. И въпреки че има малко учени, опитващи се да се противопоставят на стереотипните общодостъпни схващания за мюсюлманките и Хиджаба, има и доста западни мислители (мъже и жени), обсъждащи този въпрос с определено убеждение за превъзходството на своята култура. Тези учени предпочитат да съхранят клишираните аргументи, обрисуващи мюсюлманката като тези безгласни, неми, потиснати създани, които се нуждаят от „Запада” да обрисува тяхната нужда от свобода и в крайна сметка да ги „освободи”.

Исляма в този сценарий, е приравняван на потисничество, докато Западните секуларистични практики са увековечавани като „освободителни” норми.

Повечето от тези Западни учени може би никога не са разговаряли с мюсюлманка, не са изучавали внимателно Ислям или са изучавали само гледните точки на разни ориенталисти; така че не е изненадващо онова, до което са достигнали – нищо повече от едно завръщане към ислямофобията – тесногръда и префърцунената „бял-мъж-европеец” доминираща проповед.

Как тогава, може да се учудите, мюсюлманските „феминистки” се вписват в тази картина?

Повечето защитници на либералните идеи на светския „Запад” дават нови „интерпретации” на Корана, изваждат от контекста и по този начин определени заповеди, които не се вписват в тесногръдите либерални идеи, биват поставени по микроскоп и разбити на части. По-късно тези съставни части са върнати обратно по начин, който удовлетворява мислителите от 21-ви век.  

Ако четете някои техни трудове, ще видите колко тясно е свързано тяхното виждане за Исляма с Ориентализма, който го предшествува.

Ориентализмът е само представа, която Западните учени използуват за „Изтока” и по-конкретно за Исляма и арабите, без задължително да се основават на факти и реалности, а нс предубедени архетипове, които представят Исляма като фундаментално по-нисш, несъвместим и различен от „Запада”.  

 Ориенталска картина: "Светлина в харема" от Frederic Leighton; 1880 - Image Credit

Преди цялата шумотевица около Хиджаба, Ориентализмът е изцяло обсебен от „Харема”. Художници-ориенталисти придават романтика на харемите, рисуват мюсюлманките винаги по много еротичени и сексуално насочен начин. Jean-Leon Gerome, французин художник-ориенталист, е сътворил много подобни творби, включително „Танца на Алмех”, която можете да видите ТУК.

Така можете да разберете, че символното значение на „Харема” бива заменено от символиката на „воала” – особено на никаба. Никабът е така загадъчен, както и харемът, също толкова примамлив, защото не можем да видим какво се крие зад него. Оттук и отговорът защо виждаме заглавията на Западните медии да звучат по начина „Разбулване на истината” и „Под прикритието на Исляма”.  

Днешните политици се опитват да работят като художници, но вместо рисуване на мистериозни забулени зад стените на харема, те прокарват закони за забрана на забулени мюсюлманки. Опитват се да премахнат преградата между „екзотичната” мюсюлманска жена и любопитния бял мъж.

„Мюсюлманските” феминистки, подпомагат този процес. Като Ориенталистите те тълкуват в голяма степен „женските права” от Западна перспектива и с предубеждение. Те не отчитат какво означава „свободата” за онези мюсюлманки, чиито Хиджаб или Никаб искат да махнат, защото техния егоизъм и радикалния им феминизъм, разглежда Исляма само като някаква патриархална традиция и това не им позволява да видят истината „зад воала”.

В същност истината не е тайна. Зад воала стои женското достойнство и никой феминистки мислител или някой, който се занимава с този въпрос, не може да го премахне оттам.

Източник: In the Shade of Islam