Как да засвидетелстваме Исляма и да станем Мюсюлмани

Думата мюсюлманин (муслим) се отнася до някой, който е отдаден на Бог, независимо от расата, националността или етническия си произход.  Ако човек има искрено желание да бъде Мюсюлманин, твърдо убеждение и здрава вяра, че Исляма е истинската религия на Бог, тогава единственото, което трябва, без отлагане, да произнесе Шахада – свидетелството на вярата. Шахадата е първата и най-важната от петте основи на Исляма. Т.е. встъпването в Исляма се извършва единствено чрез изричане на свидетелството – Шахада. Чрез произнасянето на това свидетелство (Шахада), с искрена вяра и убеждение, човек влиза в лоното на Исляма. Когато влезеш в Исляма заради Аллах, всички предишни грехове се опрощават и човек започва нов живот на благочестие и праведност. Пророка с.а.с. е казал на един човек „Не знаеш ли, че приемането на Исляма унищожава всички грехове преди това?“ (Сахих Муслим) Приемайки Исляма, това в същност е покаяние от пътищата и вярванията в живота до този момент. Човек не трябва да е обременен от грехове, сторени преди засвидетелстването, но ако греха е заграбил правата на друг човек, както чрез кражба например, тогава сгрешилия трябва да направи всичко възможно да върне неправомерно взетото.  Тогава се изтрива всичко, записано за човек и той става чист така, както майка му го е родила. И човек трябва да се стреми да запази записите си чисти и да прави възможно най-много добри дела. Колкото до смяната на името, това не е задължително условие за приемане на исляма, въпреки че много хора избират мюсюлмански имена – това често показва, че носят с гордост своята нова самоличност. Ако името съдържа елементи на неверие – като например името да означава нещо като „син на Бог“, тогава обаче смяната му става задължителна. Друга причина за промяна на името е, когато името е с неприятно значение – „война“ или нещо подобно[1]. Никога не се променя бащиното име, което винаги следва личното, дори и да е забранено или неприятно като значение, защото не трябва да се лъже или да се заблуждава за фамилната принадлежност. Свещения Коран и Хадисите подчертават важността от изповядването и следването на Исляма. Бог потвърждава: Ислямът е религията при Аллах. (Коран, 3:19) В друго знамение на Свещения Коран Бог казва: А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (Коран, 3:85) Мухаммад, Пратеника на Аллах, с.а.с. е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах; редовното извършване на молитвата; раздаването на Милостинята Закят; Поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан“.  (Сахих ал-Бухари и Сахих Муслим) В друго предание е казал: „Който засвидетелства, че няма друг достоен за обожествяване освен Аллах Единствения, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник, че Иса (Исус) е раб на Бог, Негов Пратеник и Негово слово[2], предадено на Мариам (Мария) и Дух от Него; че Рая е истина, че Ада е истина, Бог ще го въведе в Рая според делата му“. (Сахих ал-Бухари). Свидетелството Шахада: Шахада се декларира със следните думи: “Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах.” Превода на което, е: Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммад е Пратеник на Аллах. Първата част на Шахада (Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах) съдържа най-важната истина, която Бог е дал на Товренията: няма друго божество заслужаващо да му се служи, освен Могъщия Аллах. Бог заявява в Корана: И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“ (Коран, 21:25) Това показва, че всички форми на служене, като молитва, пост, търсене на прошка, правене на курбан, призоваване (ду’а), трябва да е отправено само и единствено към Бог. Отправянето на всяко богослужение към друг освен към Аллах (Бог) – независимо дали е ангел, пратеник, Исус, Мухаммад, светец, идол, слънце, луна, дърво – е явно противоречие на основите на Исляма, това е непростим грях, освен ако човек не го осъзнае и не се покае докато е жив.   Служенето на Бог е извършването на дела и изричането на думи, от които Бог ще бъде доволен, неща, които Той е заповядал или препоръчал да бъдат направени. По този начин служенето не се ограничава само с изпълнение на петте стълба на Исляма, но включва всеки аспект на живота. Приготвянето на храна за нечие семейство, казването на нещо приятно на някого, могат също да нъдат актове на служене ако са направени заради одволството на Бог. Това означава, че за да бъдат приети, всички актове на служене трябва да нъдат извършени заради Единствения Бог.  Втората част на Шахада (уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах) означава, че Пророкът с.а.с, е раб и приближен пратеник на Бог.  Това подразбира подчинение и следване на заповедите на Пророка. Трябва да се вярва в това, което той е казал, правил и учел, както и в това, което е забранил. Човек трябва да служи на Аллах според учението на Пророка с.а.с., защото цялото му учение е низпослание и вдъхновение, предадено от Бог. Хората трябва да се стремят да оформят живота и характера си, подражавайки на Пророка, защото той е пример, който трябва да се следва. Бог е казал:  „Ти наистина имаш велик нрав.“ (Коран, 68:4) Също е казал: „Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“ (Коран, 33:21) Той е бил изпратен да осъществи на живо Корана – чрез думите, делата, законодателството и във всички страни на живота. Аиша, съпругата на Пророка, когато била запитана за характера на Пратеника на Аллах, отговорила:  „Неговия характер беше Корана...“ (Ас-Суюти) За истинско придържане на втората част на Шахада, трябва да се следва примера на Пророка във всяко негово действие и думи. Бог е казал:      „Кажи (О Мухаммад на хората): „Ако обичате Аллах, последвайте ме!“ (Коран, 3:31) Това означава също и, че Мухаммад е последния Пророк и Пратеник на Бог, че няма да има друг (истински) пророк след него. „Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“ (Коран, 33:40) Всеки, който претендира, че е пророк или получава откровение след Мухаммад, Бог да го благослови и с мир да го дари, е самозванец и вярата в думите на такъв човек, е развностойна на неверие. Приветстваме те с встъпването ти в Исляма, поздравяваме те за решението ти и ще се опитаме да ти помогнем доколкото можем, ин ша Аллах. Бележки: [1] Можете да видите материал за мюсюлманските имена тук: http://muttaqun.com/names.html, както и в Име на детето (islambulgaria.blogspot.com) [2] Бог го е сътворил чрез заповедта Си „Бъди!“, както Е сторил и при сътворяването на Адам – първия човек. Превод и редакция от http://www.islamreligion.com/ - Милена Борисова-Иршад