Арабската фраза, шахада, наречена още калима, е простичко свидетелство; искрена вяра в значението й, а тази вяра може да промени живота на човек завинаги.
Тя съдържа две части: първата е таухийд – вяра в единството и единствеността на Аллах. Това основно схващане е обосновано в Книгата на Аллах – Свещения Коран по следния начин: „Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.” [Коран, сура 112:1-4]
Втората част на калима, е рисаля: приемането на Пророчеството. Мюсюлманите безусловно приемат, че Пророците са избрани от Аллах да доставят думите, основното съобщение за Неговото единство на народите, на техните собствени езици, за различни времена. Адам е бил първият Пророк, а Мухаммад – последният Пророк сред създанията. Тази вяра е централна в Исляма.
Има няколко условия на Шахадата, без които тя ще е без значение:
- Илм: Знание за значението на думите на Шахадата, отрицанието и утвърждаването.
- Йакийн: Сигурност – чисто знание, обратно на подозрение и съмнение.
- Ихлас: Искреност, която отхвърля ширк.
- Сидк: Истинност, която отхвърля и не позволява никаква лъжа и лицемерие.
- Махабба: Обич към Шахадата и нейното значение, щастие и изпълняване на изискванията й.
- Инкийад: Отдаване на нейните основателни изисквания, задължения, които трябва да бъдат изпълнени с искреност към Аллах и с надежда за доволството на Аллах.
- Кубуул: Приемане, че противоречи на отхвърлянето.
Сунна – това е арабска дума, означаваща думите и делата, примера на Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар