На Малък Хадж в Мекка, втора част

Ричард Бъртън

Продължение на 1 част.

Изпитах разочарование при един от ритуалите, защото си го предствях, че ще се извърши сред пясъците в пустинята, както е било едно време, а то се оказа сред мрамор и лукс. Сетих се за един, дето отишъл да покорява тибет, а точно в центъра на не знам кое свещено градче имало Макдоналдс и ентусиазма му секнал. Няма оттърване от цивилизацията, надежда всяка оставете….

По въпроса за проникване на друговерци в Свещения град изглежда, че няма фиксирано наказание, по-скоро зависи с какви намерения си го направил. Арестуват те, разследват и ако се докаже, че си шпионин, или нещо подобно, става дебело. Ако си го направил просто от любопитство може да само да те изгонят от града, глобят, или да прекараш няколко дни/месеца в затвора.

Един от известните немюсюлмани успели да проникнат там без да бъдат хванати е английският писател и авантюрист Ричард Франсис Бъртън. Успял е да направи поклонението Хадж след дългогодишна подготовка – изучаване на арабски език, изучаване на ритуалите и…обрязване за всеки случай. Описал е пътешествието си подробно в няколко тома.

За незапознатите – Свещената джамия в Мекка (Масджид ал харам) е най-голямата джамия в света. Към момента в нея могат да се молят едновременно около един милион души. По форма наподобява стадион със закритите помещения встрани (на 4 етажа в момента) и празното пространство в средата, в  чийто център се намира кубовидната конструкция Кааба. В посоката на Кааба се обръщат всички мюсюлмани по света, когато  изпълняват молитвите си.

Разбира се, джамията е била много по-малка, но поради увеличаващия се брой поклонници става необходимо да се разшири, което саудитските власти са правили вече 3 пъти, а в момента  е в процес и четвъртото разширение, което трябва да бъде завършено през 2020 г.  “Гората“ от кранове обещава грандиозен резултат.

За придвижване между етажите има асаньори и ескалатори. Има и пункт, от който си вземаш инвалидна количка – ако си болен, или възрастен и няма да се справиш с големите разстояния ходейки. Това, ако има кой да те бута, а ако няма можеш да си наемеш един украсен стол, нещо като трон на колелца, с бутач – човек, който те бута, и който много умело си проправя път в тълпата, крещейки „‘араба, араба’“  (количка, количка).

Джамията е заобиколена с двор ли да го нарека, по-скоро мраморен площад  с подов климатик, който също се използва за молитва, а до късно през нощта е пълен с хора, които си правят пикник, срещат се с други хора, почиват си след пазаруване в мола, или просто се наслаждават на топлите, спокойни нощи.

Сега да кажа най-после за умрата – малкия хадж.  Прави се за два-три часа, тъй като представлява само малка част от същинския хадж, който се изпълнява за три дни и включва и ритуали извън пределите на Мека. Първо се прави тауаф – 7 пъти се обикаля Кааба. Понеже постоянно се включват нови хора – едни свършват, други започват да обикалят –тауафът е денонощен и целогодишен.

После се извървява 7 пъти разстоянието между двата хълма Сафа и Маруа. Тук е мястото където изпитах разочарование, както споменах вече, защото очаквах, че ще го вървим в пущинака на  жегата, а се оказа,че хълмовете са вече в пределите на джамията. Всичко става на климатик, на мраморен под, и с много чешмички вода наоколо. Не мога да не разкажа за произхода на този ритуал, това ми е една от любимите истории.

В скоби слагам християнските съответствия на имената:

Пророкът Ибрахим (Авраам) оставил втората си жена Хаджар (Хагар) насред пустинята с бебето им Исмаил (Ишмаел). Когато им свършила водата, бебето започнало да плаче от жажда. Хаджар тичала отчаяно от единия хълм до другия с надежда да зърне от високото преминаващ в далечината керван. Изминала 7 пъти това разстояние и когато бебето вече изнемогвало от жажда и ритало с крачета в земята бликнал извор. „Зам,зам!” (спри, спри) викала Хаджар, докато правила купчинка от пясък около водата,за да я събере. Така се появява минералният извор Замзам, който никога не е пресъхвал оттогава. Намира се на няколко метра от Кааба, водата му тече от хиляди чешми в джамията и двора й.

Има си и отделно място, където се чака на опашка да си налееш в туби за вкъщи. Саудитските власти са забранили да се изнася водата му за продан, въпреки това продажбата на уж Зам зам вода е много популярна по света сред мюсюлманите, поради голямото й търсене.

Та това са двата ритуала на умрата – 7 пъти около Кааба и 7 пъти между Сафа и Маруа в чест на Хаджар.

Въпреки мрамора и климатиците, не е толкова лесно, колкото изглежда. Всичко това се прави на бос крак, установих, че стъпалата се подбиват много бързо на мраморен под, а и има много хора  наоколо, които затрудняват движението.

Забравих да спомена нещо, чието място е в началото. Нали се сещате, че поклонниците в самолета репетираха нещо, което не разбрах какво е. Оказа се, че всеки, който се отправя към Кааба с намерение да извърши умра, или хадж, трябва да повтаря  тези думи. Поклонниците, които са на групи го правят  хорово, и тъй като денонощно има групи отправили се нататък ,този напев се чува непрекъснато от всички страни, и прави атмосферата още по-специфична и някак тайнствена.

Лабеик Аллахуме, лаббеик – Тук съм, Господи,тук съм…..(втората снимка показва пътят между хълмовете Сафа и Маруа)

За начина на служене в Исляма

Шейх Мухаммед ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:

Първо: служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнувамето на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб, претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.

1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.

2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнувне.

Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):

„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)

Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.

И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.

Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.

Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.

Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.

Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.

Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин

Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.

Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.

Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.

Случая е, за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.

Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.

Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.

Що се отнася до тези шест фактора за валидност на 'ибадат, те са:


1. Причина
2. Вид
3. Количество
4. Начин
5. Време
6. Място

източник Islam Q&A, въпрос № 21519