В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Основите на вярата (иман) са шест:
- вяра в Аллах
- в Неговите ангелите (меляикета)
- в Неговите книги
- в Неговите пратеници
- в Съдния ден
- в съдбата с доброто и лошото й.
Всевишния Аллах казва:
“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците.”
(сура ал-Бакара-177).
“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”
(сура ал-Бакара-285).
“Ние всяко нещо сътворихме с мяра (съдба).”
(сура ал-Камар-49).
И Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва в следния хадис:
“Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.” (предаден от Муслим).
Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:
“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господар се уповават, които
отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.
Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”
(сура ал-Анфал-2-4).
“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.” (сура ан-Ниса-136)
Вярата с езика е: като споменаване на Аллах (зикр), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.
А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него. И всичко, което е свързано с възнамеренията (нийетите) е за Него.
Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.
Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казва:
“И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им.”
(сура ал-Анфал-2)
“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.” (сура ал-Фатх-4).
Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах, е ширк, или не повярва в Аллах (неверия, куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:
Аллах не прощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове, н когото пожелае (сура ан-Ниса)
“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-74).
Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:
“Не блудства блудстващия, когато блудства и да е вярващ, и не краде крадецът, когато краде и да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар