Едно кратко запознанство с Исляма и отношението към Аллах

За Исляма

Вярата и преклонението пред Единия Истински Бог е основополагащ елемент в религията на мюсюлманите. Много други религии също претендират за вяра в Един Бог, въпреки това обаче му приписват съдружници. Ето няколко примера:

• Преклонение или молене за опрощение от Бог чрез някое от Неговите творения
• Придаване на някои от Божиите качества на предмети или човешки същества  
• Правене на подобия на Аллах чрез издигане на нещо, което да Му се противопоставя

Гореспоменатите убеждения или действия напълно противоречат на основните принципи на Исляма.

За Аллах
Аллах е собственото име на Единствения Истински Бог.

Името „Аллах” се състои от две арабски думи: „ал” и „илах”. „Ал” е определителен член, а „илах” означава „Бог”. Когато  тези две думи се свържат, те образуват „Богът”, което означава „Единственият Бог” или „Единственият Истински Бог”.

Нищо друго не може да бъде наречено Аллах. Тази дума няма нито множествено число, нито пол. Това показва нейната единственост, в сравнение с думата „бог”, която има и множествено число (т.е. богове) или пък женски род (т.е. богиня).

Мюсюлманите вярват, че Аллах е:    

Единственият:

• Аллах е един и няма никакви съдружници.
• Аллах няма равен или подобен Нему.
• Ислямът отхвърля придаването на Аллах на каквато и да е човешка форма.
• Той не прилича на никое от творенията Си.  
• Няма част от Аллах, която да се намира в някой друг (въпреки че Неговото знание обхваща всичко).

Всеславният:

• Няма същество или предмет, достойно за преклонение, освен Аллах
• Всяко преклонение или молитва, насочена към (или чрез) светци, пророци, други човешки същества или природата, се счита за идолопоклонничество.
• Аллах чува всеки, който Го възхвалява.
• Всеки може директно да се обърне към Аллах.
• Мюсюлманите имат директна връзка с Аллах, без да има нужда от някакви посредници [като икони, светци, ангели, свещеници, планетите, Исус (мир нему), животни, гробове или статуи].

Справедливият:

•  Аллах съди всеки според неговите собствени дела и всеки един е отговорен за това, което сам е сторил.
• Човек може да се отличи пред Аллах и да спечели Неговото задоволство единствено чрез добродетели и праведност (а не чрез произход или богатството си).

Всевишният:

• Аллах е над всички Свои създания и е независим от тях.  
• Аллах не може да бъде сравняван с нищо.
• Всемилостивият:
• Аллах е много по-милостив към Своите създания, отколкото майката към нейната рожба.
• Никой няма първороден грах.  
• Аллах опрощава всички грехове.

Всемогъщият:

• Аллах няма подобия.
• Концепцията, че Аллах е почивал на 7-мия ден от сътворението не намира място в Исляма.
• Аллах контролира всяко нещо.
• Подчинението пред Аллах не увеличава Неговото Могъщество и неподчинението пред Аллах не намалява Неговото Могъщество по никакъв начин.
• Нито едно листо от дърво не пада без разрешението на Аллах.

Искреното размишление върху величието на Аллах прави човека покорен. Това е, което Аллах ни призовава да правим – да Го опознаем чрез Неговите имена и качества, да осъзнаем Неговото Всемогъщество и Величие, да Го зовем и да Му бъдем покорни. 
Сред прекрасните имена и качества на Аллах са и:

• Създателят и Утвърждаващият.
• Опрощаващият и Извиняващият.
• Признателният.
• Всезнаещият и Всесведущият.
• Откликващият.
• Съвършеният.
• Най-Великият.

За Корана

Мюсюлманите вярват, че Коранът е истинското слово на Бог¹. Заедно с автентичните хадиси на Пророка Мухаммед (мир нему), той е основният източник на ислямското знание. Ето няколко строфи в потвърждение на това, което беше разгледано по-горе:

„И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!“  Коран, 2:22

„Той е Аллах,няма друг Бог освен Него.“ Коран, 59:22

„И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него!“ Коран, 4:36

„Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.“ Коран, 42:11

„Кажи: “Нима служите не на Аллах, а на онова, което не владее за вас нито вреда, нито полза, а Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?” Коран, 5:76

„И рече вашият Господ:„Зовете ме,и Аз ще ви откликна.”Коран, 40:60

За Пророка Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари)

Мюсюлманите вярват, че Мухаммед (мир нему) е последният от Пророците, изпратени да призовават хората към подчинение и преклонение единствено пред Бог. Някои от тези Пророци са Адам, Ной, Йосиф, Яков, Авраам, Давид, Исус и Моисей (мир на всички тях). Мюсюлманите не се прекланят и не търсят напътствие от Мухаммед (мир нему). Той е предупредил:

 “Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерием! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”

Така, както мюсюлманите вярват, че Моисей (мир нему) е бил изпратен с Тората², и че Исус (мир нему) е бил изпратен с Евангелието³, те също вярват и че Мухаммед (мир нему) е бил изпратен със Свещения Коран, за да покаже как трябва да се прилагат неговите повели.

Ето някои от хадисите на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари):

 „Който не е милостив към хората и Аллах не ще е милостив към него.”

„Гледайте този, който е под вас, а не гледайте онзи, който е над вас, защото това ще е причина да не омаловажавате благодатта на Аллах върху вас.”

„Силен човек не е този, който побеждава хората, а който надделее над душата си по време на гняв.“

„Най-добрите сред вас са тези с най-прекрасния нрав“

„Бъдете скромни, така че никой да не угнетява никого и никой да не се възгордява над никого"

„Не пренебрегвай нищо от добротворството, дори това да срещнеш своя брат с приветливо лице!”

 За Богослужението

 Както отбелязахме, Ислямът проповядва, че ибадетът (богослужението) трябва да бъде единствено за Бог. 

А какво е ибадет?

Мюсюлманските учени определят„ибадета” като „обобщаващ термин за всички онези вътрешни и външни думи и действия на човека, чрез който се спечелва задоволството на Аллах”. С други думи, концепцията за богослужение в Исляма не се ограничава само до ритуали като молитва, пост, благотворителност и извършване на поклонение – то е нещо много повече. Човек може да превърне всекидневните си занимания в богослужение, като изчисти намерението си и искрено търси задоволството на Аллах чрез това, което прави. 
Пратеникът на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Дори изкарването на препитание може да бъде направено заради Бог ако се извършва с добри подбуди  (напр. да се работи за издръжка на семейството). Ако обаче някой работи, за да парадира с тов, или за да се сдобие със слава, то тогава това не може да бъде счетено за богослужение.“

„Милостиня е да поздравиш някого. Милостиня е да бъдеш справедлив. Милостиня е да помогнеш на човек да се качи на добичето си или да вдигне на него вещите си. Милостиня е и добрата дума. Милостиня е и всяка твоя крачка, извървяна към [мястото за] молитвата. Милостиня е и да махнеш от пътя нещо, което  пречи”

Горепосоченото може да звучи странно за тези, които виждат религията единствено като лична връзка между човека и Бог и като нещо, което не засяга онези дела, които не са специално свързани с някакви религиозни ритуали. За мюсюлманите обаче, Ислямът не е само религия, а цялостен начин на живот.

----------------------

 1 Всеки един превод на Корана, било то български или на някакъв друг език, не е нито Коран, нито версия на Корана, а само превод на неговото значение. Коранът е само на арабски език, езикът, на който е бил низпослан.

2,3 Единствено Коранът е останал непроменен и съхранен, докато другите автентични откровения са загубени или подправени.

 “Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и огромна награда.” Коран, 5:9

Текста е от брошура, отпечатана за запознаване с Исляма на Районно мюфтиство, София