вторник, 20 септември 2011 г.
събота, 3 септември 2011 г.
В страната на оскъдните бикини настъпва ислямското було
"Салам алейкум!", провиква се Омар на влизане в Джамията на светлината - първия мюсюлмански храм на Рио де Жанейро, разположен в северната част на града, чието изграждане почти приключва.
Това са малкото думи, които Омар може да каже на арабски, и затова той продължава разговора на португалски с другите богомолци, които като него са предимно бразилци, приели исляма в най-голямата католическа страна в света, така започва репортаж на Франс прес, цитиран от БТА.
Омар допреди четири години беше все още кюре в местна църква.
Срещнах Бог такъв какъвто е, а не какъвто е според интерпретациите", признава този 34-годишен специалист по графичен дизайн.
Облечен с джебала, Омар не казва как е истинското му име, а се представя само с мюсюлманското си име - Омар Исмаил Дауд бин Ибрахим.
"В семинарията вие научавате, че ислямът е една от четирите монотеистки религии. Там няма никакви предубеждения към тази религия", казва Омар, застанал до съпругата си Алесандра Фария, която след приемането на исляма вече се нарича Фатима и носи ислямско було.
"В началото майка ми умираше от срам, когато трябваше да излиза навън с мен. Носех ислямското було, за да подчертая, че вече съм мюсюлманка, че вече напълно съзнателно съм избрала да бъда част от едно малцинство", казва Фатима.
В действителност в Рио човек много по-често може да срещне жени с оскъдни бикини в крайбрежните квартали, но да се види забулена от глава до пети жена е рядкост.
Омар и Фатима следващата година ще отидат в Саудитска Арабия, за да учат арабски, благодарение на стипендия, отпусната им от саудитското правителство. Изграждането на Джамията на слънцето в квартала Тижука, в северната част на Рио, започна преди четири години с пари на богомолците. Когато бъде готова, джамията ще може да побира 400 души за молитвата. Досега в този квартал мюсюлманите се събираха в стая с площ от 40 квадратни метра.
"Броят на мюсюлманите не спира да се увеличава. В повечето случаи става дума за бразилци, които приемат исляма. Набираме нови поклонници предимно по интернет", разказва Сами Исбел, 43-годишният говорител на Общността на мюсюлманите в Рио, основана през 1951 година.
"В Рио има петстотин мюсюлмански семейства, от които 85% са бразилци, приели исляма без да имат никакви арабски корени", подчертава той.
Не такъв е случаят с щата Сао Пауло и в южната част на Бразилия, където са съсредоточени онези, които са си мюсюлмани по рождение.
В Бразилия мюсюлманите не са преброени официално и точният им брой си остава неизвестен. Само католиците, евангелистите, евреите, спиритистите и афробразилците се взимат предвид при преброяванията.
"Мюсюлманите попадат в графата "други", като будистите например. Няма да е неблагоразумно ако се каже, че в Бразилия има половин милион мюсюлмани", казва Пауло Пинту, специалист по исляма в университета Флуминезе. Най-добрият индикатор за разпространението на исляма в Бразилия е, според Пинту, умножаването на храмовете. В Бразилия вече има 127 джамии, което е четири пъти повече в сравнение с 2000 година.
Парадоксално, след атентатите от 11 септември 2001 г. в Бразилия се породи интерес към исляма и много хора решиха да сменят вярата си, казва Пинту. "Първоначално ислямът се възприемаше като нова форма на съпротива", допълва специалистът. Но една сапунена опера - сериалът "Клонинг" - чиято премиера беше три седмици след атентатите от 11 септември, стои всъщност в основата на любовта на бразилците към исляма.
"Действието в популярния сериал "Клонинг" се развиваше в Мароко и филмът представяше Ориента в положителна светлина, а мюсюлманските герои в него бяха добронамерени", припомня Пинту. "Човек е склонен да вярва, че бразилската култура със своята чувственост и освободеност противоречи на правилата на исляма. Но в действителност в бразилската култура има много консервативни правила, в това число и правилата за сексуалността. Достатъчно е човек да си спомни, че в Бразилия евангелистките движения имат голям успех", казва още той.
Омар допреди четири години беше все още кюре в местна църква.
Срещнах Бог такъв какъвто е, а не какъвто е според интерпретациите", признава този 34-годишен специалист по графичен дизайн.
Облечен с джебала, Омар не казва как е истинското му име, а се представя само с мюсюлманското си име - Омар Исмаил Дауд бин Ибрахим.
"В семинарията вие научавате, че ислямът е една от четирите монотеистки религии. Там няма никакви предубеждения към тази религия", казва Омар, застанал до съпругата си Алесандра Фария, която след приемането на исляма вече се нарича Фатима и носи ислямско було.
"В началото майка ми умираше от срам, когато трябваше да излиза навън с мен. Носех ислямското було, за да подчертая, че вече съм мюсюлманка, че вече напълно съзнателно съм избрала да бъда част от едно малцинство", казва Фатима.
В действителност в Рио човек много по-често може да срещне жени с оскъдни бикини в крайбрежните квартали, но да се види забулена от глава до пети жена е рядкост.
Омар и Фатима следващата година ще отидат в Саудитска Арабия, за да учат арабски, благодарение на стипендия, отпусната им от саудитското правителство. Изграждането на Джамията на слънцето в квартала Тижука, в северната част на Рио, започна преди четири години с пари на богомолците. Когато бъде готова, джамията ще може да побира 400 души за молитвата. Досега в този квартал мюсюлманите се събираха в стая с площ от 40 квадратни метра.
"Броят на мюсюлманите не спира да се увеличава. В повечето случаи става дума за бразилци, които приемат исляма. Набираме нови поклонници предимно по интернет", разказва Сами Исбел, 43-годишният говорител на Общността на мюсюлманите в Рио, основана през 1951 година.
"В Рио има петстотин мюсюлмански семейства, от които 85% са бразилци, приели исляма без да имат никакви арабски корени", подчертава той.
Не такъв е случаят с щата Сао Пауло и в южната част на Бразилия, където са съсредоточени онези, които са си мюсюлмани по рождение.
В Бразилия мюсюлманите не са преброени официално и точният им брой си остава неизвестен. Само католиците, евангелистите, евреите, спиритистите и афробразилците се взимат предвид при преброяванията.
"Мюсюлманите попадат в графата "други", като будистите например. Няма да е неблагоразумно ако се каже, че в Бразилия има половин милион мюсюлмани", казва Пауло Пинту, специалист по исляма в университета Флуминезе. Най-добрият индикатор за разпространението на исляма в Бразилия е, според Пинту, умножаването на храмовете. В Бразилия вече има 127 джамии, което е четири пъти повече в сравнение с 2000 година.
Парадоксално, след атентатите от 11 септември 2001 г. в Бразилия се породи интерес към исляма и много хора решиха да сменят вярата си, казва Пинту. "Първоначално ислямът се възприемаше като нова форма на съпротива", допълва специалистът. Но една сапунена опера - сериалът "Клонинг" - чиято премиера беше три седмици след атентатите от 11 септември, стои всъщност в основата на любовта на бразилците към исляма.
"Действието в популярния сериал "Клонинг" се развиваше в Мароко и филмът представяше Ориента в положителна светлина, а мюсюлманските герои в него бяха добронамерени", припомня Пинту. "Човек е склонен да вярва, че бразилската култура със своята чувственост и освободеност противоречи на правилата на исляма. Но в действителност в бразилската култура има много консервативни правила, в това число и правилата за сексуалността. Достатъчно е човек да си спомни, че в Бразилия евангелистките движения имат голям успех", казва още той.
сряда, 31 август 2011 г.
Еид ал-Фитр (Рамазан Байрам, Шекер Байрам)
 |
Ейд ул-Фитр (на арабски: عيد الفطر) е празник мюсюлманите, бележи края на поста през Рамадан. Ейд ул-Фитр буквално означава "празник на края на поста". Празнува се от първия ден на Shawwal, десетия месец на ислямския календар. В някои мюсюлмански общества този празник е известен още като Сладкия празник или Малкия празник. Първо Ейд ул-Фитр е отбелязан през 624 г. от Пророка Мохамед с.а.с., неговото семейство и приятели в радост за победата в битката при Badr. По време на месец Рамадан мюсюлманите трябва да се въздържат от пушене, ядене, пиене, както и от полов акт от преди изгрева до залеза. Фестивалът на Ейд ул-Фитр празнува края на поста, както и силата, която мюсюлманите вярват, че са получили от Аллах, за да изкарат лишенията през месеца. Както и другия мюсюлмански празник, Ейд ул-Фитр започва когато се види новата луна.
По време на празника се изпълняват общи молитва в средата на сутринта, обикновено се провеждат по паркове, тъй като в джамиите няма място за толкова много хора.
Преди започване на молитвата общестта рецитира Takbir, молитва, хвали величието на Бога. След молитвата, последвана от проповед (khutba) и специална молитва молба за прошка и помощ на всички мюсюлмани по света.
Традиция е приготвянето на голям обяд (първият мюсюлманин да обяд след бързо ден на месец), обикновено в дома на възрастен роднина. Децата получават подаръци, които могат да бъдат нови дрехи или пари.
По време на празника се изпълняват общи молитва в средата на сутринта, обикновено се провеждат по паркове, тъй като в джамиите няма място за толкова много хора.
Преди започване на молитвата общестта рецитира Takbir, молитва, хвали величието на Бога. След молитвата, последвана от проповед (khutba) и специална молитва молба за прошка и помощ на всички мюсюлмани по света.
Традиция е приготвянето на голям обяд (първият мюсюлманин да обяд след бързо ден на месец), обикновено в дома на възрастен роднина. Децата получават подаръци, които могат да бъдат нови дрехи или пари.
източник: http://islam-maranhao.blogspot.com
сряда, 27 юли 2011 г.
Основи на вярата от Ислямска гледна точка
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Основите на вярата (иман) са шест:
- вяра в Аллах
- в Неговите ангелите (меляикета)
- в Неговите книги
- в Неговите пратеници
- в Съдния ден
- в съдбата с доброто и лошото й.
Всевишния Аллах казва:
“...Праведността е у онзи,който вярва в Аллах и в съдния ден, и в меляйкетата, и в книгите, и в пророците.”
(сура ал-Бакара-177).
“Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господар, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляйкета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. Не правим разлика между никого от Неговите пратеници. И рекоха: Чухме и се подчинихме, опрости ни Господарю наш! Към Теб е завръщането.”
(сура ал-Бакара-285).
“Ние всяко нещо сътворихме с мяра (съдба).”
(сура ал-Камар-49).
И Пратеникът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва в следния хадис:
“Вярата е да вярваш в Аллах,в меляйкетата Му, в книгите Му, в пратениците Му и в съдния ден, и да вярваш в съдбата-доброто и лошото й.” (предаден от Муслим).
Вярата е изричане с езика, убеждение със сърцето и извършване на дела с частите на тялото, увеличава се с подчинение и се намалява с прегрешение. Всевишния Аллах казва:
“Вярващите са онези, които щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им, и на своя Господар се уповават, които
отслужват молитвата,и от онова което сме им дали, раздават.
Тези са истинските вярващи. За тях има степени при техния Господар, и опрощение, и щедро препитание.”
(сура ал-Анфал-2-4).
“А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляйкета,и в Неговите книги, и в Неговите пратеници, и в Съдния ден, той дълбоко се е заблудил.” (сура ан-Ниса-136)
Вярата с езика е: като споменаване на Аллах (зикр), дуата (молбата), повеляване на доброто и забраняване на лошото, четенето на Корана и т.н.
А със сърцето: като убеждението,че Аллах е един единствен във владението си, в служенето на Него, и в Неговите имена и качества. Трябва да се обожава само Аллах един-единствен, няма съдружник на Него. И всичко, което е свързано с възнамеренията (нийетите) е за Него.
Също така във вярата влизат и делата на сърцето: като обичта към Аллах, страхопочитанието, покаянието, уповаването на Него и т.н.
Във вярата влизат и делата извършени с частите на тялото: като молитвата, говеенето и останалите ислямски основи, борбата в името на Аллах, търсенето на наука и други. Всевишния Аллах казва:
“И щом бъдат четени Неговите знамения, те усилват вярата им.”
(сура ал-Анфал-2)
“Той е, който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите, за да подсили тяхната вяра.” (сура ал-Фатх-4).
Вярата се усилва винаги щом човек увеличи своето подчинение и приближаване към Аллах, и се намалява щом отслабне подчинението му и не се приближава към Аллах. Греховете също му влияят, ако например съдружи нещо на Аллах, е ширк, или не повярва в Аллах (неверия, куфр), това премахва вярата изцяло и я унищожава. А ако прегреши нещо друго вярата му отслабва, но си остава вярващ. Казва Всевишния Аллах:
Аллах не прощава да се съдружава с Него, но опрощава другите грехове, н когото пожелае (сура ан-Ниса)
“Кълнат се в Аллах, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени.” (сура ат-Тауба-74).
Пратеника (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва:
“Не блудства блудстващия, когато блудства и да е вярващ, и не краде крадецът, когато краде и да е вярващ, и не пие алкохол, когато го пие и той да е вярващ.”
(предаден от Бухари и Муслим).
петък, 15 юли 2011 г.
Рамадан е на половин лунен цикъл от нас
Рамадан е зад ъгъла - зависи Луната, но ще започне иншаАллах към 1-ви Август. Няма да е лесно вероятно, но Аллах помага - имаме няколко задължения към Него, а така ни е улеснил, че дори е сторил наградата за тях да бъде не шоколад или някакво бижу, а Рая завинаги...Така е и с поста -едно от задълженията.
Да мислим само какво можем да правим повече през месеца, а за другото - разчитаме само на Аллах/
1. Голяма награда има в четенето на Коран. Сега - ясно е, 1че е имало и има много Коран курсове, децата от Родопите и немюсюлмански населени, четат добре Коран, но аз повече в момента мисля за новооприелите. За тях е трудно и дори за малкото им усилие, Аллах да ги възнагради многократно.Имат няколко варианта - да слушат на Коран, да се опитват да следят по мусхафа това, което четецът казва. Тъй като трябва да се размишлява върху значението на словата, нека четат и превода на български. Най-добре е да се вземе превода на Корана, в който има и оригиналния текст.
2. Искам да участвам в груповите молитви и общия ифтар, искам ако мога, да давам ифтар у дома си. Тук не ми се вижда много възможно, но ще видя как стоят нещата в месжида в Люлин и да помагам за ифтара там и за почистването на джамията.
спомням си в Сърница в джамиите имаха нещо като график на момчетата - ходеха различни групи преди ифтар и подреждаха мястото за края на поста за мюсюлманите, а после тяхно задължение беше да чистят.
това беше много добро за децата.
3. Трябва постоянно да си повтарям и да обяснявам на децата у нас, че Рамадан не е само месец ба въздържание от храна и вода...
Не трябва само да си викат и обиждат, да ме ядосват и провокират непрекъснато.
4. Ясно е, че садака (милостиня) се дава през цялата година, но нека мислим повече за това през Рамадан - ако не дадете пари на ръка на някой, който знаете, че е в нужда, идете в магазина и напазарувайте за неголяма сума - някакви пакетирани - ориз, захар, брашно, олио, някое пиле. нещо сладко и други - за квото имате възможност и се сетите, но важното е да напазрувате умно и удобно и да занесете всичко това на семейство мюсюлмани, които да сготят с вашите продукти за своя ифтар.
4. Ясно е, че садака (милостиня) се дава през цялата година, но нека мислим повече за това през Рамадан - ако не дадете пари на ръка на някой, който знаете, че е в нужда, идете в магазина и напазарувайте за неголяма сума - някакви пакетирани - ориз, захар, брашно, олио, някое пиле. нещо сладко и други - за квото имате възможност и се сетите, но важното е да напазрувате умно и удобно и да занесете всичко това на семейство мюсюлмани, които да сготят с вашите продукти за своя ифтар.
четвъртък, 7 юли 2011 г.
Свидетелство на вярата, Шахада
Арабската фраза, шахада, наречена още калима, е простичко свидетелство; искрена вяра в значението й, а тази вяра може да промени живота на човек завинаги.
Тя съдържа две части: първата е таухийд – вяра в единството и единствеността на Аллах. Това основно схващане е обосновано в Книгата на Аллах – Свещения Коран по следния начин: „Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.” [Коран, сура 112:1-4]
Втората част на калима, е рисаля: приемането на Пророчеството. Мюсюлманите безусловно приемат, че Пророците са избрани от Аллах да доставят думите, основното съобщение за Неговото единство на народите, на техните собствени езици, за различни времена. Адам е бил първият Пророк, а Мухаммад – последният Пророк сред създанията. Тази вяра е централна в Исляма.
Има няколко условия на Шахадата, без които тя ще е без значение:
- Илм: Знание за значението на думите на Шахадата, отрицанието и утвърждаването.
- Йакийн: Сигурност – чисто знание, обратно на подозрение и съмнение.
- Ихлас: Искреност, която отхвърля ширк.
- Сидк: Истинност, която отхвърля и не позволява никаква лъжа и лицемерие.
- Махабба: Обич към Шахадата и нейното значение, щастие и изпълняване на изискванията й.
- Инкийад: Отдаване на нейните основателни изисквания, задължения, които трябва да бъдат изпълнени с искреност към Аллах и с надежда за доволството на Аллах.
- Кубуул: Приемане, че противоречи на отхвърлянето.
Сунна – това е арабска дума, означаваща думите и делата, примера на Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
Муаллаф (Новоприел мюсюлманин)
Новоприелите мюсюлмани се наричат Муаллаф.
Има пет стълба, или основи, на Исляма, но по-напред, най-важното, е вярата в Един Бог и Създател, отнесено до Аллах (това е думата за Бог на арабски език), както и признаване, че Ислямския Пророк Мухаммад, е последният Пратеник на Бог. За човек се счита, че е приел Исляма, когато искрено изрече декларацията (Шахада), или свидетелство, на вярата, наречено Шахада.
Ислямът учи, че всеки е мюсюлманин при раждането си, защото всяко дете, което е родено, има естествена наклонност към доброто и към Единствен Бог, но неговите родители и обществото, могат да го отдалечат от правия път. Когато някой приеме Исляма, се счита, че този човек се е върнал към нормалното си състояние. Встъпването в Исляма е едно от най-важните неща, обръщането от Ислям към друга религия се счита за грях на отстъпването.
В Исляма обрязването е Сунна, не е споменато в Корана, като общоприетото мнение е, че действието не е задължително и не е условие за приемане на Исляма. Школите на Имам Шафа’и и Имам Ханбал смятат, че е задължително, докато Имамите Малик и Ханифа само препоръчват обрязването. Все пак действието не е изискуемо при встъпване в Исляма, нито е грях да се откажеш от обрязването, не е от Петте стълба на Исляма или от Шестте основи на вярата.
сряда, 29 юни 2011 г.
ИЗИСКВАНИЯ, ПРЕДЯВЕНИ КЪМ ПОКРИВАЛОТО НА МЮСЮЛМАНКАТА
Първо изискване: Покриване на цялото тяло
Аллах Всевишния е казал:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!“
(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели – и ходилата.)
(Сура ан-Нур: 31)
Всевишният е казал също:
„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [от робините и блудниците] и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Сура ал-Ахзаб: 59)
Второ изискване: Покривалото не трябва да бъде привличащо вниманието
В гореспоменатата ая от сура Ан-Нур беше отбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено. Аллах Всевишният е казал:
„И стойте в домовете си, и не се показвайте [с вашите украшения], както се показваха жените по времето на Невежеството...“ (Сура ал-Ахзаб: 33)
Арбаската дума табаррудж („украшения“) се използва тогава, когато жената излага своята красота и украшения с цел да съблазни чуждите мъже. Да изложиш себе си на показ се счита за един от тежките грехове. Пророка (с.а.с.) се предпазвал от това и е казал: „Има три вида хора, които няма да бъдат питани. Това са – човек, изоставил общността на мюсюлманите, който не слуша своя имам и умира в неподчинение; робиня или роб, които са избягали от своя господар и са умрели; и жена, мъжът на която я обезпечава, но тя в негово отсъствие се нагиздя и излиза от дома. Тях дори няма да ги питат“. Този хадис е предаден от ал-Бухари в кинагата „Ал-Адаб ал-Муфрад“, а също от ал-Хаким и други познавачи на хадиси. Вж. „Сахих ал-Джами ас-Сахир“ (3058).
Трето изискване: Покривалото не трябва да ухае на благовония
На тази тема има достатъчно много достоверни хадиси, които забраняват на жената да излиза от дома ухаеща на благовония. Не искам да се задълбочавам в просторни разсъждения и ще приведа само един пример. Предават, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Ако жена се напръска с благовония и излезе от дома си, а след това отиде при група мъже с цел да усетят нейното благовоние, то тя се счита за прелюбодейка“. Този хадис е предаден от Ахмад и други познавачи на хадиси с добра верига на разказвачи. Вж. „Сахих ал-Джами ас-Сагир“ (2701).
Четвърто изискване: покривалото не трябва да е тясно и да приляга по тялото
Имам Ахмад, Аллах да се смили над него, в своя сборник Ал-Муснад предава хадис, в който се съобщава, че Усама ибн Зейд разказвал, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) му дал риза от здраво платно, което му подарил Дихйа ал-Калби. Той взел ризата и я подарил на своята жена. Веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с.) го попитал: „Какво става с теб, защо не носиш ризата?“ Той отговорил: „О, Пратенико на Аллах! Аз я подарих на жена си“. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) му казал: „Върви си и й кажи да облече нещо отдолу, защото се опасявам, че формата на костите й ще изпъкнат“. Вж. Ал-Муснад, т.5, стр.205. Ал-Албани казал, че този хадис е предаден от ад-Дийа ал-Макдиси, Ахмад и ал-Бейхаки с добра верига на разказвачи.
Пето изискване: покривалото трябва да бъде плътно и непрозрачно
В достоверен хадис, предаден от Муслим с думите на Абу Хурейра се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „До сега не бях виждал два вида мъченици на Ада. Това са хора, които държат в ръцете си плетени камшици, приличащи на кравешка опашка, и бият с тях другите, а също и облечени, но в същото време разголени жени, които се склоняват в страни и призовават към това другите, а техните глави приличат на поклащаща се гръбица на камила. Те не попадат в Рая и даже няма да почувстват неговото благоухание, независимо, че неговото благоухание ще се усеща на доста голямо разстояние“.
Шесто изискване: женската дреха не трябва да прилича на мъжката
В достоверен хадис, предаден от ал-Бухари с думите на Ибн Аббас, се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.), проклинал мъжете, които се наподобяват на жени, и жените, които се наподобяват на мъже.
Седмо изискване: дрехата не трябва да предизвиква високомерие
Предават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „На този, който облече дреха, за да предизвика високомерие, Аллах ще му облече такава дреха в Деня на възкресението, а след това ще Го прати в Огъня“.
Става дума за дреха, която човек облича, за да се извиси над другите. Това може да бъде скъпоструваща дреха, която обличайки, човек се кичи със собственото богатство и придобити блага.
Споменатото изискване се отнася не само за жените, но и за мъжете. Всеки, който облече дреха предизвикваща високомерие, ще бъде наказан, ако не се разкае за това прегрешение.
Осмо изискване: дрехата не трябва да прилича на дрехите на невярващите
В достоверен хадис, предаден от Абу Давуд и други познавачи на хадиси с думите на Ибн Умар се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: „Който се уподобава на кои да е хора, той е един от тях“.
А Аллах Всевишния е казал:
„Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци“.
(Сура ал-Хадид: 16)
Аллах Всевишния е казал:
„И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [вярващи] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!“
(Допуска се за облеклото на мюсюлманката да се оставят открити лицето и ръцете до китките, а според някои тълкуватели – и ходилата.)
(Сура ан-Нур: 31)
Всевишният е казал също:
„О, Пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [от робините и блудниците] и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден.“ (Сура ал-Ахзаб: 59)
Второ изискване: Покривалото не трябва да бъде привличащо вниманието
В гореспоменатата ая от сура Ан-Нур беше отбелязано, че жената не трябва да показва своята красота. Арабската дума зинат (буквално „красота“) се отнася за всички видове украшения, а също и за наконтената дреха, привличаща вниманието на мъжете. Безусловно, съвършено недопустимо е, жените да закриват едни красоти по повелята на Господ с други украшения. От това следва, че в присъствието на чужди мъже жената няма право да носи покривало с шарки (бродерии) или да слага накити от скъпоценни камъни на забрадката. Излагането на такива украшение на показ пред мъжете е забранено. Аллах Всевишният е казал:
„И стойте в домовете си, и не се показвайте [с вашите украшения], както се показваха жените по времето на Невежеството...“ (Сура ал-Ахзаб: 33)
Арбаската дума табаррудж („украшения“) се използва тогава, когато жената излага своята красота и украшения с цел да съблазни чуждите мъже. Да изложиш себе си на показ се счита за един от тежките грехове. Пророка (с.а.с.) се предпазвал от това и е казал: „Има три вида хора, които няма да бъдат питани. Това са – човек, изоставил общността на мюсюлманите, който не слуша своя имам и умира в неподчинение; робиня или роб, които са избягали от своя господар и са умрели; и жена, мъжът на която я обезпечава, но тя в негово отсъствие се нагиздя и излиза от дома. Тях дори няма да ги питат“. Този хадис е предаден от ал-Бухари в кинагата „Ал-Адаб ал-Муфрад“, а също от ал-Хаким и други познавачи на хадиси. Вж. „Сахих ал-Джами ас-Сахир“ (3058).
Трето изискване: Покривалото не трябва да ухае на благовония
На тази тема има достатъчно много достоверни хадиси, които забраняват на жената да излиза от дома ухаеща на благовония. Не искам да се задълбочавам в просторни разсъждения и ще приведа само един пример. Предават, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Ако жена се напръска с благовония и излезе от дома си, а след това отиде при група мъже с цел да усетят нейното благовоние, то тя се счита за прелюбодейка“. Този хадис е предаден от Ахмад и други познавачи на хадиси с добра верига на разказвачи. Вж. „Сахих ал-Джами ас-Сагир“ (2701).
Четвърто изискване: покривалото не трябва да е тясно и да приляга по тялото
Имам Ахмад, Аллах да се смили над него, в своя сборник Ал-Муснад предава хадис, в който се съобщава, че Усама ибн Зейд разказвал, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) му дал риза от здраво платно, което му подарил Дихйа ал-Калби. Той взел ризата и я подарил на своята жена. Веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с.) го попитал: „Какво става с теб, защо не носиш ризата?“ Той отговорил: „О, Пратенико на Аллах! Аз я подарих на жена си“. Тогава Пратеника на Аллах (с.а.с.) му казал: „Върви си и й кажи да облече нещо отдолу, защото се опасявам, че формата на костите й ще изпъкнат“. Вж. Ал-Муснад, т.5, стр.205. Ал-Албани казал, че този хадис е предаден от ад-Дийа ал-Макдиси, Ахмад и ал-Бейхаки с добра верига на разказвачи.
Пето изискване: покривалото трябва да бъде плътно и непрозрачно
В достоверен хадис, предаден от Муслим с думите на Абу Хурейра се съобщава, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал: „До сега не бях виждал два вида мъченици на Ада. Това са хора, които държат в ръцете си плетени камшици, приличащи на кравешка опашка, и бият с тях другите, а също и облечени, но в същото време разголени жени, които се склоняват в страни и призовават към това другите, а техните глави приличат на поклащаща се гръбица на камила. Те не попадат в Рая и даже няма да почувстват неговото благоухание, независимо, че неговото благоухание ще се усеща на доста голямо разстояние“.
Шесто изискване: женската дреха не трябва да прилича на мъжката
В достоверен хадис, предаден от ал-Бухари с думите на Ибн Аббас, се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.), проклинал мъжете, които се наподобяват на жени, и жените, които се наподобяват на мъже.
Седмо изискване: дрехата не трябва да предизвиква високомерие
Предават, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) е казал: „На този, който облече дреха, за да предизвика високомерие, Аллах ще му облече такава дреха в Деня на възкресението, а след това ще Го прати в Огъня“.
Става дума за дреха, която човек облича, за да се извиси над другите. Това може да бъде скъпоструваща дреха, която обличайки, човек се кичи със собственото богатство и придобити блага.
Споменатото изискване се отнася не само за жените, но и за мъжете. Всеки, който облече дреха предизвикваща високомерие, ще бъде наказан, ако не се разкае за това прегрешение.
Осмо изискване: дрехата не трябва да прилича на дрехите на невярващите
В достоверен хадис, предаден от Абу Давуд и други познавачи на хадиси с думите на Ибн Умар се съобщава, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) казал: „Който се уподобава на кои да е хора, той е един от тях“.
А Аллах Всевишния е казал:
„Не е ли настъпило за вярващите време сърцата им да се смирят при споменаването на Аллах и пред истината, която бе низпослана, и да не станат като дарените с Писанието преди, за които срокът бе дълъг, и закоравяха сърцата им, и мнозина от тях бяха нечестивци“.
(Сура ал-Хадид: 16)
Ибн Катир, Аллах да се смили над него, в тълкуването на тази ая е казал: „С тези слова Аллах забранява на вярващите да се уподобяват на юдеите и християните по основните и второстепенните въпроси“. Сб. „Тафсир ал-Куран ал-Адим“, т.4, стр.484.
А шейх-ул-ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, в тълкуването на тази ая е казал: „Тук се съдържа категорична забрана да се уподобяваме на тях по какъвто и да е начин“.
[Моля Всевишния Аллах да ми прости ако не съм успяла да превада точно текста и да направи този труд полезен за всички мюсюлманки и мюсюлмани.
Нур-преводач]
Грехът на българската ориенталистика
автор Мариян Карагьозов
Българската ориенталистика има сериозни постижения, школата ни на преподаване на източни езици е доста добра дори в световен мащаб. Какъв, според мен, е грехът й обаче ще научите само след няколко реда.
Няма нужда пространно да доказвам очевидното - от всички западни езици ние превеждаме съотвената думичка за "Бог". Така в текстовете на български няма да видим ""Гот" в небето" (немското "Гот ин химел"), благославя ни "Бог", а не "Год" ("Год блес ю" на английски), не пишем "пор Диос" и пр. Същото и с латинския. Деус = Бог.
Никой обаче не си дава труда да превежда от арабски "Аллах" с "Бог". Защо?
Православните, събрали се в храма "Ал. Невски" на литургията, водена от Аталла Ханна, бяха шокирани. А. Ханна е палестински православен духовник, митрополит на Севастия, говорител на Ерусалимската патриаршия. На литургията, която водеше, той четеше от Библията на арабски и навсякъде, където се срещаше думата "Бог", я произнасяше на арабски - "аллах". Ако знаеше това, паството в храма едва ли щеше да бъде толкова шокирано първоначално.
Всъщност, дали го наричаме Бог, Саваот, Аллах, няма особено значение. Ислямът твърди, че евреите и християните са "хора на писанието", т.е. зачита техните свещени текстове и шестима от старо- и ново-заветните пророци - Адам, Авраам, Мойсей, Ной, Давид и Исус. В този смисъл ислямът обявява, че просто автентичното слово на Бога се е позатъмнило през изминалите векове и юдеи и християни са го изкривили. Затова мисията на пророка Мохамед е да "донесе" последната и най-правилна редакция. Грубо казано, според исляма, Бог е един и същ, но ислямът е web3.0, докато юдаизмът и християнството са съответно web1.0 и web2.0.
Ако повече хора знаеха и осмисляха това, може би междурелигиозният диалог щеше да върви по-добре...
източник Блогът на Мариян
Няма нужда пространно да доказвам очевидното - от всички западни езици ние превеждаме съотвената думичка за "Бог". Така в текстовете на български няма да видим ""Гот" в небето" (немското "Гот ин химел"), благославя ни "Бог", а не "Год" ("Год блес ю" на английски), не пишем "пор Диос" и пр. Същото и с латинския. Деус = Бог.
Никой обаче не си дава труда да превежда от арабски "Аллах" с "Бог". Защо?
Православните, събрали се в храма "Ал. Невски" на литургията, водена от Аталла Ханна, бяха шокирани. А. Ханна е палестински православен духовник, митрополит на Севастия, говорител на Ерусалимската патриаршия. На литургията, която водеше, той четеше от Библията на арабски и навсякъде, където се срещаше думата "Бог", я произнасяше на арабски - "аллах". Ако знаеше това, паството в храма едва ли щеше да бъде толкова шокирано първоначално.
Всъщност, дали го наричаме Бог, Саваот, Аллах, няма особено значение. Ислямът твърди, че евреите и християните са "хора на писанието", т.е. зачита техните свещени текстове и шестима от старо- и ново-заветните пророци - Адам, Авраам, Мойсей, Ной, Давид и Исус. В този смисъл ислямът обявява, че просто автентичното слово на Бога се е позатъмнило през изминалите векове и юдеи и християни са го изкривили. Затова мисията на пророка Мохамед е да "донесе" последната и най-правилна редакция. Грубо казано, според исляма, Бог е един и същ, но ислямът е web3.0, докато юдаизмът и християнството са съответно web1.0 и web2.0.
Ако повече хора знаеха и осмисляха това, може би междурелигиозният диалог щеше да върви по-добре...
източник Блогът на Мариян
петък, 10 юни 2011 г.
понеделник, 30 май 2011 г.
Ориентализмът в женското облекло
Експанзията на феминосткото мислене сред кръга на мюсюлманските учени, съпътствано от доклади и проповеди з женската свобода и за „хиджаба”, напоследък ме накараха да мисля повече по този въпрос. Това, което открих е, че например Лейла Ахмад, Асра Номани, Фатима Мерниси и др., със своите „феминстки” учения (ако мога да ги нарека така), са заслепени за стария Ориентализъм в женските дрехи. Предполагам, че това е тяхната „прогресивност” и често враждебния изглед на Исляма и хиджаба, които превръщат забулените мюсюлманки в потиснати, безгласни манекени, които не могат да изразяват собствени мисли и се нуждаят от „други” да говорят вместо тях и да обясняват какво „хиджаба” (и религията) означават за тях.
Според Ориенталската (феминистка) парадигма, мюсюлманката е най-потиснатата жена в света, има вопиюща нужда от „спасение” и, разбира се, воалът е въплъщение на тази неотменна репресия.
Феминистките рядко отчитат положителния опит на мюсюлманки с Хиджаб. Никога не признават, че има хора, които забраняват на жените и дъщерите си да носят хиджаб, докато в същото време бързат да отбележат, че става дума за насилствена практика в патриархалните култури. Аз съм една от жените, които са били насилствено потиквани да свалят хиджаба си, баща ми беше много нещастен, когато започнах да си слагам покривалото зап ърви път – някъде преди 4 години. И знам, че има много подобни случаи в общността.
Но с цел да се определи и ограничи Хиджаба като нещо унизително, феминистките напълно игнорират факта, че повечето мюсюлманки избират да носят Хиджаб, избират и да практикуват религията си. И въпреки че има малко учени, опитващи се да се противопоставят на стереотипните общодостъпни схващания за мюсюлманките и Хиджаба, има и доста западни мислители (мъже и жени), обсъждащи този въпрос с определено убеждение за превъзходството на своята култура. Тези учени предпочитат да съхранят клишираните аргументи, обрисуващи мюсюлманката като тези безгласни, неми, потиснати създани, които се нуждаят от „Запада” да обрисува тяхната нужда от свобода и в крайна сметка да ги „освободи”.
Исляма в този сценарий, е приравняван на потисничество, докато Западните секуларистични практики са увековечавани като „освободителни” норми.
Повечето от тези Западни учени може би никога не са разговаряли с мюсюлманка, не са изучавали внимателно Ислям или са изучавали само гледните точки на разни ориенталисти; така че не е изненадващо онова, до което са достигнали – нищо повече от едно завръщане към ислямофобията – тесногръда и префърцунената „бял-мъж-европеец” доминираща проповед.
Как тогава, може да се учудите, мюсюлманските „феминистки” се вписват в тази картина?
Повечето защитници на либералните идеи на светския „Запад” дават нови „интерпретации” на Корана, изваждат от контекста и по този начин определени заповеди, които не се вписват в тесногръдите либерални идеи, биват поставени по микроскоп и разбити на части. По-късно тези съставни части са върнати обратно по начин, който удовлетворява мислителите от 21-ви век.
Ако четете някои техни трудове, ще видите колко тясно е свързано тяхното виждане за Исляма с Ориентализма, който го предшествува.
Ориентализмът е само представа, която Западните учени използуват за „Изтока” и по-конкретно за Исляма и арабите, без задължително да се основават на факти и реалности, а нс предубедени архетипове, които представят Исляма като фундаментално по-нисш, несъвместим и различен от „Запада”.
Преди цялата шумотевица около Хиджаба, Ориентализмът е изцяло обсебен от „Харема”. Художници-ориенталисти придават романтика на харемите, рисуват мюсюлманките винаги по много еротичени и сексуално насочен начин. Jean-Leon Gerome, французин художник-ориенталист, е сътворил много подобни творби, включително „Танца на Алмех”, която можете да видите ТУК.
Така можете да разберете, че символното значение на „Харема” бива заменено от символиката на „воала” – особено на никаба. Никабът е така загадъчен, както и харемът, също толкова примамлив, защото не можем да видим какво се крие зад него. Оттук и отговорът защо виждаме заглавията на Западните медии да звучат по начина „Разбулване на истината” и „Под прикритието на Исляма”.
Днешните политици се опитват да работят като художници, но вместо рисуване на мистериозни забулени зад стените на харема, те прокарват закони за забрана на забулени мюсюлманки. Опитват се да премахнат преградата между „екзотичната” мюсюлманска жена и любопитния бял мъж.
„Мюсюлманските” феминистки, подпомагат този процес. Като Ориенталистите те тълкуват в голяма степен „женските права” от Западна перспектива и с предубеждение. Те не отчитат какво означава „свободата” за онези мюсюлманки, чиито Хиджаб или Никаб искат да махнат, защото техния егоизъм и радикалния им феминизъм, разглежда Исляма само като някаква патриархална традиция и това не им позволява да видят истината „зад воала”.
В същност истината не е тайна. Зад воала стои женското достойнство и никой феминистки мислител или някой, който се занимава с този въпрос, не може да го премахне оттам.
В същност истината не е тайна. Зад воала стои женското достойнство и никой феминистки мислител или някой, който се занимава с този въпрос, не може да го премахне оттам.
Източник: In the Shade of Islam
четвъртък, 19 май 2011 г.
За начина на служене в Исляма
Шейх Мухаммед ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:
Първо: служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнувамето на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб, претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.
1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.
2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнувне.
Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)
Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.
И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.
Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.
Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.
Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.
Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.
Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин
Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.
Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.
Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.
Случая е, за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.
Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.
Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.
Що се отнася до тези шест фактора за валидност на 'ибадат, те са:
1. Причина
2. Вид
3. Количество
4. Начин
5. Време
6. Място
източник Islam Q&A, въпрос № 21519
Първо: служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнувамето на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб, претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.
1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.
2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнувне.
Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):
„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)
Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.
И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.
Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.
Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.
Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.
Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.
Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин
Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.
Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.
Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.
Случая е, за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.
Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.
Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.
Що се отнася до тези шест фактора за валидност на 'ибадат, те са:
1. Причина
2. Вид
3. Количество
4. Начин
5. Време
6. Място
източник Islam Q&A, въпрос № 21519
Абонамент за:
Публикации (Atom)