Студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за ден

OnIslam& News Agencies

9-ти декември, 2013

По време на събитието, с помощта на мюсюлманските си колеги, студентките на MSA, сложиха хиджаб за първи път.

Мичиган – Немюсюлманки студентки в Университета в Мичиган сложиха хиджаб за първи път в живота си, когато по-рано този месец бе отбелязан деня на хиджаба.

“Беше чудесно да срещна хора, които искаха да опитатат [да сложат] хиджаб,” каза Аmala Farah, първокурсник в Източния Мичигански Университет, за Eastern Echo в понеделник, 9-ти декември.

“Бях много щастлива да видя и други жени, освен Мюсюлманки. Бяха много заинтересувани да носят правилен хиджаб, дори повече, отколкото внимават други жени (носещи хиджаб).”

По време на събитието от миналата сряда, провело се между 10 и 15 часа, MSA студентки, помогнаха на немюсюлманки, техни състудентки, да сложат хиджаб за път. Асоциацията (MSA) в Източния Мичигански Университет, отбеляза деня на хиджаба в Женския ресурсен център, в присъствието на десетки присъстващи.

Събитието включваше лекция на жена с хиджаб - семейния терапевт Nadia Bazzy, която сподели личния си опит като Мюсюлманка в Щатите.

“За да се опита нещо ново и да се разберат по-добре другите, са добри причини да се присъединиш,” Bazzy каза за жените, които слагат хиджаб за първи път.

Bazzy разясни и принципите на хиджаба в Исляма и предизвикателствата, пред които са изправени покритите жени.

Когато на 16-годишна възраст Bazzy слага хиджаб, тя е критикувана от семейството си, а баща й се страхувал, че тя ще бъде дискриминирана от колегите си.

Bazzy е посещавала католическо училище и е била вдъхновена от Дева Мария - нейната скромност беше забележителна и уникална и това беше, което ме подтикна да сложа хиджаб, споделя Bazzy. 

"Не е задължително да носиш физически хиджаб, за да си Хиджаби,”  казва Bazzy.

“Дори не е задължително да си Мюсюлманка, за да имаш онази личностна скромност - идеята на хиджаба не е ограничена в рамките на Исляма.”

Ислямът въвежда хиджаба като задължителен дрес-код, а не като религиозен символ, който да посочва нечия принадлежност.

Поучителен опит

Бяха подарени 70 шала за глава, а взелите участие в събитието споделиха чувствата си след като са носили за пръв път хиджаб.

"Хареса ми, определено ми хареса, чувствам се доста повече просветена,” каза първокурсничката Emily Chadwick и добави: "Харесва ми да опитам ново нещо от друга култура".

“Има много мюсюлмани тук", каза второкурсничката Mariah Brito.

“Мисля, че не е странно за хората да ме видят в хиджаб," добави Brito, която е очарована от хиджаба.

“Някои познати ме гледаха странноy, но след като узнаха какъв е днешния ден, проявиха разбиране защо съм с хиджаб.”

Давайки висока оценка на успешно проведеното събитие, президентът на MSA, Elaf Alchurbaji каза, “Бях много впечатлен, щастлив и изумен от голямата публика,”

“Харесва ми, когато [Bazzy] каза, че хиджабът не е само външен израз на скромност, но по-важна е вътрешната личностна скромност.”

Мюсюлманите в САЩ са между 6 и 7 милиона в скорошно проучване на агенцията Pew, което установи също, че американските мюсюлмани са едни от най-умерените в света.

То показа също, че американските мюсюлмани като цяло изразяват твърд религиозен ангажимент и се грижат за това да няма конфликт между това да бъдеш религиозен и да живееш в модерна съвременна държава.

Едно кратко запознанство с Исляма и отношението към Аллах

За Исляма

Вярата и преклонението пред Единия Истински Бог е основополагащ елемент в религията на мюсюлманите. Много други религии също претендират за вяра в Един Бог, въпреки това обаче му приписват съдружници. Ето няколко примера:

• Преклонение или молене за опрощение от Бог чрез някое от Неговите творения
• Придаване на някои от Божиите качества на предмети или човешки същества  
• Правене на подобия на Аллах чрез издигане на нещо, което да Му се противопоставя

Гореспоменатите убеждения или действия напълно противоречат на основните принципи на Исляма.

За Аллах
Аллах е собственото име на Единствения Истински Бог.

Името „Аллах” се състои от две арабски думи: „ал” и „илах”. „Ал” е определителен член, а „илах” означава „Бог”. Когато  тези две думи се свържат, те образуват „Богът”, което означава „Единственият Бог” или „Единственият Истински Бог”.

Нищо друго не може да бъде наречено Аллах. Тази дума няма нито множествено число, нито пол. Това показва нейната единственост, в сравнение с думата „бог”, която има и множествено число (т.е. богове) или пък женски род (т.е. богиня).

Мюсюлманите вярват, че Аллах е:    

Единственият:

• Аллах е един и няма никакви съдружници.
• Аллах няма равен или подобен Нему.
• Ислямът отхвърля придаването на Аллах на каквато и да е човешка форма.
• Той не прилича на никое от творенията Си.  
• Няма част от Аллах, която да се намира в някой друг (въпреки че Неговото знание обхваща всичко).

Всеславният:

• Няма същество или предмет, достойно за преклонение, освен Аллах
• Всяко преклонение или молитва, насочена към (или чрез) светци, пророци, други човешки същества или природата, се счита за идолопоклонничество.
• Аллах чува всеки, който Го възхвалява.
• Всеки може директно да се обърне към Аллах.
• Мюсюлманите имат директна връзка с Аллах, без да има нужда от някакви посредници [като икони, светци, ангели, свещеници, планетите, Исус (мир нему), животни, гробове или статуи].

Справедливият:

•  Аллах съди всеки според неговите собствени дела и всеки един е отговорен за това, което сам е сторил.
• Човек може да се отличи пред Аллах и да спечели Неговото задоволство единствено чрез добродетели и праведност (а не чрез произход или богатството си).

Всевишният:

• Аллах е над всички Свои създания и е независим от тях.  
• Аллах не може да бъде сравняван с нищо.
• Всемилостивият:
• Аллах е много по-милостив към Своите създания, отколкото майката към нейната рожба.
• Никой няма първороден грах.  
• Аллах опрощава всички грехове.

Всемогъщият:

• Аллах няма подобия.
• Концепцията, че Аллах е почивал на 7-мия ден от сътворението не намира място в Исляма.
• Аллах контролира всяко нещо.
• Подчинението пред Аллах не увеличава Неговото Могъщество и неподчинението пред Аллах не намалява Неговото Могъщество по никакъв начин.
• Нито едно листо от дърво не пада без разрешението на Аллах.

Искреното размишление върху величието на Аллах прави човека покорен. Това е, което Аллах ни призовава да правим – да Го опознаем чрез Неговите имена и качества, да осъзнаем Неговото Всемогъщество и Величие, да Го зовем и да Му бъдем покорни. 
Сред прекрасните имена и качества на Аллах са и:

• Създателят и Утвърждаващият.
• Опрощаващият и Извиняващият.
• Признателният.
• Всезнаещият и Всесведущият.
• Откликващият.
• Съвършеният.
• Най-Великият.

За Корана

Мюсюлманите вярват, че Коранът е истинското слово на Бог¹. Заедно с автентичните хадиси на Пророка Мухаммед (мир нему), той е основният източник на ислямското знание. Ето няколко строфи в потвърждение на това, което беше разгледано по-горе:

„И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!“  Коран, 2:22

„Той е Аллах,няма друг Бог освен Него.“ Коран, 59:22

„И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!“ Коран, 4:36

„Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“ Коран, 42:11

„Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?” Коран, 5:76

„И рече вашият Господ:„Зовете ме,и Аз ще ви откликна.”Коран, 40:60

За Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (мир нему) е последният от Пророците, изпратени да призовават хората към подчинение и преклонение единствено пред Бог. Някои от тези Пророци са Адам, Ной, Йосиф, Яков, Авраам, Давид, Исус и Моисей (мир на всички тях). Мюсюлманите не се прекланят и не търсят напътствие от Мухаммед (мир нему). Той е предупредил:

 “Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерием! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”

Така, както мюсюлманите вярват, че Моисей (мир нему) е бил изпратен с Тората², и че Исус (мир нему) е бил изпратен с Евангелието³, те също вярват и че Мухаммед (мир нему) е бил изпратен със Свещения Коран, за да покаже как трябва да се прилагат неговите повели.

Ето някои от хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

 „Който не е милостив към хората и Аллах не ще е милостив към него.”

„Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас.”

„Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв.“

„Най-добрите сред вас са тези с най-прекрасния нрав“

„Бъдете скромни, така че никой да не угнетява никого и никой да не се възгордява над никого"

„Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори това да срещнеш своя брат с приветливо лице!”

 За Богослужението

 Както отбелязахме, Ислямът проповядва, че ибадетът (богослужението) трябва да бъде единствено за Бог. 

А какво е ибадет?

Мюсюлманските учени определят„ибадета” като „обобщаващ термин за всички онези вътрешни и външни думи и действия на човека, чрез който се спечелва задоволството на Аллах”. С други думи, концепцията за богослужение в Исляма не се ограничава само до ритуали като молитва, пост, благотворителност и извършване на поклонение – то е нещо много повече. Човек може да превърне всекидневните си занимания в богослужение, като изчисти намерението си и искрено търси задоволството на Аллах чрез това, което прави. 
Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Дори изкарването на препитание може да бъде направено заради Бог ако се извършва с добри подбуди  (напр. да се работи за издръжка на семейството). Ако обаче някой работи, за да парадира с тов, или за да се сдобие със слава, то тогава това не може да бъде счетено за богослужение.“

„Милостиня е да поздравиш някого. Милостиня е да бъдеш справедлив. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което  пречи”

Горепосоченото може да звучи странно за тези, които виждат религията единствено като лична връзка между човека и Бог и като нещо, което не засяга онези дела, които не са специално свързани с някакви религиозни ритуали. За мюсюлманите обаче, Ислямът не е само религия, а цялостен начин на живот.

----------------------

 1 Всеки един превод на Корана, било то български или на някакъв друг език, не е нито Коран, нито версия на Корана, а само превод на неговото значение. Коранът е само на арабски език, езикът, на който е бил низпослан.

2,3 Единствено Коранът е останал непроменен и съхранен, докато другите автентични откровения са загубени или подправени.

 “Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и огромна награда.” Коран, 5:9

Текста е от брошура, отпечатана за запознаване с Исляма на Районно мюфтиство, София

НЯМА СЛУЧАЙНОСТИ, ВСИЧКО СТАВА ПО ВОЛЯТА НА АЛЛАХ

„...Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път”

(Коран, 6:39)

Ще започна своята история с кратко предисловие.

Преди да приема Исляма за своя религия, бях православна християнка. Винаги съм вярвала, че има Бог и че рано или късно ще трябва да дадем отчет за делата си пред Всевишния.

Преди 10 години настоявах пред родителите си да бъда кръстена в Православна църква, защото дотогава нямах свето кръщение. Разбира се, в резултат на този ритуал животът ми не стана нито по-добър, нито по-лош. И често се случваше да си задавам въпроса: „Възможно ли е само след кратка церемония, да се наредиш сред хората, които ще бъдат спасени? И логично ли е Спасителят, умирайки на кръста, да изкупи греховете ни? Не е ли всеки отговорен за собствените си дела пред Господ?“

Друг проблем, който занимаваше мисълта ми, беше свързан с иконите и светците и не можех да си обясня как те са в състояние да ми помогнат и защо в църквата се налага да се прекръствам пред тях. И нещо друго, което недоумявах – защо Християнството се свежда само до Великден и Коледа и защо денят, отбелязан в църковния календар като ден на някой светец, трябваше да се ознаменува с паметно или по-скоро безпаметно напиване от всички именици и приятели.

Все въпроси и все в този тон. И може би най-важният момент – какво е Светата Троица, как Бог може да бъде едновременно и човек, това не влиза ли в противоречие с идеята за единобожието.

Но когато нямаш нищо като алтернатива, се задоволяваш с това, което имаш, колкото и несъвършено да е. А в България християните не търсят алтернатива, християнската религия се счита за даденост по рождение – с нея се раждаш и с нея умираш. А повече от половината от християните не знаят дори и историята на Исус Христос, да не говорим за принципите, на които се уповава тази религия.

 Макар и да бях част от другата половина, животът ми съвсем не можеше да се определи като религиозен. По-скоро бях вярваща, но нерелигиозна, за разлика от множеството, което се самоопределя като религиозно, а вярата не присъства в живота на хората, освен по празниците.

И така до момента, в който за първи път научих какво е Ислям и осъзнах колко различен е той от представата ми за него, която ми бе насаждана години наред от образованието, медиите и обществото като цяло. Бях на едноседмично пътуване в Дубай, за да се срещна с момче, с което бяхме контактували по Интернет в продължение на година и половина. Между нас се беше зародило с времето виртуално приятелство, което и двамата определяхме като любов и искахме да си „сверим часовниците“ и най-сетне да сме наясно какви всъщност са отношенията ни и възможно ли е да има Интернет любов.

Оказа се, че такова понятие наистина съществува и същото това момче в момента е мой съпруг от две години и се радваме на малката си дъщеричка, която скоро ще навърши годинка, Алхамдулиллах.

Но това не е най-важното в случая. Далеч по-важно е, че посветихме доста часове в разговори за същността на света, за неговия Създател, за религиите, защото тези теми вълнуваха и двама ни. И тъй като той е мюсюлманин, му се удаваше удобен случай да ме запознае с Исляма в чистата му същност. Имах възможност да черпя информация от източника, а не от християнските оценки за тази уникална религия. Водихме своеобразна апологетика, аз – защитавайки християнската религия, той – изтъквайки преимуществата на Исляма.

Тогава ми направи впечатление, че всички негови доводи бяха абсолютно логични, а моите някак увисваха във въздуха. Особено се впечатлих от факта, че тази религия има отговор на всеки, възникнал у теб въпрос по отношение на всички страни от битието – от начина на хранене и личната хигиена, до поведението в обществото и решението на социалните проблеми. Изненада ме също така, че той знаеше за християнството повече от самата мен, и въпреки това бе избрал Исляма.

Тогава се замислих над думите му: „Човек не се ражда християнин, мюсюлманин, евреин. Той има правото на избор. Аз самият, когато осъзнах принадлежността си към Исляма, започнах да се интересувам и от други религии, да сравнявам, за да се убедя в правотата на вярата си. Така, съпоставяйки всичко прочетено, на практика се уверих, че Исляма е най-близката до истината религия. Виждах явните противоречия в останалите учения и се убеждавах в завършеността и перфектността на Исляма. Тогава благодарих истински на Аллах, че съм се родил в мюсюлманско семейство и съм бил възпитан в този дух“. Това провокира интерес у мен и беше началото на предизвикателството.

Помолих го да ми говори за Исляма, всичко, за което се сеща на момента. Казаното от него водеше до въпроси от моя страна и така времето минаваше неусетно. Не можех да се примиря, че негласно се съгласявах с всичко, казано от него, намирах го за логично и най-близко до интуицията на човек. И също така негласно реших, че трябва да науча колкото може повече неща на тази тема. В Исляма видях толерантност към останалите две монотеистични религии, разбрах, че всички те имат един корен, че Мухаммед (САС) е “печатът” на всички пророци, че Исус Христос (мир нему) се споменава толкова много пъти в Свещения Коран, далеч повече отколкото самият Мухаммед (САС). Разбрах, че приемайки Исляма, не се отричам от идеите на християнството, а точно обратното – приемам ги, но доразвити, доизяснени и в известна степен корегирани. Осъзнах, че Иса (мир нему) е бил също толкова човек, колкото и всички останали пророци в историята на човечеството.

Спомням си, че когато стигнахме до темата за облеклото на жената-мюсюлманка, аз меко казано се възпротивих на мнението му за хиджаба и заявих, че дори и да приема един ден Исляма, никога няма да сложа кърпа на главата си. Сега, от дистанцията на времето, в паметта ми изплува максимата „Никога не казвай никога“ и се убеждавам за пореден път колко вярност има в нея. Не само, че сложих кърпа, но продължавам да го правя с радост и с твърдата убеденост, че това е най-правилното решение за една жена. Съзрях смисъла на този акт и изпълнявам повелята на Аллах не само защото Той така е наредил, а и защото съм сигурна в правотата й. Колкото повече човек навлиза в необятното море, наречено Ислям, толкова повече вярата у него нараства и той не се двоуми да изпълнява заръките на Аллах и го прави доброволно, не по принуждение и най-важното – с искрено желание.

Преди да си тръгна от Дубай, момчето ми даде една книга – „Да разберем Исляма“, която бях толкова нетърпелива да прочета, че при пристигането си в София вече бях към нейния край.

От там започна пътят ми към Исляма. Път, осеян с трудности и в същото време носещ несравнимо удовлетворение. Удовлетворението от това, че си намерил най-накрая истината, успокоението на духа, че вече си открил своя пристан. Започнах да търся повече информация от Интернет, намерих Коран на български език, открих съкровищницата на Ахадит и Сунна, запознах се с биографията на Мухаммед (САС). Бях жадна за все повече и повече информация относно всички аспекти на религията. Споделих и с приятелите си, които бяха доста скептични, но въпреки това толерантни, за което им благодаря. Но най-голяма благодарност дължа на родителите си, които не се възпротивиха на избора ми, разбраха ме и ме подкрепиха. Тогава ми се струваше почти нереално, но сега осъзнавам колко Аллах е бил милостив към мен. Може би един ден, иншаАллах, Той ще помогне и на родителите ми да видят в тази религия единствения верен път, така както го видях аз самата. Силно се моля това да стане скоро.

Има и още един момент, който накрая не мога да пропусна да спомена. Става дума за самото ми запознанство със съпруга ми. То беше в чат канала mIRC. Вечерта, в която се „срещнахме“, аз бях твърдо решена да не разговарям с никого, настроението ми беше леко депресивно, за което имах сериозни причини и търсех начин да се успокоя, оттърся и усмихна. Влязох в общия канал, където по онова време имаше много свеж хумор, и се надявах това да ми помогне. Само четях, без да влизам в каквито и да било разговори. Тогава получих съобщение на английски език от някой със странно небългарско име. Разбира се не отговорих. Последва отново съобщение и отново отказ и така 4 поредни пъти. Не разбирах защо той беше толкова настоятелен, та нали в канала имаше около 100 души, достатъчно голям избор. И тогава с петото си съобщение той наистина успя да ме разсмее дотолкова, че да дръзна да му отговоря. По-късно, когато се опознахме, той ме изненада, казвайки, че за първи път тогава е влязъл в чат канал и аз съм била първият произволно избран човек, когото се е опитал да заговори, и че все още не може да си обясни защо е бил толкова настоятелен след като това не му е присъщо по принцип.

Неведоми са пътищата Господни! И досега сме твърдо убедени, че Аллах Е Бил този, който ни е събрал и благодарение на чиято милост дължим настоящото си щастие. И най-вече съм благодарна за милостта Му към мен, решавайки чрез това момче да ми покаже верния път.

Нищо в живота не е случайно, всичко става по волята на Аллах.

Amina

За Исляма

Всички пророци от Адам а.с. до Иса а.с. са оповестявали на хората истинната вяра в Единствения Създател, поучавали са ги как да Му се прекланят. Но с течение на времето вярата и божествените повели, донесени от тях, претърпявали промени и губели своята същност и затова Господарят на световете Аллах изпратил последния Си птоток и пратеник Мухаммед с.а.с. Ислямът обобщава небесните религии.

Целта на ислямската религия е щастието на човечеството и тези, които последват повелите, донесени от исляма, ще заслужат щастието и в земния живот, и в отвъдния. Повелите на ислямската религия се разделят на три групи:

•          Вяра (имаан);
•        Дела (амал), те са

- служене (ибадат) пред Аллах;

- Взаимоотношения (муамалят);

•  Нрави (ахляк.

Пратеник – с книга.

Малките книги:

• 10 стр. на Адам а.с.
• 50 стр. на Шит а.с.
• 30 стр. на Идрис а.с.
• 10 стр. на Ибрахим а.с.

Общо 100 страници.

Големите книги:

• Таурат на Муса а.с.
• Зебур на Дауд а.с.
• Инджил на Иса а.с.
• Коран на Мухаммед а.с.

Коран – 23 години низпославане. Голяма част от знаменията са низпослани по повод на някаква случка или в отговор на въпрос, отправен към Мухаммед с.а.с.

