През погледа на новоприела - какво е да си мюсюлманин, част 1

Източник OnIslam.net

By Zainab Morrow

Част 1

Материалът е публикуван за първи път през юли 2007.

Приех Ислям през януари 2007. Тези лични впечатления документират израстването ми в новата вяра. Искрено се надявам да съм от помощ за други нови Мюсюлмани в тяхното духовно пътуване.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо.

В периода след моето приемане на Исляма винаги, когато имах възможност, започнах да посещавам Джума (петъчна) молитва в месжида.

Срещнах различни нови сестри и братя, които бяха винаги готови да помогнат с отговори на въпросите ми или проблеми, с които се сблъсквах във всекидневието си. 

Приучих се на  самодисциплина

Мисля, че най-трудния аспект на това пътуване беше, да се интегрира вярата във всекидневието - например петте дневни молитви. Все още се опитвам да включвам молитвите си в различните и променящи се етапи на всекидневието ми. 

Въпреки това съм предприела важни стъпки за подобряването на рецитацията в молитвите. Използвам книга, придружена със запис и повтарям отново и отново. Очаквам, ин ша Аллах, че до края на лятото, ще се моля съвсем правилно.  

Един значителен за мен урок от Исляма, е самодисциплината. Ислямът е един начин на живот и новоприелите трябва да се преборят, за да се адаптират. Много важно е всичко това да се прави стъпка по стъпка.

Знам, че веднага след моето приемане на Исляма, исках пълна и незабавна интеграция на всичко от религията в живота ми. Бях нетърпелива и исках всичко да правя перфектно. Ислямът обаче изисква и подчертава търпението и баланса във всеки житейски аспект.

Скромно облекло

Друга страна на моята промяна, беше облеклото ми. Мисля, че винаги съм искала да се обличам простичко и прилично. Но лятото е доста голямо предизвикателство за човек да се облича скромно, според предписаното от Корана и Сунната.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо. В интерес на истината досега не съм чувала негативни коментари за облеклото си. 

Смятам, че хората се държат по-учтиво с някой, който е облечен подходящо. Вярвам, че скромността е по-добрия начин на взаимодействие между двата пола. Тук няма нищо скрито, подмолно. Искам да бъда признавана и разпознавана за това, което съм аз, а не заради физическия ми изглед. 

За съжаление в днешно време на жените отново често се гледа като на стока. Само да хвърлим око на списанията и други медии, как изглеждат рекламите - понякога е доста обезкуражаващо!

Тъй като за Хиджаба се водят много спорове, реших да говоря за него в отделна тема. Започнах да нося Хиджаб, но го правя нередовно - все още не се чувствам комфортно да го нося постоянно. Например по време на отиване и връщане от работа покривам главата си, но не и на работното място. Все още се страхувам от евентуална негативна реакция.  

Знам, че се изисква смелост и силна вяра (имаан), за да се постигне спазване на Хиджаба през цялото време. Ин ша Аллах ще продължа да се моля на Аллах за напътствие и насока. Наясно съм, че в много държави Хиджабът на публично място не е позволен и това поставя доста сестри в неприятни ситуации. 

Вярвам, че трябва да се работи и има много неща, които могат да се направят за промяна на общественото съзнание, така че хората да разберат, че тук става дума за заповед на Аллах.

Едно кратко запознанство с Исляма и отношението към Аллах

За Исляма

Вярата и преклонението пред Единия Истински Бог е основополагащ елемент в религията на мюсюлманите. Много други религии също претендират за вяра в Един Бог, въпреки това обаче му приписват съдружници. Ето няколко примера:

• Преклонение или молене за опрощение от Бог чрез някое от Неговите творения
• Придаване на някои от Божиите качества на предмети или човешки същества  
• Правене на подобия на Аллах чрез издигане на нещо, което да Му се противопоставя

Гореспоменатите убеждения или действия напълно противоречат на основните принципи на Исляма.

За Аллах
Аллах е собственото име на Единствения Истински Бог.

Името „Аллах” се състои от две арабски думи: „ал” и „илах”. „Ал” е определителен член, а „илах” означава „Бог”. Когато  тези две думи се свържат, те образуват „Богът”, което означава „Единственият Бог” или „Единственият Истински Бог”.

Нищо друго не може да бъде наречено Аллах. Тази дума няма нито множествено число, нито пол. Това показва нейната единственост, в сравнение с думата „бог”, която има и множествено число (т.е. богове) или пък женски род (т.е. богиня).

Мюсюлманите вярват, че Аллах е:    

Единственият:

• Аллах е един и няма никакви съдружници.
• Аллах няма равен или подобен Нему.
• Ислямът отхвърля придаването на Аллах на каквато и да е човешка форма.
• Той не прилича на никое от творенията Си.  
• Няма част от Аллах, която да се намира в някой друг (въпреки че Неговото знание обхваща всичко).

Всеславният:

• Няма същество или предмет, достойно за преклонение, освен Аллах
• Всяко преклонение или молитва, насочена към (или чрез) светци, пророци, други човешки същества или природата, се счита за идолопоклонничество.
• Аллах чува всеки, който Го възхвалява.
• Всеки може директно да се обърне към Аллах.
• Мюсюлманите имат директна връзка с Аллах, без да има нужда от някакви посредници [като икони, светци, ангели, свещеници, планетите, Исус (мир нему), животни, гробове или статуи].

Справедливият:

•  Аллах съди всеки според неговите собствени дела и всеки един е отговорен за това, което сам е сторил.
• Човек може да се отличи пред Аллах и да спечели Неговото задоволство единствено чрез добродетели и праведност (а не чрез произход или богатството си).

Всевишният:

• Аллах е над всички Свои създания и е независим от тях.  
• Аллах не може да бъде сравняван с нищо.
• Всемилостивият:
• Аллах е много по-милостив към Своите създания, отколкото майката към нейната рожба.
• Никой няма първороден грах.  
• Аллах опрощава всички грехове.

Всемогъщият:

• Аллах няма подобия.
• Концепцията, че Аллах е почивал на 7-мия ден от сътворението не намира място в Исляма.
• Аллах контролира всяко нещо.
• Подчинението пред Аллах не увеличава Неговото Могъщество и неподчинението пред Аллах не намалява Неговото Могъщество по никакъв начин.
• Нито едно листо от дърво не пада без разрешението на Аллах.

Искреното размишление върху величието на Аллах прави човека покорен. Това е, което Аллах ни призовава да правим – да Го опознаем чрез Неговите имена и качества, да осъзнаем Неговото Всемогъщество и Величие, да Го зовем и да Му бъдем покорни. 
Сред прекрасните имена и качества на Аллах са и:

• Създателят и Утвърждаващият.
• Опрощаващият и Извиняващият.
• Признателният.
• Всезнаещият и Всесведущият.
• Откликващият.
• Съвършеният.
• Най-Великият.

За Корана

Мюсюлманите вярват, че Коранът е истинското слово на Бог¹. Заедно с автентичните хадиси на Пророка Мухаммед (мир нему), той е основният източник на ислямското знание. Ето няколко строфи в потвърждение на това, което беше разгледано по-горе:

„И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!“  Коран, 2:22

„Той е Аллах,няма друг Бог освен Него.“ Коран, 59:22

„И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!“ Коран, 4:36

„Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“ Коран, 42:11

„Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?” Коран, 5:76

„И рече вашият Господ:„Зовете ме,и Аз ще ви откликна.”Коран, 40:60

За Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (мир нему) е последният от Пророците, изпратени да призовават хората към подчинение и преклонение единствено пред Бог. Някои от тези Пророци са Адам, Ной, Йосиф, Яков, Авраам, Давид, Исус и Моисей (мир на всички тях). Мюсюлманите не се прекланят и не търсят напътствие от Мухаммед (мир нему). Той е предупредил:

 “Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерием! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”

Така, както мюсюлманите вярват, че Моисей (мир нему) е бил изпратен с Тората², и че Исус (мир нему) е бил изпратен с Евангелието³, те също вярват и че Мухаммед (мир нему) е бил изпратен със Свещения Коран, за да покаже как трябва да се прилагат неговите повели.

Ето някои от хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

 „Който не е милостив към хората и Аллах не ще е милостив към него.”

„Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас.”

„Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв.“

„Най-добрите сред вас са тези с най-прекрасния нрав“

„Бъдете скромни, така че никой да не угнетява никого и никой да не се възгордява над никого"

„Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори това да срещнеш своя брат с приветливо лице!”

 За Богослужението

 Както отбелязахме, Ислямът проповядва, че ибадетът (богослужението) трябва да бъде единствено за Бог. 

А какво е ибадет?

Мюсюлманските учени определят„ибадета” като „обобщаващ термин за всички онези вътрешни и външни думи и действия на човека, чрез който се спечелва задоволството на Аллах”. С други думи, концепцията за богослужение в Исляма не се ограничава само до ритуали като молитва, пост, благотворителност и извършване на поклонение – то е нещо много повече. Човек може да превърне всекидневните си занимания в богослужение, като изчисти намерението си и искрено търси задоволството на Аллах чрез това, което прави. 
Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Дори изкарването на препитание може да бъде направено заради Бог ако се извършва с добри подбуди  (напр. да се работи за издръжка на семейството). Ако обаче някой работи, за да парадира с тов, или за да се сдобие със слава, то тогава това не може да бъде счетено за богослужение.“

„Милостиня е да поздравиш някого. Милостиня е да бъдеш справедлив. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което  пречи”

Горепосоченото може да звучи странно за тези, които виждат религията единствено като лична връзка между човека и Бог и като нещо, което не засяга онези дела, които не са специално свързани с някакви религиозни ритуали. За мюсюлманите обаче, Ислямът не е само религия, а цялостен начин на живот.

----------------------

 1 Всеки един превод на Корана, било то български или на някакъв друг език, не е нито Коран, нито версия на Корана, а само превод на неговото значение. Коранът е само на арабски език, езикът, на който е бил низпослан.

2,3 Единствено Коранът е останал непроменен и съхранен, докато другите автентични откровения са загубени или подправени.

 “Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и огромна награда.” Коран, 5:9

Текста е от брошура, отпечатана за запознаване с Исляма на Районно мюфтиство, София

Мюсюлманският Исус

снимkа Мuslimvillage.com

автор Aлейна Aхмад, студент, The Extension School, Harvard University

Източник: Huffington Post
превод: Милена Борисова - Иршад

По време на празника Великден Християнският свят празнува възкресението на Христос. За по-голяма част от Християните Исус е Божи син, който е умрял на кръста, за да спаси хората. Ислямът отхвърля тези вярвания и разглежда Исус, Иса, като Пророк и Месия на Израелитите. Кой е мюсюлманския Исус?

И двете Книги - Библията и Коранът, са съгласни, че Исус е роден чрез чудодейно раждане от девицата Мария (Мариам). Има цяла част в Корана, наречена Мария и името й се споменава 34 пъти в Книгата, което е повече, отколкото в Новия Завет. Тя е изключително уважавана в Исляма и е модел на вярваща за жени по целия свят. 

За Мюсюлманите Исус е печат на Еврейските пророци и човек със съвършена чистота. За разлика от всички останали хора, с изключение на майка си Мария, той е недокоснат от Сатаната при раждането си. Коранът възвеличава Исус, а името му се споменава 25 пъти, за разлика дори от Пророк Мухаммад, чието име в същност е споменато само 4 пъти.  

