Ориентализмът в женското облекло

Експанзията на феминосткото мислене сред кръга на мюсюлманските учени, съпътствано от доклади и проповеди з женската свобода и за „хиджаба”, напоследък ме накараха да мисля повече по този въпрос. Това, което открих е, че например Лейла Ахмад, Асра Номани, Фатима Мерниси и др., със своите „феминстки” учения (ако мога да ги нарека така), са заслепени за стария Ориентализъм в женските дрехи. Предполагам, че това е тяхната „прогресивност” и често враждебния изглед на Исляма и хиджаба, които превръщат забулените мюсюлманки в потиснати, безгласни манекени, които не могат да изразяват собствени мисли и се нуждаят от „други” да говорят вместо тях и да обясняват какво „хиджаба” (и религията) означават за тях.

Според Ориенталската (феминистка) парадигма, мюсюлманката е най-потиснатата жена в света, има вопиюща нужда от „спасение” и, разбира се, воалът е въплъщение на тази неотменна репресия.

Феминистките рядко отчитат положителния опит на мюсюлманки с Хиджаб. Никога не признават, че има хора, които забраняват на жените и дъщерите си да носят хиджаб, докато в същото време бързат да отбележат, че става дума за насилствена практика в патриархалните култури. Аз съм една от жените, които са били насилствено потиквани да свалят хиджаба си, баща ми беше много нещастен, когато започнах да си слагам покривалото зап ърви път – някъде преди 4 години. И знам, че има много подобни случаи в общността.

Но с цел да се определи и ограничи Хиджаба като нещо унизително, феминистките напълно игнорират факта, че повечето мюсюлманки избират да носят Хиджаб, избират и да практикуват религията си. И въпреки че има малко учени, опитващи се да се противопоставят на стереотипните общодостъпни схващания за мюсюлманките и Хиджаба, има и доста западни мислители (мъже и жени), обсъждащи този въпрос с определено убеждение за превъзходството на своята култура. Тези учени предпочитат да съхранят клишираните аргументи, обрисуващи мюсюлманката като тези безгласни, неми, потиснати създани, които се нуждаят от „Запада” да обрисува тяхната нужда от свобода и в крайна сметка да ги „освободи”.

Исляма в този сценарий, е приравняван на потисничество, докато Западните секуларистични практики са увековечавани като „освободителни” норми.

Повечето от тези Западни учени може би никога не са разговаряли с мюсюлманка, не са изучавали внимателно Ислям или са изучавали само гледните точки на разни ориенталисти; така че не е изненадващо онова, до което са достигнали – нищо повече от едно завръщане към ислямофобията – тесногръда и префърцунената „бял-мъж-европеец” доминираща проповед.

Как тогава, може да се учудите, мюсюлманските „феминистки” се вписват в тази картина?

Повечето защитници на либералните идеи на светския „Запад” дават нови „интерпретации” на Корана, изваждат от контекста и по този начин определени заповеди, които не се вписват в тесногръдите либерални идеи, биват поставени по микроскоп и разбити на части. По-късно тези съставни части са върнати обратно по начин, който удовлетворява мислителите от 21-ви век.  

Ако четете някои техни трудове, ще видите колко тясно е свързано тяхното виждане за Исляма с Ориентализма, който го предшествува.

Ориентализмът е само представа, която Западните учени използуват за „Изтока” и по-конкретно за Исляма и арабите, без задължително да се основават на факти и реалности, а нс предубедени архетипове, които представят Исляма като фундаментално по-нисш, несъвместим и различен от „Запада”.  

 Ориенталска картина: "Светлина в харема" от Frederic Leighton; 1880 - Image Credit

Преди цялата шумотевица около Хиджаба, Ориентализмът е изцяло обсебен от „Харема”. Художници-ориенталисти придават романтика на харемите, рисуват мюсюлманките винаги по много еротичени и сексуално насочен начин. Jean-Leon Gerome, французин художник-ориенталист, е сътворил много подобни творби, включително „Танца на Алмех”, която можете да видите ТУК.

Така можете да разберете, че символното значение на „Харема” бива заменено от символиката на „воала” – особено на никаба. Никабът е така загадъчен, както и харемът, също толкова примамлив, защото не можем да видим какво се крие зад него. Оттук и отговорът защо виждаме заглавията на Западните медии да звучат по начина „Разбулване на истината” и „Под прикритието на Исляма”.  

Днешните политици се опитват да работят като художници, но вместо рисуване на мистериозни забулени зад стените на харема, те прокарват закони за забрана на забулени мюсюлманки. Опитват се да премахнат преградата между „екзотичната” мюсюлманска жена и любопитния бял мъж.

„Мюсюлманските” феминистки, подпомагат този процес. Като Ориенталистите те тълкуват в голяма степен „женските права” от Западна перспектива и с предубеждение. Те не отчитат какво означава „свободата” за онези мюсюлманки, чиито Хиджаб или Никаб искат да махнат, защото техния егоизъм и радикалния им феминизъм, разглежда Исляма само като някаква патриархална традиция и това не им позволява да видят истината „зад воала”.

В същност истината не е тайна. Зад воала стои женското достойнство и никой феминистки мислител или някой, който се занимава с този въпрос, не може да го премахне оттам.

Източник: In the Shade of Islam

За начина на служене в Исляма

Шейх Мухаммед ибн Салих ибн Утаймин, Аллах да го помилва, е казал:

Първо: служенето в исляма трябва да бъде в съответствие с шариа’. Никой, който служи на Аллах посредством някакъв акт на ибада, който не е одобрен в шариа, ще бъде отхвърлен и няма да се приеме от Аллах. Като пример може да се даде празнувамето на Маулид или рождения ден на Пророка с.а.с., или празнуването на 27-та нощ от месец Ражаб, претендирайки, че Пророка с.а.с е взет в небето в тази нощ. Тези не са в съответствие със шариа’ и ще бъдат отхвърлени.

1. Няма историческо доказателство, че Ми’раадж (възнесението в небесата) на Пророка с.а.с. е станало на 27-и Ражаб. Книгите с хадиси не съдържат дори една буква, кято да показва, че Пророка с.а.с е въздиган в небесата в 27-та нощ от месец Ражаб.

2. Дори да имахме доказателство, можем ли да вкарваме нововъведение в служенията или да празнуваме тази дата? Не. Когато Пророка с.а.с е отишъл в Медина и казал на Ансар, че имат два дни, в които да празнуват, с думите: „Аллах е заместил това с нещо по-добро“ и е споменал Еид-ал-фитр и Еид ал-Адха. Това показва, че Пророка е отрекъл въвеждането на всякакви празници, освен ислямските такива, които са следните три: двата Еид празника – Еид ал-Фитр и Еид ал-Адха, които са годишни, както и седмичния празник – петъчния ден. Ако тръгнем да доказваме, че Пророка е възнасян на небето на 27-я ден от Ражаб – което е невъзможно да се докаже – не можем да въвеждаме като законодатели никакъв повод за празнувне.

Искам да ви кажа, че бида (нововъведението), е сериозно нещо, което има много лош ефект върху сърцата, дори човека да се чувства сърдечно чист в този момент. Защото дори и да страда от това, човек се свързва с преходни и фалшиви неща неща. Всяка бида е сериозно нещо, критикувана е от Пратеника на Аллах с.а.с, защото предполага, че той с.а.с не е донеесъл перфектната и пълна шариа’, а Аллах е казал (превод на значението):

„Днес изградих за вас вашата религия и изпълних Своята благодат към вас, и одобрих Исляма за ваша религия.“ (сура Ал-Маида, 5:3)

Странно е, че има хора, които следват нововъведенията и карат другите да го правят, но те са нехайни към важните неща, тези, които трябва да се следват и изпълняват.

И затова казваме, че празнуването на 27-я ден от Ражаб е нововъведения, защото не се базира на шариа’.

Второ: В своята същност акта на служене трябва да е съгласуван с шариа’.

Например ако човек прави жертвоприношение на кон, това ще противоречи по същността си на шариа’. Защото за жертвоприношение могат да се принасят само говеда – камили, крави, овце.

Трето: акта на служене трябва да отговаря на шариа по количество. Ако някой ви каже, че салат ал-Духр се прави с 6 рак’а, това ще е съгласувано ли с шариа’? Не разбира се, защото не отговаря на изискванията за отслужването на количество рака’ат по време на молитвата. Ако някой казва „СубханАллах“, „Алхамдулиллах“ и „Аллаху Акбар“ по 35 пъти след молитвата, това ще бъде ли правилно? Отговора е такъв, че ако вие знаете какво е предписано от Пророка с.а.с, но смятате, че ако допълните броя, ще направите по-добро, тогава грешите. Но ако не знаете предписания брой, но знаете, че е казано да се споменава, тогава всичко е наред, защото не знаете предписания брой.

Четвърто: акта на служене да е сългасуван с шариа’ по начина на извършване.

Например ако човек изпусне газове или пр., но си зачете направеното уду, или първо си измие краката, а после – лицето, а после – ръцете – валидно ли е неговото уду? Не, разбира се, защото той не го прави според правилата на шариа’ и по правилния начин

Пето: акта на служене трябва да се съгласува с шариа’ по време на изпълнение.

Например ако човек пости рамаданските пости през Ша’бан или Шауал, или прави салат ал-Духр преди да изгрее слънцето, или когато залязва и пр (извън времето й), молитвата му не щее валидна, нито поста му.

Смятаме, че ако някой прави молитвата й извън нейното време без уважителна причина, молитвата му не ще бъде приета дори да я направи хиляда пъти. Следваме важния принцип в този случай, че всеки акт на служене трябва да се изпълнява в неговото време и освен без наложителна причина, която извинява, това няма да се приеме, а ще бъде отхвърлено.

Случая е, за който става дума в хадиса от А’иша р.а., която казва, че Пророка с.ас. е казал: „Който направи нещо извън нашата религия, то ще му бъде отхвърлено“.

Шесто: акта на служене трябва да бъде в съответствие с шария’ по място на изпълнение.

Ако човек стои на Муздалифа в деня Арафа, това няма да е приемливо, защото не е според шариа’, що се отнася до мястото. По същия начин, например, ако човека прави и’тикаф в къщата си, това не ще бъде валидно, защото мястото за и’тикаф е в джамията. Пророка с.а.с. видял няколко жени да опъват палатки в джамията и им казал да ги махнат и да не правят и’тикаф, но не им казал да го направят в домовете си. Това показва, че жените не могат да правят и’тикаф в домовете си, защото това противоречи на шариа’ относно мястото за ибада.

Що се отнася до тези шест фактора за валидност на 'ибадат, те са:


1. Причина
2. Вид
3. Количество
4. Начин
5. Време
6. Място

източник Islam Q&A, въпрос № 21519

"Всевишния Аллах" от С. Хауаа

Цитат от книгата "Всевишният Аллах" от С.Хауаа

...Успоредно с множество цитати има много предания от Пророкът (Аллах да го благослови и мир да го дари), споменаващи имената на Всевишния Аллах: 
„Аллах има деветдесет и девет имена. Този, който ги научи наизуст, отива в Рая. Той е един, обича единствеността.” 
Това е предадено от Бухари и Муслим. 
В друго едно предание вместо израза „ Този,който ги научи наизуст”, е споменат израза „Този, който знае броят им”. Предавайки това, Тирмиди добавя следното:
 
„Той, Аллах, е Богът, освен Който няма друг бог. Той е Рахман (Всемилостивият), Рахим (Милосърдният), Малик (Владетелят), Куддус (Пресветият), Селям (Съвършеният), Мумин (Заслужаващия доверие), Мухаймин (Наблюдаващият), Азиз (Всемогъщият), Джаббар (Подчиняващият), Муттакаббир (Превъзходният), Халик (Сътворителят), Бари (Изкусният), Мусаууир (Ваятелят), Гаффар Опрощаващият), Каххар (Покоряващият), Уаххаб (Даряващият), Раззак (Даващия препитание), Фатах (Благоволяващият), Алим (Всезнаещият), Каабид (Отнемащият), Басит (Даващият), Хафид (Закрилящият), Рафи (Въздигащият), Муиз (Прославяниат), Мудил (Унизяващият), Семи (Всечуващият), Басир (Всезрящият), Хаким (Премъдрият), Адл (Най- справедливият), Латиф (Всепроникващият), Шакур (Признателният), Алий (Всевишният), Кабир (Превеликият), Хафид (Принизяващият), Мукит (Въздаващият), Хасиб (Преценяващият), Джалил (Съвършеният), Карим (Прещедрият), Ракиб (Всенаблюдаващият), Муджиб (Откликващият), Уаси (Всеобгръщащият), Хаким (Съдникът), Уадуд (Любящият), Маджид (Предостойният), Уакил (Довереникът), Кауи (Всесилният), Матин (Всездтавият), Уали (Управляващият), Хамид (Всеславният), Мухси (Всеобхватният), Мубди (Първоизточникът), Муид (Пресъздателят), Мухий (Даващият живота), Мумит (Отнемащият живота), Хай (Вечноживият), Кайюм (Вездесъщият), Уажид (Единосъщият), Самад (Вечният), Кадир (Способният), Уахид (Единосъщият), Самад (Вечният), Кадир (Способният), Муктадир (Всеспособният), Мукаддим (Ускоряващият), Муахир (Отсрочващият), Аууал (Изначалният), Ахир (Сетният), Дахир (Явният), Батин (Скритият), Уалий (Покровителят), Мутаали (Всевишният), Барр (Добродейният), Таууаб (Приемащият покаянието), Афуу (Извиняващият), Рауф (Състрадателният), Малику ал-Мулк (Владетелят на Владението), Дул Джалялати уал Икрам (Притежателят на съвършенството и щедростта), Муксит (Правдивият), Джамиа (Събиращият), Ганий (Самодостатъчния), Мугни (Обогатяващият), Маниа (Възбраняващия), Дарр (Владетвля на вредата), Нафия (Благодетелния), Хур (Осветляващият), Хади (Напътстващият), Баки (Вечният), Уарис (Всенаследяващият), Рашид (Разумният), Сабур (Търпеливият). 
Искаме пак да отбележим,че Творецът не е творение. В никакво отношение Всевишният Аллах не прилича на своите творения... 

...Всевишният съществува и в съществуването Си е безподобен. Вижда - виждането по нищо не прилича на Неговото. Чува - слухът по нищо не прилича на Неговия. Всички Негови качества са като тези. За Аллах не знаем нищо друго освен това, което научаваме чрез Неговото Послание или Неговия Пратеник. Не съществува противоречие в Книгата на Аллах. 
По същия начин няма противоречие в сунната на Пророка (Аллах да го благослови и мир да го дари). Напротив, всяко от тях, разкривайки себе си, пояснява другото. Всевишният Аллах можем да опознаем от и от Корана, и от Сунната, без да остане място за противоречие. 
При възприемането на знаменията са излишни пресилванията, а също да се подхожда към тях слепешката. Не изследваме тема, която не разграничава Аллах от недостатъци и не усилва вярата. Аллах съществува и Неговото съществуване не прилича на съществуването на нищо друго. Властването Му на Трона (Ал Арш) е по начин, пожелан от Неговата воля. Господството Му над Трона не прилича на установяването на човека на едно място. Както е упоменато в цитатите от Корана, идването Му няма подобие. Близко е. Доближаването му и всички останали качества са безподобни и нямат аналог. 

...А знанието им не обхваща това.
Та Ха: 20- 10 

...А) Темата за най- прекрасните имена на Аллах 

Хасан Банна казва: 
Някои твърдяха, че малко или много всяко едно от имената на Аллах е носител на различни особености и тайни. Други пък, напускайки рамкоте на допустимото, започнах да твърдят, че всяко име си има свой духовен слуга, така че докато човек споменава това име, този слуга започва да го обслужва. В тази връзка моето знание се състои в това, че над всеки знаещ има по- знаещ. С други думи, имената на Всевишния Аллах спрямо другите слова притежават превъзходна слава. В тях има благодат. Всако тяхно споменаване носи голямо възнаграждение, особено споменаването на Аллах с отдадено сърце и вниквайки в смисъла. В Свещения Коран и Сунната обаче не се среща повече от това. Под възбрана е съкращаването или допълването на религията. Достатъчно ни е да се задоволим с изпратеното от Аллах. 

Б) Темата за най- великото име на Аллах, Исми Адам 
Отново се вслушваме в казаното от Хасан Бинна: 
Най- великото име на Аллах, Исми адам е споменато в много предания от Пророка (Аллах да го благослови и мир да го дари):. 