Особености, които различават Свещения Коран от другите Божи послания:

            а) Св. Коран се е запазил непокътнат до наши дни, докато някои свети послания са изчезнали напълно, а други са запазени частично, претърпели са множество промени и са загубили иденстичността си;

            б) Св. Коран не е низпослан наведнъж, както някои послания, а на части, според времето и събитята. Това спомага за лесното му запаметяване и разбиране.

            в) Корана е послание за всички хора до края на света. Другите свещени книги са изпратени на определени нароси.

            г) Свещения Коран е последната Божия книга и след него няма да има друго послание;

            д) Повелите на Свещения Коран са валидни за всяка епоха за разлика от другите послания, които са били валидни за определени периоди от време.

Пророци – качества:

1. правдивост (садк) – правдиви са и никога не лъжат;
2. довереност (аманат) – заслужават доверие и никога не му изменят;
3. проницателност (фатанат) – умни и будни хора;
4. непорочност (исмет) – не извършват грях нито тайно, нито явно;
5. вестителност (теблиг) – оповестяват на хората повелите на Аллах ст, така както са ги проели, без да ги променят.

В Корана

1. Адам
2. Идрис
3. Нух
4. Худ
5. Салих
6. Лут
7. Ибрахим
8. Исмаил
9. Исхак
10. Якуб
11. Юсуф
12. Шуайб
13. Харун
14. Муса
15. Дауд
16. Сулейман
17. Айюб
18. Зулкифл
19. Юнус
20. Иляс
21. Алейса
22. Закария
23. Яхя
24. Иса
25. Мухаммед

„Най-великата личност в човешката иcтория, е Мухаммед!” Майкъл Харт (автор на „100-те най-велики личности”)

„Изпитвам съжаление, че не съм твой съвременик, о, Мухаммед!... Човечеството е имало възможността да се срешне с човек като теб и повече не ще има тази възможност. С дълбока почит се прекланям пред твоето величие”.  Бисмарк (немски държавник)

„Свещения Коран, низпослан на Мухаммед за напътствие на хората, е блестяща книга, изпълнена с мъдрост. Няма съмнение, че Мухаммед е истински пророк”. Алекси Зоазоу (фр. философ).

„Пророкът Мухаммед е велик миротворец. Извършил е много в служба на човечеството. Отведе една общност към истинската й светлина. Той я избави без да пролива кръв, приобщи я към мира. Отвори й път за извисяване. Личност като него заслужава всякакква почит”. Лев Толстой

                                                                                                     

Най-големият ни дълг

Един младеж взел голям заем от свой съсед. Дните се нанизвали един след друг, ала Саид все не можел да върне взетите пари.


И днес Саид е тъжен. Върви с наведена глава и влачи уморените си крака. Не спира да мисли за тъгата си. Не знае към кого да се обърне и какво да стори.
Някъде из далечината зад хълма, се вижда високото минаре на джамията. Нещо накара момъка да втренчи поглед в тази приказнокрасива гледка. Продължи по пътя към джамията, усещайки бързото туптене на унилото си сърце. Защо ли се беше запътил натам?
Щом се озова пред белите порти на молитвения дом, той се запита:
„ Достоен ли съм да бъда тук?”
Ето, че се зададе друг човек – неговият най-добър приятел. Той го приветства с топла и искрена усмивка – такава, каквато можеш да подариш и на бедния, и на богатия.
– Какво ти е, приятелю? Защо си толкова натъжен? – попита го загриженият приятел.
Саид сподели мъката си с него:
– Взех един заем от съседа си, който не мога да върна... ден и нощ се чудя и мая, как ще изплатя дълга си към него...
Приятелят му се усмихна и потупвайки го нежно по рамото, му рече:
– Аллах е Премъдър, а който се уповава на Аллах, Аллах му е достатъчен по време на трудности и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал.




Саид се задълбочи върху тези мъдри думи.

***
Няколко месеца по-късно, с позволението на Всемогъщия Аллах, Саид вече имаше добре платена работа. Успял беше и да върне заема на съседа си.
Един ден Саид отново реши да отиде на джамия. Срещна своя другар и го поздрави. Той забеляза една необикновена тъга, изписана на лицето на Саид:
– Какво се е случило с теб, братко? Кой те наскърби? – попита го той.
– Никога не съм бил толкова тъжен през целия си живот – отвърна Саид с дълбока въздишка.
– Да не би близък човек да е починал или... отново да си взел голям заем и да нямаш възможност да го върнеш? –опита се да отгатне той.
Саид погледна към вечнозелената планина, сетне събеседника си. Красивите му очи се напълниха със сълзи, които нетърпеливо се търкулнаха като бисери една след друга по лицето му.
С ратреперен глас Саид отвърна:
– Не, братко, не, пропуснах сутрешния си намаз...


из детската книжка за разкази "Пътят ми към Рая", автор Shahrazad Layl


снимка: chasingparadisegalz.wordpress.com

На Малък Хадж в Мекка

Пътепис.

Големият хадж е в определено време на годината, през останалото време се прави малкия хадж – умра, и то  денонощно.

Престоят ни на истанбулското летище беше злощастен и след тичането в полусънно състояние, се отправихме към някакъв отдалечен гейт. Е, изчакаха ни и с радост се настанихме в самолета, пълен с турски поклонници, мъжете облечени със същите тоалети, като моята половинка. Единственото, което си спомням ярко от този полет, беше как турските групи изведнъж започнаха да рецитират нещо напевно и унасящо на арабски. Не знаех какво е, после ще обясня защо не знаех, но в Мека щях да го чуя още хиляди пъти.

Под нас зеленината, а после и планините на Турция, постепенно се превърнаха в пясъци. Сред тях се материализира и забелязващия се отдалече, заради формата си на бедуински шатри, покрив на летището в Джеда – най-натовареното в света по време на хадж.

Досадни имиграционни  формалности, липса на едната ни чанта, поредното безкрайно дрямане на летище, усещане за блокирал от недоспиване мозък, взиране в несекващия поток от пристигащи хаджии, осъзнаване, че чантата просто няма да дойде днес…

След като се отказахме да я чакме излязохме навън под огромните шатри…лъхна ни не чак толкова непоносима жега. Мъжът ми преживя сблъсък с пакистанската таксиметрова мафия, ядоса се и отиде да търси шофьор саудитец. Намери, настанихме се в колата и поехме към Мекка.

Хубави пътища, ненатоварено движение, пустинен пейзаж от двете страни… Стигаме до уникален в света знак, по-скоро огромна табела опъната над магистралата. „Само за мюсюлмани“ – „‘Muslims only“.

Не става въпрос за двете най-леви ленти, а че въобще след знака се разрешава само на  мюсюлмани да пътуват по-нататък. Той указва, че след малко се влиза в Мекка, а в Мекка и Медина само за  мюсюлмани е разрешено. Аз се замислих дали може някой друговерец да се промъкне, но ако го открият мисля, че го чакат доста големи неприятности с властите, а едва ли много хора биха рискували. Полицейските проверки са на влизане и излизане от градовете. Не спират всяка кола, но все пак е риск. Освен това в светите места все някой ще го разпознае, че не е мюсюлманин, я таксиджия, я персонал на хотел, я професионален шпионин, и ще докладва където трябва. В Арабските страни професията „доносник“ е много популярна.

Така, в тези два града домашните прислужнички са главно от Малайзия, Индонезия, и няма филипинки и шри ланки като в другите градове.

За новоприелите исляма, чиито имена по паспорт са немюсюлмански, е препоръчително да си носят документ за смяната на религията, в случай, че властите почнат да задълбават.

Аз лично одобрявам подобни ограничения за места на поклонение. Последното нещо, което вярващия човек иска на подобно място е да му щракат фотоапарати, да слуша коментари , възклицания, ах, ох, уау, о май гааад.

Понеже по физиономията и пигментацията ми ясно си личи, че родом съм някъде от немюсюлманско, женската полиция в Мекка ме заподозря, че съм under cover, и ме спря за обискиране.

Скоро след знака влязохме в Мекка. Въпреки огромния ми интерес и любопитство, блокиралия ми мозък позволи да възприема само някакви накъсани детайли – децата, които тръгваха между колите да продават дреболии, когато движението спре на светофара, градинки с палмисти растения, няколко чернокожи жени, още повече жени и мъже, тълпа… минаретата на свещената джамия, и хотела ни на върха на един почти отвесен хълм.

Буквално захвърлихме чантите на пода и се приготвихме да поспим, но преди това не пропуснах да застана на прозореца, за да изпробвам реакциите на саудитската полиция. Ако си спомняте бяха ме предупредили, че арестували човек който се показва на прозореца, особено, ако човекът бил жена. Но на няколко метра от нашия прозорец видях друг. Хотелите са толкова наблъскани един в друг, отчасти заради хълмистия терен на Мекка, отчасти заради печалбарство, че нямаше как да ме арестуват, освен ако някой полицай не дебнеше в някоя стая на отсрещния хотел.

Докато спим в хотела искам да вмъкна няколко обяснения. Много бях чела за ритуалите по светите места, информация има толкова много, че да се удавиш в нея. Но никога, никога не бях успяла да си го представя как е точно. Това винаги е била за мен една много трудно смилаема чат от религията и просто бях оставила нещата за времето когато ще отида там. След два провала на плановете, ето ме, на третия път стигнах. Въпреки, че си носех книжка с обяснения на местата и ритуалите, не бях я чела, затова и не разбрах какво „пеят’“ поклонниците в самолета. Та сигурно ще ми е трудно и да направя сносно описание, има нещо,  което много ме затруднява точно по тази тема, така че извинете ме ако ще ви е скучно…

Събуждаме се и се приготвяме за магреб – молитвата по залез слънце. Физическото  упражнение слизане по отвесен хълм с количка с две деца си го бива. Замислям се как ли ще е на връщане. Още повече, че арабите изглежда не уважават особено институцията тротоар, по него има паркирани коли, а ние лавираме по средата между движещите се. Джамията е на 4 минути пеша, точно както ни обещаха от агенцията. Слизаме от стръмната улица и сме почти в мраморния двор на джамията…

И в този момент пак изпитах едно чуство на нереалност, като че ли бях в някакъв друг свят. От всички страни като реки прииждаха хора облечени в бяло. По-късно установих, че далеч не всички са в бяло, особено жените, но първите ми впечатления са за една всеобхватна белота – хора в бяло, бял  мрамор, бяла светлина от прожекторите ….и този вятър, който винаги подухва в близост до джамията, и прави усещането още по-приятно…

Трябва да призная, че първия път се шашнах от числеността на тълпите. Помислих си, а как ли е по време на хадж, когато в точно определен ден няколко милиона трябва да минат през точно определено място. Там в Мека разбрах,че ако искат арабите могат да бъдат страшно организирани, макар, изглежда, рядко го искат. Поддръжката на свещената джамия – организацията, чистотата, са наистина забележителни.

Представете си стадион и тълпа която се излива след края на мач, или концерт. Такава е приблизително картинката след молитва, и човек очаква неминуемо да бъде настъпeн, блъснат, съборен, или най-малкото да чуе скарване между изнервени араби, но…тези неща не се случват (с малки изключения), защото цялата Мекка (и няколко километра около нея) е територия наречена харам, тоест важат редица забрани, някои от които да убиваш живо същество (освен зловредни насекоми), да изкореняваш дървета и растения, да задържаш за себе си намерено имущество, да се гневиш, нервираш и раздаваш токати… Може да звучи невероятно, но повечето хора в това огромно стълпотворение успяват да спазят забраните и атмосферата е много спокойна и миролюбива.

За ритуалите ще разкажа накратко следващия път, а сега да се занимаем с малко световни рекорди.
Ей този комплекс от сгради (Абрадж-ал-байт) се извисява точно срещу джамията,най-високата с часовника представлявайки 5 звезден хотел.

Това е най-високата часовникова кула в света, часовникът с най-голям циферблат в света (46 метра в диаметър), и втора по височина сграда в света след дубайската кула. Има и още най-най-факти около направата на часовника, който иска да чете повече за Abraj al bait и Royal Tower Clock- Makkah.

Kомплексът е построен от саудитската строителна компания Бин Ладен, а хотелът в момента се менажира от американската компания Fairmont.Само аз ли виждам нещо странно в цялата работа, или в бизнеса и политиката няма странни неща? 

Други нещакоито съдържа комплексът са денонощен луксозен мол, болница, базари паркинги и кой знае още какво.

Следва…

Автор: М. Рейн

от блога Арабски съпруги и приятелки