Дева Мария (Марийам) в Исляма

Мария, майката на Исус, заема много специално място в Исляма и Бог я определя като най-добрата жена сред хората, която Той е избрал сред другите жени заради своето благочестие и набожност.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!“

(Коран, 3:42-43)

Тя е сторена пример за следване, както Бог е казал:

„И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от (чрез) Своя дух (т.е.Джибрил). И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.“

(Коран, 66:12)

Наистина била жена, която можела да даде подобно чудо, каквото е Исус, роден без баща. Била позната със своите набожност и целомъдрие и ако имаше някакво различие никой нямаше да повярва, че е заченала девствена – вяра и факт, който Исляма поддържа истински. Специалната й природа се доказва от много чудеса още от ранното й детство. Нека разкажем онова, което Бог ни е дал за красивата история на Мария.

Детството на Мария

„Когато жената на Имран рече: „Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.“ И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.“ А Аллах най-добре знаеше какво е родила.“

(Коран, 3:35)

Мария е родена от Имран (Хели) и съпругата му Ханна, потомък на Давид и по този начин спада към фамилията на Пророците, от Абрахам, до Ной, до Адам, мир на всички тях. Както се споменава в аята, тя е родена в избраното семейство на Имран, който е роден в избраното семейство на Абрахам, роден в избрано семейство. Ханна била безплодна жена, която силно желаела дете и направила обет пред Бог, че ако Той я дари с дете, тя ще го посвети на Него да служи в храма. Бог отговорил на нейния повик и тя заченала. Когато родила, тя останала разочарована, защото детето било женско, а обикновено мъжките служели в Байт-ул-Макдис.

„И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.” ...Мъжкото не е като женското.“

Когато тя изразила тъгата си, Бог е порицал думите й:

„А Аллах най-добре знаеше какво е родила…”

(Коран, 3:36)

…защото Бог е избрал дъщеря й, Мария, да бъде майка на едно от най-големите чудеса на сътворението: девицата, която да роди Исус, Аллах да е доволен от него. Ханна я нарекла Мария (Мариам на арабски) и призовала Бог да я закриля – нея и децата й от сатаната:

„И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството є!”

(Коран, 3:36)

Бог наистина приел нейната молба и дарил Мария и детето й – Исус – със специален белег, който не е даван на никого преди това и никой от тях не е засегнат от докосване на сатаната по време на раждането си. Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Никой не се ражда без Шайтана (сатаната) да го докосне по време на раждането, което поражда вик, освен Мариам и нейния син (Исус)“. (Ахмад)

Тук веднага можем да видим подобните неща между низпосланото, с Християнската теология за „Непорочното зачатие“ на Мария и Исус, въпреки големите разлики между двете. Исляма не подкрепя теорията за „първичния грях“ и затова не гледа повърхностно на това обяснение за тяхното незасягане от докосване на Шайтана, а по-скоро това е милост, дадена от Бог на Мария и нейния син Исус. Както и другите пророци, Исус е бил предпазен от извършване на смъртни грехове. Колкото до Мария, дори и да кажем, че тя не е пророк, въпреки това тя получава протекцията и напътствието на Бог, които се дават на набожните вярващи.

„И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.“

(Коран, 3:37)

След раждането на Мария, майка й Ханна я дала в Байт-ул-Макдис и предложила на тези, които са в молитвения дом, тя да отрасне под тяхно ръководство. Знаейки за благородството и набожността на тяхното семейство, те се изпокарали кой да се грижи за нея. Решили да хвърлят жребий и не друг, а пророк Закария бил избрания. До отрастването си детето останало под негово настойничество.

Чудесата в нейно присъствие и посещението на ангела

Мария растяла и дори пророк Закария забелязвал специалните черти на Мария, отговорни за различните чудеса, които ставали в нейно присъсътвие.На Мария била дадена изолирана стаичка към молитвения дом, в която момичето можело да се отдава на служене на Бог. Когато Закария прекрачвал прага да я види, намирал там изобилие от плодове.

„Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“

(Коран, 3:37)

Тя била посещавана от ангел повече от веднъж. Бог ни е казал, че ангелът я е посетил да я осведоми за нейната чест и висок статус сред хората.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се! “

(Коран, 3:42-43)

Заради посещенията на ангела и нейния избор за положение над другите жени, някои могат да помислят, че тя е пророк. Дори да не е, което е въпрос на разискване, въпреки това Исляма смята, че нейния статус е с най-високо положение сред жените заради нейната набожност и благочестие, както и заради нейния избор за майка на Исус.

Нейното благовещение

Бог ни е разказал случката с идването на ангела да съобщи на Мария добрите новини за дете...

