Основи на вярата от Ислямска гледна точка

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Основите на вярата (иман) са шест:

- вяра в Аллах

- в Неговите ангелите (меляикета)

- в Неговите книги

- в Неговите пратеници

- в Съдния ден

- в съдбата с доброто  и лошото й.

Всевишния Аллах казва:

“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците.”

  (сура ал-Бакара-177).

“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”

(сура ал-Бакара-285).

“Ние всяко нещо сътворихме с мяра  (съдба).”

(сура ал-Камар-49).

И Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва в следния хадис:

“Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.”                                (предаден от Муслим).

Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:

“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата  им, и на своя Господар се уповават, които

отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.

Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”                                         

 (сура ал-Анфал-2-4).

“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.”                             (сура ан-Ниса-136)

  

Вярата с езика е: като споменаване на Аллах (зикр), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.

А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него. И всичко, което е свързано с възнамеренията (нийетите) е за Него.

Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.

Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казва:

 “И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им.”

(сура ал-Анфал-2)

“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.”                              (сура ал-Фатх-4).

   

Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах, е ширк, или не повярва в Аллах (неверия, куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:

Аллах не прощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове, н когото пожелае           (сура ан-Ниса)

“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-74).

Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:

“Не блудства блудстващия, когато блудства и да е вярващ, и не краде крадецът, когато краде и да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”

(предаден от Бухари и Муслим).

Converting to Islam

Рамадан е на половин лунен цикъл от нас

 Рамадан е зад ъгъла - зависи  Луната, но ще започне иншаАллах към 1-ви Август. Няма да е лесно вероятно, но Аллах помага - имаме няколко задължения към Него, а така ни е улеснил, че дори е сторил наградата за тях да бъде не шоколад или някакво бижу, а Рая завинаги...Така е и с поста -едно от задълженията.

Да мислим само какво можем да правим повече през месеца, а за другото - разчитаме само на Аллах/

1. Голяма награда има в четенето на Коран. Сега - ясно е, 1че е имало и има много Коран курсове, децата от Родопите и немюсюлмански населени, четат добре Коран, но аз повече в момента мисля за новооприелите. За тях е трудно и дори за малкото им усилие, Аллах да ги възнагради многократно.Имат няколко варианта - да слушат на Коран, да се опитват да следят по мусхафа това, което четецът казва. Тъй като трябва да се размишлява върху значението на словата, нека четат и превода на български. Най-добре е да се вземе превода на Корана, в който има и оригиналния текст.

2. Искам да участвам в груповите молитви и общия ифтар, искам ако мога, да давам ифтар у дома си. Тук не ми се вижда много възможно, но ще видя как стоят нещата в месжида в Люлин и да помагам за ифтара там и за почистването на джамията.

спомням си в Сърница в джамиите имаха нещо като график на момчетата - ходеха различни групи преди ифтар и подреждаха мястото за края на поста за мюсюлманите, а после тяхно задължение беше да чистят.

това беше много добро за децата.

3. Трябва постоянно да си повтарям и да обяснявам на децата у нас, че Рамадан не е само месец ба въздържание от храна и вода...

Не трябва само да си викат и обиждат, да ме ядосват и провокират непрекъснато.
4. Ясно е, че садака (милостиня) се дава през цялата година, но нека мислим повече за това през Рамадан - ако не дадете пари на ръка на някой, който знаете, че е в нужда, идете в магазина и напазарувайте за неголяма сума - някакви пакетирани - ориз, захар, брашно, олио, някое пиле. нещо сладко и други - за квото имате възможност и се сетите, но важното е да напазрувате умно и удобно и да занесете всичко това на семейство мюсюлмани, които да сготят с вашите продукти за своя ифтар.

Свидетелство на вярата, Шахада

Арабската фраза, шахада, наречена още калима, е простичко свидетелство; искрена вяра в значението й, а тази вяра може да промени живота на човек завинаги. 

Тя съдържа две части: първата е таухийд – вяра в единството и единствеността на Аллах. Това основно схващане е обосновано в Книгата на Аллах – Свещения Коран по следния начин: „Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах ­ Единствения,  Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.”  [Коран, сура 112:1-4]

Втората част на калима,  е рисаля: приемането на Пророчеството. Мюсюлманите безусловно приемат, че Пророците са избрани от Аллах да доставят думите, основното съобщение за Неговото единство на народите, на техните собствени езици, за различни времена. Адам е бил първият Пророк, а Мухаммад – последният Пророк сред създанията. Тази вяра е централна в Исляма.

Има няколко условия на Шахадата, без които тя ще е без значение:

• Илм: Знание за значението на думите на Шахадата, отрицанието и утвърждаването.
• Йакийн: Сигурност – чисто знание, обратно на подозрение и съмнение.
• Ихлас: Искреност, която отхвърля ширк.
• Сидк: Истинност, която отхвърля и не позволява никаква лъжа и лицемерие.
• Махабба: Обич към Шахадата и нейното значение, щастие и изпълняване на изискванията й.
• Инкийад: Отдаване на нейните основателни изисквания, задължения, които трябва да бъдат изпълнени с искреност към Аллах и с надежда за доволството на Аллах.
• Кубуул: Приемане, че противоречи на отхвърлянето.

Истинският Ислям се основава на Свещения Коран и на Благородната Сунна.
Сунна – това е арабска дума, означаваща думите и делата, примера на Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Сonverting to islam

Муаллаф (Новоприел мюсюлманин)

Новоприелите мюсюлмани се наричат Муаллаф. 

Има пет стълба, или основи, на Исляма, но по-напред, най-важното, е вярата в Един Бог и Създател, отнесено до Аллах (това е думата за Бог на арабски език), както и признаване, че Ислямския Пророк Мухаммад, е последният Пратеник на Бог. За човек се счита, че е приел Исляма, когато искрено изрече декларацията (Шахада), или свидетелство, на вярата, наречено Шахада.

Ислямът учи, че всеки е мюсюлманин при раждането си, защото всяко дете, което е  родено, има естествена наклонност към доброто и към Единствен Бог, но неговите родители и обществото, могат да го отдалечат от правия път. Когато някой приеме Исляма, се счита, че този човек се е върнал към нормалното си състояние. Встъпването в Исляма е едно от най-важните неща, обръщането от Ислям към друга религия се счита за грях на отстъпването.  

В Исляма обрязването е Сунна, не е споменато в Корана, като общоприетото мнение е, че действието не е задължително и не е условие за приемане на Исляма. Школите на Имам Шафа’и и Имам Ханбал смятат, че е задължително, докато Имамите Малик и Ханифа само препоръчват обрязването. Все пак действието не е изискуемо при встъпване в Исляма, нито е грях да се откажеш от обрязването, не е от Петте стълба на Исляма или от Шестте основи на вярата.

от: Converting to islam