Има много чудеса, отнесени към Кораничния Исус. Едно от тях, е способността му да говори още от раждането си. Мария е била осмивана, заради извънбрачното раждане. За да защити майка си от подигравките на околните, Исус казал: "Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. (Коран, 19: 30-34) В същност други добре познати чудеса (с Божието позволение), са предадени и от Корана, и от Библията, включително излекуване на болни, изцеляване на слепи и връщане на мъртви към живот. 

Коранът ясно показва, че Исус е изпратен на Земята, за да проповядва едно ново Евангелие (ар. Инджил), потвърждаващо посланието за Единия Бог, предадено от предишните пророци. Но неговото учение, с течение на времето, бива изкривено. В Корана Исус предсказва идването на Пратеник, с името Ахмад, което е синонимно име на Мухаммад. Много Ислямски учени след 8-ми век са съгласни, че това е предсказано и в Библията, написана в оригинал на Kойне*.  

Гръцката дума "параклетос" или "параклете" в Християнството се отнася към Светия Дух и понякога се превежда като "Утешител". Думата "параклетос" в арабския се превежда като "ахмад",  което означава достоен за похвала, похвален. Думите на евангелиста  Йоан: 14:16 "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века" за много Мюсюлмански учени предсказват идването на Мухаммад, новия Утешител, който ще поднови някои изгубени учения от предишните Авраамови Свещени Писания. 

В Библията Исус никога не е наричал себе си Син на Бог, както потвърди и Професор Chris Queen от Харвадрския Университет в лекция, на която присъствах. 
Исус споменава себе си като Човешки Син - думи, споменати 81 пъти в гръцките канонични евангелия. В Корана Исус е смирен по подобен начин, особено когато нарича себе си слуга на Бог. Това смирение е безспорно и в думите на Исус: "Не ми подобава да казвам това, на което нямам право" (Коран: 5:116). И в двете религии, Второто пришествие на Исус се асоциира със Съдния ден и края на времето. 

Традиционните християнски вярвания са, че Исус е умрял на кръста. Сред ранните Християнски секти са били и следовниците на Докетизма**, за които разпването на Исус е било само представа, дори и подмняна. Тяхната обосновка на вярването идва от Деяния на Йоан 97-102, "И моя господ стоеше в средата на пещера [и] каза: "Йоане, за хората в Йерусалим аз бях разпнат и пронизан с копия...Но за теб ще кажа [...] че не съм аз човека на кръста" *** (Апокрифно Евангелие).

По подобен начин в Корана Исус не е бил наистина разпнат на кръста "...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. ” (Коран, 4:157). Аллах е въздигнал Исус при Себе Си, спасявайки този Пророк от страдние и ужасна смърт. Професор Lawson твърди, че “такова убеждение, честно казано цел да отслаби интереса и доверието към Исляма в очите на Християните или т.нар. западняци, чиято културна идентичност е свързана - независимо вярващи или не - с неоспоримия и аксиоматичен "мит" за разпването и възкресението на Исус".

Ислямските мистици питаят дълбока любов към Исус и неговия аскетичен начин на живот. В книгата си “Възраждането на религиозните науки”, суфисткия мистик и брилянтен философ ал-Газали, цитира думите на Исус: "Вие не ще постигнете каквото желаете, освен чрез страданието от това, което не желаете"
Освен това на портите на град Фатехпур-Сикри, Мюсюлманския Могул Император Акбар, е изписал думи на Ислямския Исус: "Този свят е мост. Премини го, но не гради жилище върху него".

Ислямът е строго монотеистична религи и забранява всякакво съдружаване или приемане на други богове, освен на Единствения Бог. Въпреки че всички Пророци, включително и Исус, са смъртни и надарени всеки по различен начин, те не биха могли да бъдат част от божественото. Животът на Исус е вдъхновение и въпреки че много аспекти остават загадка и са физически неясни, ние не можем да се съмняваме в значимостта на този изумителен и бележит човек, дори 2000 години след смъртта му. 

Макар да признавам обосноваността на твърденията на Професор Lawson, аз искрено вярвам, че споделената любов на Мюсюлманите и Християните към Исус, може да бъде основа на взаимния диалог и разбирателство между религиите. 
Трите Авраамови религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, несъмнено са свързани - и все пак Юдаизмът отхвърля Исус, а Ислямът винаги го приема. 

Като се има предвид, че вярата в Исус е в центъра на Ислямските вярвания, защо Западът продължава да е толкова враждебен към Исляма?


===================

пояснения на преводача:

* Койне, "общ, обикновен диалект", е популярната форма на гръцкия, която възниква в пост-класическата античност (c. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността по време на римския период.

** - Докетизмът (от гр δοκέω — «изглежда») е раннохристиянска ерес, която отрича човешката природа на Исус Христос и действителността на Въплъщението. Докетизмът застъпва становището, че материята е нещо по-нисше от духа, и е зло и греховно начало, поради и което не може да допусне, че Бог действително (реално) се е въплътил в човек. Отричайки Въплъщението, те отричат и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.

*** Деяния на Йоан, апокрифни, неканонични текстове от библиотеката на Northwest Nazarene University 

За Исляма

Всички пророци от Адам а.с. до Иса а.с. са оповестявали на хората истинната вяра в Единствения Създател, поучавали са ги как да Му се прекланят. Но с течение на времето вярата и божествените повели, донесени от тях, претърпявали промени и губели своята същност и затова Господарят на световете Аллах изпратил последния Си птоток и пратеник Мухаммед с.а.с. Ислямът обобщава небесните религии.

Целта на ислямската религия е щастието на човечеството и тези, които последват повелите, донесени от исляма, ще заслужат щастието и в земния живот, и в отвъдния. Повелите на ислямската религия се разделят на три групи:

•          Вяра (имаан);
•        Дела (амал), те са

- служене (ибадат) пред Аллах;

- Взаимоотношения (муамалят);

•  Нрави (ахляк.

Пратеник – с книга.

Малките книги:

• 10 стр. на Адам а.с.
• 50 стр. на Шит а.с.
• 30 стр. на Идрис а.с.
• 10 стр. на Ибрахим а.с.

Общо 100 страници.

Големите книги:

• Таурат на Муса а.с.
• Зебур на Дауд а.с.
• Инджил на Иса а.с.
• Коран на Мухаммед а.с.

Коран – 23 години низпославане. Голяма част от знаменията са низпослани по повод на някаква случка или в отговор на въпрос, отправен към Мухаммед с.а.с.

Особености, които различават Свещения Коран от другите Божи послания:

            а) Св. Коран се е запазил непокътнат до наши дни, докато някои свети послания са изчезнали напълно, а други са запазени частично, претърпели са множество промени и са загубили иденстичността си;

            б) Св. Коран не е низпослан наведнъж, както някои послания, а на части, според времето и събитята. Това спомага за лесното му запаметяване и разбиране.

            в) Корана е послание за всички хора до края на света. Другите свещени книги са изпратени на определени нароси.

            г) Свещения Коран е последната Божия книга и след него няма да има друго послание;

            д) Повелите на Свещения Коран са валидни за всяка епоха за разлика от другите послания, които са били валидни за определени периоди от време.

Пророци – качества:

1. правдивост (садк) – правдиви са и никога не лъжат;
2. довереност (аманат) – заслужават доверие и никога не му изменят;
3. проницателност (фатанат) – умни и будни хора;
4. непорочност (исмет) – не извършват грях нито тайно, нито явно;
5. вестителност (теблиг) – оповестяват на хората повелите на Аллах ст, така както са ги проели, без да ги променят.

В Корана

1. Адам
2. Идрис
3. Нух
4. Худ
5. Салих
6. Лут
7. Ибрахим
8. Исмаил
9. Исхак
10. Якуб
11. Юсуф
12. Шуайб
13. Харун
14. Муса
15. Дауд
16. Сулейман
17. Айюб
18. Зулкифл
19. Юнус
20. Иляс
21. Алейса
22. Закария
23. Яхя
24. Иса
25. Мухаммед

„Най-великата личност в човешката иcтория, е Мухаммед!” Майкъл Харт (автор на „100-те най-велики личности”)

„Изпитвам съжаление, че не съм твой съвременик, о, Мухаммед!... Човечеството е имало възможността да се срешне с човек като теб и повече не ще има тази възможност. С дълбока почит се прекланям пред твоето величие”.  Бисмарк (немски държавник)

„Свещения Коран, низпослан на Мухаммед за напътствие на хората, е блестяща книга, изпълнена с мъдрост. Няма съмнение, че Мухаммед е истински пророк”. Алекси Зоазоу (фр. философ).

„Пророкът Мухаммед е велик миротворец. Извършил е много в служба на човечеството. Отведе една общност към истинската й светлина. Той я избави без да пролива кръв, приобщи я към мира. Отвори й път за извисяване. Личност като него заслужава всякакква почит”. Лев Толстой

                                                                                                     

Основи на вярата от Ислямска гледна точка

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Основите на вярата (иман) са шест:

- вяра в Аллах

- в Неговите ангелите (меляикета)

- в Неговите книги

- в Неговите пратеници

- в Съдния ден

- в съдбата с доброто  и лошото й.

Всевишния Аллах казва:

“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците.”

  (сура ал-Бакара-177).

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”

(сура ал-Бакара-285).

“Ние всяко нещо сътворихме с мяра  (съдба).”

(сура ал-Камар-49).

И Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва в следния хадис:

“Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.”                                (предаден от Муслим).

Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата  им, и на своя Господар се уповават, които

отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.

Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”                                         

 (сура ал-Анфал-2-4).

“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.”                             (сура ан-Ниса-136)

  

Вярата с езика е: като споменаване на Аллах (зикр), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.

А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него. И всичко, което е свързано с възнамеренията (нийетите) е за Него.

Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.

Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казва:

 “И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им.”

(сура ал-Анфал-2)

“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.”                              (сура ал-Фатх-4).

   

Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах, е ширк, или не повярва в Аллах (неверия, куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове, н когото пожелае           (сура ан-Ниса)

“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-74).

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:

“Не блудства блудстващия, когато блудства и да е вярващ, и не краде крадецът, когато краде и да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”

(предаден от Бухари и Муслим).

Converting to Islam

Муаллаф (Новоприел мюсюлманин)

Новоприелите мюсюлмани се наричат Муаллаф. 

Има пет стълба, или основи, на Исляма, но по-напред, най-важното, е вярата в Един Бог и Създател, отнесено до Аллах (това е думата за Бог на арабски език), както и признаване, че Ислямския Пророк Мухаммад, е последният Пратеник на Бог. За човек се счита, че е приел Исляма, когато искрено изрече декларацията (Шахада), или свидетелство, на вярата, наречено Шахада.

Ислямът учи, че всеки е мюсюлманин при раждането си, защото всяко дете, което е  родено, има естествена наклонност към доброто и към Единствен Бог, но неговите родители и обществото, могат да го отдалечат от правия път. Когато някой приеме Исляма, се счита, че този човек се е върнал към нормалното си състояние. Встъпването в Исляма е едно от най-важните неща, обръщането от Ислям към друга религия се счита за грях на отстъпването.  

В Исляма обрязването е Сунна, не е споменато в Корана, като общоприетото мнение е, че действието не е задължително и не е условие за приемане на Исляма. Школите на Имам Шафа’и и Имам Ханбал смятат, че е задължително, докато Имамите Малик и Ханифа само препоръчват обрязването. Все пак действието не е изискуемо при встъпване в Исляма, нито е грях да се откажеш от обрязването, не е от Петте стълба на Исляма или от Шестте основи на вярата.

от: Converting to islam