Раждането на Исус

При започване на мъките, тя е чувствала много силни болки – физически и душевни. Как една жена, толкова набожна и чиста забременява без съпруг? Тук трябва да споменем, че Мария е имала нормална бременност, която не е била по-различна от тази при другите жени и е родила по начина, по който и всички останали са раждали. Според християнските вярвания Мария не е страдала от родилни болки, а за Християните и Юдеите отношението към менструацията и родилните мъки е наказание заради греха на Ева (Хаууа – ар.) [1]

Исляма не поддържа подобни вярвания, както и не поддържа терията за „Първичния грях“, а силно и ясно подчертава, че никой няма да носи чуждите грехове:

„Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си ­ никой съгрешил не ще носи греха на друг. “

(Коран, 6:164)

И не само това, но нито Корана, нито и Пророк Мухаммад с.а.с. са споменали, че Ева е яла от плода на дървото и е съблазнила Адам. По-скоро Корана укорява или само Адам или и двамата:

„Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: „Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни. И им се закле: „Наистина за вас съм от доброжелателите“. И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая...“ 

(Коран, 7:20-22)

Мария, поради силните си болки и голямото страдание, желаела да не бъде създадена и извикала:

„О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!“

(Коран, 19:23)

След раждането на детето, когато нейното нещастие не можело да бъде по-силно, новородения Исус, Аллах да ги възнагради, учудващо проговорил изпод нея, уверявайки я, че Бог ще я закриля:

„И бе призована изпод нея: „Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: „Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.“

(Коран, 19:24-26)

Мария се успокоила. Това било първото чудо, сътворено от Исус. Той говорел успокоително на майка си веднага след раждането си и веднъж и на хората, които я видяли с новороденото бебе. Когато я видяли, те укорително й казали:

„О, Мариам, ти стори нещо осъдително. “

(Коран, 19:27)

Тя просто посочила към Исус у той като по чудо заговорил, точно както Бог е обещал над нейното благовещение.

„И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците“.

(Коран, 3:46)

Исус казал на хората:

„Рече то: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И (Той ме стори) да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!“

(Коран, 19:30-33)

Оттук и започва епизода с Исус, борбата му към призоваване на хората към служене на Бог, избягвайки кроежите и заговорите на Юдеите, които се опитвали да го убият.

Мария в Исляма

Вече обсъдихме високото положение, който Исляма дава на Мария. Исляма й дава статуса на най-съвършената жена сред другите. В Корана няма друга жена, на която да е отделено повече внимание, отколкото на Мария, въпреки че всички Пророци, с изключение на Адам, са имали майки. В 114-те сури (части) на Корана, тя е сред 8-те, които имат собствено име на Сура, като деветнайста сура се нарича „Марийам“, което е Мария на арабски. Третата сура от Корана е наименувана на баща й Имран (Хели). Чатите Марийам и Имран са сред най-красивите сури на Корана.

В заключение, Мария е единствената жена, специално назована в Корана. Пророк Мухаммад е казал:

„Най-добрите жени на този свят са четири: Мариам, същерята на Имран, Асиа – съпругата на фараона, Хадиджа бинт Хуайлид (жената на Пророк Мухаммад) и Фатима, дъщерята на Мухаммад, Пратеника на Аллах“. (ат-Тирмиди)

Въпреки достойнствата им, които са описани, Мария и сина й Исус са единствените човеци, които притежават характеристики, отличаващи ги от другите хора... Независимо че са били под специалната закрила на Бог от извършване на смъртни грехове (пълна закрила – като другите пророци – в случая с Исус, както и на частична закрила на другите праведници в случая с Мария, бихме могли да кажем, че тя не е пророк), те са били склонни д извършат грях. Християнството, поддържа становището за недостатъци у Мария[2], но само Бог може да даде качества на съвършенство начовек.

Исляма заповядва вяра и осъществяване на точен и строг монотеизъм; в който не присъства друга свръхестествена сила, освен на Бога и Той е Единствения, който заслужава служене, преданост и преклонение. Въпреки многото чудеса, които са излизали изпод ръцете на пророците и на праведните хора по време на житейския има път, те нямали силата да си помогнат, а също така са се прекратили след смъртта им. Всички хора са раби на Бог и се нуждаят от Неговата милост и помощ.

Такава е истината и за Мария. Въпреки многото чудеса, станали в нейно присъствие, всичко това е престанало след найната смърт. Някои претендират, че са виждали видения на Девата и са били спасени след призоваването й, както се споменава и в апокрифни текстове, като „Транситус Мариае“, са най-обикновено проявяване на Шайтана (сатаната), който иска да отклони хората от тяхното служене и преклонение пред Единия истински Бог. Преклонения като „поздрава за Мария“, специални молитви или други актове на служене и венцехваление, като преклонение на богомолжите и специални празненства за Мария, всички те водят хората към обожествяване и възвеличавне на друг, освен на Бога.

По тази причина Исляма стого забранява нововъведения от този тип, както и построяване на места за служене на гробове, всичко това за предпазване на същността на цялото служене на Бог, чистотата на поклоненията пред Него и изоставяне на лъжливото служене на други.

Мария е била рабиня на Бога, най-чистата от жените, специално избрана да въплъти чудото с раждането на Исус – един от най-великите Пророци. Тя била позната с набожността и целомъдрието си, които продължила да спазва и в останалата част от живота си. Историята й е била дадена в Свещения Коран и ще продължи по същия начин, непроменена, до Съдния ден.

Бележки:

[1] Виж Битие (3:16)

[2] Св. Августин: „Де нат. ет гратис“, 36.

От М.Абдулсалам (www.IslamReligion.com); превод Милена-Иршад