За Исляма

Всички пророци от Адам а.с. до Иса а.с. са оповестявали на хората истинната вяра в Единствения Създател, поучавали са ги как да Му се прекланят. Но с течение на времето вярата и божествените повели, донесени от тях, претърпявали промени и губели своята същност и затова Господарят на световете Аллах изпратил последния Си птоток и пратеник Мухаммед с.а.с. Ислямът обобщава небесните религии.

Целта на ислямската религия е щастието на човечеството и тези, които последват повелите, донесени от исляма, ще заслужат щастието и в земния живот, и в отвъдния. Повелите на ислямската религия се разделят на три групи:

•          Вяра (имаан);
•        Дела (амал), те са

- служене (ибадат) пред Аллах;

- Взаимоотношения (муамалят);

•  Нрави (ахляк.

Пратеник – с книга.

Малките книги:

• 10 стр. на Адам а.с.
• 50 стр. на Шит а.с.
• 30 стр. на Идрис а.с.
• 10 стр. на Ибрахим а.с.

Общо 100 страници.

Големите книги:

• Таурат на Муса а.с.
• Зебур на Дауд а.с.
• Инджил на Иса а.с.
• Коран на Мухаммед а.с.

Коран – 23 години низпославане. Голяма част от знаменията са низпослани по повод на някаква случка или в отговор на въпрос, отправен към Мухаммед с.а.с.

Особености, които различават Свещения Коран от другите Божи послания:

            а) Св. Коран се е запазил непокътнат до наши дни, докато някои свети послания са изчезнали напълно, а други са запазени частично, претърпели са множество промени и са загубили иденстичността си;

            б) Св. Коран не е низпослан наведнъж, както някои послания, а на части, според времето и събитята. Това спомага за лесното му запаметяване и разбиране.

            в) Корана е послание за всички хора до края на света. Другите свещени книги са изпратени на определени нароси.

            г) Свещения Коран е последната Божия книга и след него няма да има друго послание;

            д) Повелите на Свещения Коран са валидни за всяка епоха за разлика от другите послания, които са били валидни за определени периоди от време.

Пророци – качества:

1. правдивост (садк) – правдиви са и никога не лъжат;
2. довереност (аманат) – заслужават доверие и никога не му изменят;
3. проницателност (фатанат) – умни и будни хора;
4. непорочност (исмет) – не извършват грях нито тайно, нито явно;
5. вестителност (теблиг) – оповестяват на хората повелите на Аллах ст, така както са ги проели, без да ги променят.

В Корана

1. Адам
2. Идрис
3. Нух
4. Худ
5. Салих
6. Лут
7. Ибрахим
8. Исмаил
9. Исхак
10. Якуб
11. Юсуф
12. Шуайб
13. Харун
14. Муса
15. Дауд
16. Сулейман
17. Айюб
18. Зулкифл
19. Юнус
20. Иляс
21. Алейса
22. Закария
23. Яхя
24. Иса
25. Мухаммед

„Най-великата личност в човешката иcтория, е Мухаммед!” Майкъл Харт (автор на „100-те най-велики личности”)

„Изпитвам съжаление, че не съм твой съвременик, о, Мухаммед!... Човечеството е имало възможността да се срешне с човек като теб и повече не ще има тази възможност. С дълбока почит се прекланям пред твоето величие”.  Бисмарк (немски държавник)

„Свещения Коран, низпослан на Мухаммед за напътствие на хората, е блестяща книга, изпълнена с мъдрост. Няма съмнение, че Мухаммед е истински пророк”. Алекси Зоазоу (фр. философ).

„Пророкът Мухаммед е велик миротворец. Извършил е много в служба на човечеството. Отведе една общност към истинската й светлина. Той я избави без да пролива кръв, приобщи я към мира. Отвори й път за извисяване. Личност като него заслужава всякакква почит”. Лев Толстой