На Малък Хадж в Мекка

Пътепис.

Големият хадж е в определено време на годината, през останалото време се прави малкия хадж – умра, и то  денонощно.

Престоят ни на истанбулското летище беше злощастен и след тичането в полусънно състояние, се отправихме към някакъв отдалечен гейт. Е, изчакаха ни и с радост се настанихме в самолета, пълен с турски поклонници, мъжете облечени със същите тоалети, като моята половинка. Единственото, което си спомням ярко от този полет, беше как турските групи изведнъж започнаха да рецитират нещо напевно и унасящо на арабски. Не знаех какво е, после ще обясня защо не знаех, но в Мека щях да го чуя още хиляди пъти.

Под нас зеленината, а после и планините на Турция, постепенно се превърнаха в пясъци. Сред тях се материализира и забелязващия се отдалече, заради формата си на бедуински шатри, покрив на летището в Джеда – най-натовареното в света по време на хадж.

Досадни имиграционни  формалности, липса на едната ни чанта, поредното безкрайно дрямане на летище, усещане за блокирал от недоспиване мозък, взиране в несекващия поток от пристигащи хаджии, осъзнаване, че чантата просто няма да дойде днес…

След като се отказахме да я чакме излязохме навън под огромните шатри…лъхна ни не чак толкова непоносима жега. Мъжът ми преживя сблъсък с пакистанската таксиметрова мафия, ядоса се и отиде да търси шофьор саудитец. Намери, настанихме се в колата и поехме към Мекка.

Хубави пътища, ненатоварено движение, пустинен пейзаж от двете страни… Стигаме до уникален в света знак, по-скоро огромна табела опъната над магистралата. „Само за мюсюлмани“ – „‘Muslims only“.

Не става въпрос за двете най-леви ленти, а че въобще след знака се разрешава само на  мюсюлмани да пътуват по-нататък. Той указва, че след малко се влиза в Мекка, а в Мекка и Медина само за  мюсюлмани е разрешено. Аз се замислих дали може някой друговерец да се промъкне, но ако го открият мисля, че го чакат доста големи неприятности с властите, а едва ли много хора биха рискували. Полицейските проверки са на влизане и излизане от градовете. Не спират всяка кола, но все пак е риск. Освен това в светите места все някой ще го разпознае, че не е мюсюлманин, я таксиджия, я персонал на хотел, я професионален шпионин, и ще докладва където трябва. В Арабските страни професията „доносник“ е много популярна.

Така, в тези два града домашните прислужнички са главно от Малайзия, Индонезия, и няма филипинки и шри ланки като в другите градове.

За новоприелите исляма, чиито имена по паспорт са немюсюлмански, е препоръчително да си носят документ за смяната на религията, в случай, че властите почнат да задълбават.

Аз лично одобрявам подобни ограничения за места на поклонение. Последното нещо, което вярващия човек иска на подобно място е да му щракат фотоапарати, да слуша коментари , възклицания, ах, ох, уау, о май гааад.

Понеже по физиономията и пигментацията ми ясно си личи, че родом съм някъде от немюсюлманско, женската полиция в Мекка ме заподозря, че съм under cover, и ме спря за обискиране.

Скоро след знака влязохме в Мекка. Въпреки огромния ми интерес и любопитство, блокиралия ми мозък позволи да възприема само някакви накъсани детайли – децата, които тръгваха между колите да продават дреболии, когато движението спре на светофара, градинки с палмисти растения, няколко чернокожи жени, още повече жени и мъже, тълпа… минаретата на свещената джамия, и хотела ни на върха на един почти отвесен хълм.

Буквално захвърлихме чантите на пода и се приготвихме да поспим, но преди това не пропуснах да застана на прозореца, за да изпробвам реакциите на саудитската полиция. Ако си спомняте бяха ме предупредили, че арестували човек който се показва на прозореца, особено, ако човекът бил жена. Но на няколко метра от нашия прозорец видях друг. Хотелите са толкова наблъскани един в друг, отчасти заради хълмистия терен на Мекка, отчасти заради печалбарство, че нямаше как да ме арестуват, освен ако някой полицай не дебнеше в някоя стая на отсрещния хотел.

Докато спим в хотела искам да вмъкна няколко обяснения. Много бях чела за ритуалите по светите места, информация има толкова много, че да се удавиш в нея. Но никога, никога не бях успяла да си го представя как е точно. Това винаги е била за мен една много трудно смилаема чат от религията и просто бях оставила нещата за времето когато ще отида там. След два провала на плановете, ето ме, на третия път стигнах. Въпреки, че си носех книжка с обяснения на местата и ритуалите, не бях я чела, затова и не разбрах какво „пеят’“ поклонниците в самолета. Та сигурно ще ми е трудно и да направя сносно описание, има нещо,  което много ме затруднява точно по тази тема, така че извинете ме ако ще ви е скучно…

Събуждаме се и се приготвяме за магреб – молитвата по залез слънце. Физическото  упражнение слизане по отвесен хълм с количка с две деца си го бива. Замислям се как ли ще е на връщане. Още повече, че арабите изглежда не уважават особено институцията тротоар, по него има паркирани коли, а ние лавираме по средата между движещите се. Джамията е на 4 минути пеша, точно както ни обещаха от агенцията. Слизаме от стръмната улица и сме почти в мраморния двор на джамията…

И в този момент пак изпитах едно чуство на нереалност, като че ли бях в някакъв друг свят. От всички страни като реки прииждаха хора облечени в бяло. По-късно установих, че далеч не всички са в бяло, особено жените, но първите ми впечатления са за една всеобхватна белота – хора в бяло, бял  мрамор, бяла светлина от прожекторите ….и този вятър, който винаги подухва в близост до джамията, и прави усещането още по-приятно…

Трябва да призная, че първия път се шашнах от числеността на тълпите. Помислих си, а как ли е по време на хадж, когато в точно определен ден няколко милиона трябва да минат през точно определено място. Там в Мека разбрах,че ако искат арабите могат да бъдат страшно организирани, макар, изглежда, рядко го искат. Поддръжката на свещената джамия – организацията, чистотата, са наистина забележителни.

Представете си стадион и тълпа която се излива след края на мач, или концерт. Такава е приблизително картинката след молитва, и човек очаква неминуемо да бъде настъпeн, блъснат, съборен, или най-малкото да чуе скарване между изнервени араби, но…тези неща не се случват (с малки изключения), защото цялата Мекка (и няколко километра около нея) е територия наречена харам, тоест важат редица забрани, някои от които да убиваш живо същество (освен зловредни насекоми), да изкореняваш дървета и растения, да задържаш за себе си намерено имущество, да се гневиш, нервираш и раздаваш токати… Може да звучи невероятно, но повечето хора в това огромно стълпотворение успяват да спазят забраните и атмосферата е много спокойна и миролюбива.

За ритуалите ще разкажа накратко следващия път, а сега да се занимаем с малко световни рекорди.
Ей този комплекс от сгради (Абрадж-ал-байт) се извисява точно срещу джамията,най-високата с часовника представлявайки 5 звезден хотел.

Това е най-високата часовникова кула в света, часовникът с най-голям циферблат в света (46 метра в диаметър), и втора по височина сграда в света след дубайската кула. Има и още най-най-факти около направата на часовника, който иска да чете повече за Abraj al bait и Royal Tower Clock- Makkah.

Kомплексът е построен от саудитската строителна компания Бин Ладен, а хотелът в момента се менажира от американската компания Fairmont.Само аз ли виждам нещо странно в цялата работа, или в бизнеса и политиката няма странни неща? 

Други нещакоито съдържа комплексът са денонощен луксозен мол, болница, базари паркинги и кой знае още какво.

Следва…

Автор: М. Рейн

от блога Арабски съпруги и приятелки

Какъв е смисълът от ходене на петъчна молитва?

Отговорите на един човек

Един Мюсюлманин написал писмо до редакатора на вестник Джемаат,оплаквайки се, че няма смисъл да ходи на Джамия всеки Петък.

„Ходя от 30 години”, написал той, „и в това време сам чул около 3 000 проповеди. Но не мога да си спомня нито една от тях. Затова мисля, че си губя времето...и Имамите също си губят времето въобще като дават наставления (проповед)”.

Това създало истински спор в колоната „Писмо до редактора”, което разтревожило редактора и продължило седмици, докато някои не написал това:

„Женен съм от 30 години. В това време жена ми е приготвила около 32 000 ястия. Но през целия си живот не мога да си спомня менюто дори на едно от тези ястия. Но знам това: те всички ме засищаха (нахранваха) и ми даваха силите, от които се нуждаех, за да си свърша работата. Ако съпругата ми не е приготвяла тази храна, сега щях да съм мъртъв”.

Никакви коментари относно проповедите не били направени повече.

„Устните на праведните изхранват (поддържат ) много...”.

Ислямът накратко

В страната на оскъдните бикини настъпва ислямското було

Виж 1 снимка

Бразилия е известната с карнавала в Рио, но все повече местни хора приемат исляма
Сн.: EPA/БГНЕС

"Салам алейкум!", провиква се Омар на влизане в Джамията на светлината - първия мюсюлмански храм на Рио де Жанейро, разположен в северната част на града, чието изграждане почти приключва.

Това са малкото думи, които Омар може да каже на арабски, и затова той продължава разговора на португалски с другите богомолци, които като него са предимно бразилци, приели исляма в най-голямата католическа страна в света, така започва репортаж на Франс прес, цитиран от БТА. 

Омар допреди четири години беше все още кюре в местна църква. 
Срещнах Бог такъв какъвто е, а не какъвто е според интерпретациите", признава този 34-годишен специалист по графичен дизайн. 
Облечен с джебала, Омар не казва как е истинското му име, а се представя само с мюсюлманското си име - Омар Исмаил Дауд бин Ибрахим. 

"В семинарията вие научавате, че ислямът е една от четирите монотеистки религии. Там няма никакви предубеждения към тази религия", казва Омар, застанал до съпругата си Алесандра Фария, която след приемането на исляма вече се нарича Фатима и носи ислямско було. 
"В началото майка ми умираше от срам, когато трябваше да излиза навън с мен. Носех ислямското було, за да подчертая, че вече съм мюсюлманка, че вече напълно съзнателно съм избрала да бъда част от едно малцинство", казва Фатима. 

В действителност в Рио човек много по-често може да срещне жени с оскъдни бикини в крайбрежните квартали, но да се види забулена от глава до пети жена е рядкост. 

Омар и Фатима следващата година ще отидат в Саудитска Арабия, за да учат арабски, благодарение на стипендия, отпусната им от саудитското правителство. Изграждането на Джамията на слънцето в квартала Тижука, в северната част на Рио, започна преди четири години с пари на богомолците. Когато бъде готова, джамията ще може да побира 400 души за молитвата. Досега в този квартал мюсюлманите се събираха в стая с площ от 40 квадратни метра. 

"Броят на мюсюлманите не спира да се увеличава. В повечето случаи става дума за бразилци, които приемат исляма. Набираме нови поклонници предимно по интернет", разказва Сами Исбел, 43-годишният говорител на Общността на мюсюлманите в Рио, основана през 1951 година. 
"В Рио има петстотин мюсюлмански семейства, от които 85% са бразилци, приели исляма без да имат никакви арабски корени", подчертава той. 

Не такъв е случаят с щата Сао Пауло и в южната част на Бразилия, където са съсредоточени онези, които са си мюсюлмани по рождение. 
В Бразилия мюсюлманите не са преброени официално и точният им брой си остава неизвестен. Само католиците, евангелистите, евреите, спиритистите и афробразилците се взимат предвид при преброяванията. 

"Мюсюлманите попадат в графата "други", като будистите например. Няма да е неблагоразумно ако се каже, че в Бразилия има половин милион мюсюлмани", казва Пауло Пинту, специалист по исляма в университета Флуминезе. Най-добрият индикатор за разпространението на исляма в Бразилия е, според Пинту, умножаването на храмовете. В Бразилия вече има 127 джамии, което е четири пъти повече в сравнение с 2000 година. 

Парадоксално, след атентатите от 11 септември 2001 г. в Бразилия се породи интерес към исляма и много хора решиха да сменят вярата си, казва Пинту. "Първоначално ислямът се възприемаше като нова форма на съпротива", допълва специалистът. Но една сапунена опера - сериалът "Клонинг" - чиято премиера беше три седмици след атентатите от 11 септември, стои всъщност в основата на любовта на бразилците към исляма. 

"Действието в популярния сериал "Клонинг" се развиваше в Мароко и филмът представяше Ориента в положителна светлина, а мюсюлманските герои в него бяха добронамерени", припомня Пинту. "Човек е склонен да вярва, че бразилската култура със своята чувственост и освободеност противоречи на правилата на исляма. Но в действителност в бразилската култура има много консервативни правила, в това число и правилата за сексуалността. Достатъчно е човек да си спомни, че в Бразилия евангелистките движения имат голям успех", казва още той.

Еид ал-Фитр (Рамазан Байрам, Шекер Байрам)

Ейд ул-Фитр (на арабски: عيد الفطر) е празник мюсюлманите,  бележи края на поста през Рамадан. Ейд ул-Фитр  буквално означава "празник на края на поста". Празнува се от първия ден на Shawwal, десетия месец на ислямския календар. В някои мюсюлмански общества този празник е известен още като Сладкия празник или Малкия празник. Първо Ейд ул-Фитр е отбелязан през 624 г. от Пророка Мохамед с.а.с., неговото семейство и приятели в радост за победата в битката при Badr. По време на месец Рамадан мюсюлманите трябва да се въздържат от пушене, ядене, пиене, както и от полов акт от преди изгрева до залеза. Фестивалът на Ейд ул-Фитр празнува края на поста, както и силата, която мюсюлманите вярват, че са получили от Аллах, за да изкарат лишенията през месеца. Както и другия мюсюлмански празник, Ейд ул-Фитр започва когато се види новата луна.
По време на празника се изпълняват общи молитва в средата на сутринта, обикновено се провеждат по паркове, тъй като в джамиите няма място за толкова много хора.
Преди започване на молитвата общестта рецитира Takbir, молитва, хвали величието на Бога. След молитвата, последвана от проповед (khutba) и специална молитва молба за прошка и помощ на всички мюсюлмани по света.

Традиция е приготвянето на голям обяд (първият мюсюлманин да обяд след бързо ден на месец), обикновено в дома на възрастен роднина. Децата получават подаръци, които могат да бъдат нови дрехи или пари.

източник: http://islam-maranhao.blogspot.com

Основи на вярата от Ислямска гледна точка

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Основите на вярата (иман) са шест:

- вяра в Аллах

- в Неговите ангелите (меляикета)

- в Неговите книги

- в Неговите пратеници

- в Съдния ден

- в съдбата с доброто  и лошото й.

Всевишния Аллах казва:

“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците.”

  (сура ал-Бакара-177).

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”

(сура ал-Бакара-285).

“Ние всяко нещо сътворихме с мяра  (съдба).”

(сура ал-Камар-49).

И Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва в следния хадис:

“Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.”                                (предаден от Муслим).

Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата  им, и на своя Господар се уповават, които

отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.

Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”                                         

 (сура ал-Анфал-2-4).

“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.”                             (сура ан-Ниса-136)

  

Вярата с езика е: като споменаване на Аллах (зикр), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.

А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него. И всичко, което е свързано с възнамеренията (нийетите) е за Него.

Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.

Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казва:

 “И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им.”

(сура ал-Анфал-2)

“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.”                              (сура ал-Фатх-4).

   

Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах, е ширк, или не повярва в Аллах (неверия, куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове, н когото пожелае           (сура ан-Ниса)

“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-74).

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:

“Не блудства блудстващия, когато блудства и да е вярващ, и не краде крадецът, когато краде и да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”

(предаден от Бухари и Муслим).

Converting to Islam

Рамадан е на половин лунен цикъл от нас

 Рамадан е зад ъгъла - зависи  Луната, но ще започне иншаАллах към 1-ви Август. Няма да е лесно вероятно, но Аллах помага - имаме няколко задължения към Него, а така ни е улеснил, че дори е сторил наградата за тях да бъде не шоколад или някакво бижу, а Рая завинаги...Така е и с поста -едно от задълженията.

Да мислим само какво можем да правим повече през месеца, а за другото - разчитаме само на Аллах/

1. Голяма награда има в четенето на Коран. Сега - ясно е, 1че е имало и има много Коран курсове, децата от Родопите и немюсюлмански населени, четат добре Коран, но аз повече в момента мисля за новооприелите. За тях е трудно и дори за малкото им усилие, Аллах да ги възнагради многократно.Имат няколко варианта - да слушат на Коран, да се опитват да следят по мусхафа това, което четецът казва. Тъй като трябва да се размишлява върху значението на словата, нека четат и превода на български. Най-добре е да се вземе превода на Корана, в който има и оригиналния текст.

2. Искам да участвам в груповите молитви и общия ифтар, искам ако мога, да давам ифтар у дома си. Тук не ми се вижда много възможно, но ще видя как стоят нещата в месжида в Люлин и да помагам за ифтара там и за почистването на джамията.

спомням си в Сърница в джамиите имаха нещо като график на момчетата - ходеха различни групи преди ифтар и подреждаха мястото за края на поста за мюсюлманите, а после тяхно задължение беше да чистят.

това беше много добро за децата.

3. Трябва постоянно да си повтарям и да обяснявам на децата у нас, че Рамадан не е само месец ба въздържание от храна и вода...

Не трябва само да си викат и обиждат, да ме ядосват и провокират непрекъснато.
4. Ясно е, че садака (милостиня) се дава през цялата година, но нека мислим повече за това през Рамадан - ако не дадете пари на ръка на някой, който знаете, че е в нужда, идете в магазина и напазарувайте за неголяма сума - някакви пакетирани - ориз, захар, брашно, олио, някое пиле. нещо сладко и други - за квото имате възможност и се сетите, но важното е да напазрувате умно и удобно и да занесете всичко това на семейство мюсюлмани, които да сготят с вашите продукти за своя ифтар.

Свидетелство на вярата, Шахада

Арабската фраза, шахада, наречена още калима, е простичко свидетелство; искрена вяра в значението й, а тази вяра може да промени живота на човек завинаги. 

Тя съдържа две части: първата е таухийд – вяра в единството и единствеността на Аллах. Това основно схващане е обосновано в Книгата на Аллах – Свещения Коран по следния начин: „Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах ­ Единствения,  Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.”  [Коран, сура 112:1-4]

Втората част на калима,  е рисаля: приемането на Пророчеството. Мюсюлманите безусловно приемат, че Пророците са избрани от Аллах да доставят думите, основното съобщение за Неговото единство на народите, на техните собствени езици, за различни времена. Адам е бил първият Пророк, а Мухаммад – последният Пророк сред създанията. Тази вяра е централна в Исляма.

Има няколко условия на Шахадата, без които тя ще е без значение:

• Илм: Знание за значението на думите на Шахадата, отрицанието и утвърждаването.
• Йакийн: Сигурност – чисто знание, обратно на подозрение и съмнение.
• Ихлас: Искреност, която отхвърля ширк.
• Сидк: Истинност, която отхвърля и не позволява никаква лъжа и лицемерие.
• Махабба: Обич към Шахадата и нейното значение, щастие и изпълняване на изискванията й.
• Инкийад: Отдаване на нейните основателни изисквания, задължения, които трябва да бъдат изпълнени с искреност към Аллах и с надежда за доволството на Аллах.
• Кубуул: Приемане, че противоречи на отхвърлянето.

Истинският Ислям се основава на Свещения Коран и на Благородната Сунна.
Сунна – това е арабска дума, означаваща думите и делата, примера на Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Сonverting to islam