1. Бурайда (Аллах да е доволен от него), казва: „ Пророкът (Аллах да го благослови и мир да го дари) видя един човек, който се молеше така: „Аллах мой! Умолявам те, свидетелствувайки, че Ти си Богът. Ти си Единствен. Няма друг Бог. Ти си Вечният, който не знае гибел, който не ражда. Ти си Безподобният” .За тази молитва Бурайда казва: „За тази молитва Пророкът (Аллах да го благослови и мир да го дари) казва: „Кълна се в този, в чиито ръце се намира моята душа, че когато този човек се молеше на Аллах с тази молитва, той се е молил с Най- великото име на Аллах, прието му е, когато е поискал, дадено му е”. 
Този хадис е предаден от Абу Дауд, Тирмиди, Несаи и Ибн Маджа. Мунзири споменава, че ал Макдиси, е казал: „Свеждането е безпогрешно. На тази тема не зная да има предание с по-подходящ довод”. И Хафиз бин Хаджар е казал: „ От гледна точка на доказването този хадис е най-силния на тази тема”. 

2. Предадено е, че Анас б. Малик (Аллах да е доволен от него) свежда предание от Пророка (Аллах да го благослови и мир да го дари): „Пророкът(Аллах да го благослови и мир да го дари), когато влязъл в джамията и чул един човек след молитвата да се моли на Аллах, казал:"Знаете ли с какво име умолява Аллах! Той зове Аллах да приеме молбата му и да се осъществят желанията му с Най- великото име на Аллах Исми Адам”. Този хадис е предаден от Абу Дауд,Тирмиди, Несаи и Ибни Маджа. 

3. По предание на Асма бинти Йезид (Аллах да е доволен от нея) Пророкът(Аллах да го благослови и мир да го дари) е повелил : „Името Исми Адам се намира в тези две знамения: 

Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.
[2: 163]

Алиф. Лам. Мим. Аллах! Няма друг Бог освен Него- Везноживия, Вездесъщия
[3: 1- 2] 
Този хадис е предаден от Ахмад, Абу Дауд, Тирмиди и Ибн Маджа. Тирмиди е казал, че е добър и достоверен. 

4. От Сад б. Малик ( А) се свежда, че Пророкът казал: „Да ви съобщя ли най-великото име на Аллах Исми Адам, с което, когато отправяш молитвата, се приема, и когато поискаш нещо, се дава? (Това е молитвата на Юнус, когато е бил в три тъмници: през нощта, в морето и в корема на кита):„Няма друг Бог освен Теб. Пречист си ти. Несъмнено станах от престъпващите”. Попитали: „ О, Пратенико на Аллах! Тази молитва само на Юнус ли е присъща?” „Не чухте ли словото на Аллах: „И му откликнахме Ни,е и го спасихме от скръбта. Така спасяваме вярващите”. [21:88]-отговорил Пратеникът на Аллах. Хадисът е предаден от Хаким. 

Виждаш, че това и други подобни предания не определят с категоричност кое е Най-великото име на Аллах. При установяването му учените са на различни мнения. В тази връзка съществуват близо четиридесет становища. Изводът, който ще направим от товапредание и от културата на религиозните учени, е, че Най- великото име на Аллах е съставено от няколко имена на Аллах. Когато човек зове Аллах с тях и спазва определените условия, без изключение Аллах приема зова му. Хадисите отразяват това многократно. 
Когато истината бе разкрита, се появиха претенциите, че тази тайна е отредена само за определени хора и с ключ, посредством който се разкриват останалите тайни и се показват чудеса, че част от хората притежават нещо, коеот другите нямат. Всичко това е в противоречие със сведеното от Аллах и Пророка. Авторите на това се позовават на следното знамение: 

38. И рече: "О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен отдадени на Аллах?"
39. Исполин от джиновете рече: "Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие."
40. Един, който имаше знание от Писанието, рече: "Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око." И когато [Сулайман] видя трона при себе си, рече: "Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен, или неблагодарен. Който е признателен, той е признателен за себе си. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, прещедър."
27: 38- 40 
Според тях в изрешението: ”... който имаше знание от Писанието” става дума имено за Най- великото име на Аллах-Исми Адам. На тях даваме следния отговор: 
Според специалистите тълкуватели, възнамереното значение в изречението е: „Я, Хай, Я, Кайюм!”( О, Вечноживия, Вездесъщия!) или „ Аллаху ля иляха илля Хайюл- Кайюм!” (Аллах, няма друг бог освен Него- Вечноживия, Вездесъщия). 
Някои казват, че това е вариант „ Ахия Шорахиа” на суранийски език- език близък до арабския, но нямат никакви доказателства. По темата не трябва да се излиза извън обясненията на Всевишния Аллах и хадисите. 

В резюме: хора с различни склонности непонятно се увличат по тайни извън откровеното. Така са изрекли много неща, за които не се споменава нито в Свещения Коран, нито в Сунната. На нас обаче ни е заповядано да се предпазваме от подобно поведение и да не излизаме извън рамките на оповестеното.

Дева Мария (Марийам) в Исляма

Мария, майката на Исус, заема много специално място в Исляма и Бог я определя като най-добрата жена сред хората, която Той е избрал сред другите жени заради своето благочестие и набожност.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!“

(Коран, 3:42-43)

Тя е сторена пример за следване, както Бог е казал:

„И с Мариам, дъщерята на Имран, която пазеше целомъдрието си, и вдъхнахме в нея от (чрез) Своя дух (т.е.Джибрил). И повярва тя в Словата на своя Господ, и в Неговите писания, и бе от набожните.“

(Коран, 66:12)

Наистина била жена, която можела да даде подобно чудо, каквото е Исус, роден без баща. Била позната със своите набожност и целомъдрие и ако имаше някакво различие никой нямаше да повярва, че е заченала девствена – вяра и факт, който Исляма поддържа истински. Специалната й природа се доказва от много чудеса още от ранното й детство. Нека разкажем онова, което Бог ни е дал за красивата история на Мария.

Детството на Мария

„Когато жената на Имран рече: „Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.“ И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.“ А Аллах най-добре знаеше какво е родила.“

(Коран, 3:35)

Мария е родена от Имран (Хели) и съпругата му Ханна, потомък на Давид и по този начин спада към фамилията на Пророците, от Абрахам, до Ной, до Адам, мир на всички тях. Както се споменава в аята, тя е родена в избраното семейство на Имран, който е роден в избраното семейство на Абрахам, роден в избрано семейство. Ханна била безплодна жена, която силно желаела дете и направила обет пред Бог, че ако Той я дари с дете, тя ще го посвети на Него да служи в храма. Бог отговорил на нейния повик и тя заченала. Когато родила, тя останала разочарована, защото детето било женско, а обикновено мъжките служели в Байт-ул-Макдис.

„И когато го роди, каза: „Господи, родих го женско.” ...Мъжкото не е като женското.“

Когато тя изразила тъгата си, Бог е порицал думите й:

„А Аллах най-добре знаеше какво е родила…”

(Коран, 3:36)

…защото Бог е избрал дъщеря й, Мария, да бъде майка на едно от най-големите чудеса на сътворението: девицата, която да роди Исус, Аллах да е доволен от него. Ханна я нарекла Мария (Мариам на арабски) и призовала Бог да я закриля – нея и децата й от сатаната:

„И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството є!”

(Коран, 3:36)

Бог наистина приел нейната молба и дарил Мария и детето й – Исус – със специален белег, който не е даван на никого преди това и никой от тях не е засегнат от докосване на сатаната по време на раждането си. Пророк Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал:

„Никой не се ражда без Шайтана (сатаната) да го докосне по време на раждането, което поражда вик, освен Мариам и нейния син (Исус)“. (Ахмад)

Тук веднага можем да видим подобните неща между низпосланото, с Християнската теология за „Непорочното зачатие“ на Мария и Исус, въпреки големите разлики между двете. Исляма не подкрепя теорията за „първичния грях“ и затова не гледа повърхностно на това обяснение за тяхното незасягане от докосване на Шайтана, а по-скоро това е милост, дадена от Бог на Мария и нейния син Исус. Както и другите пророци, Исус е бил предпазен от извършване на смъртни грехове. Колкото до Мария, дори и да кажем, че тя не е пророк, въпреки това тя получава протекцията и напътствието на Бог, които се дават на набожните вярващи.

„И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария.“

(Коран, 3:37)

След раждането на Мария, майка й Ханна я дала в Байт-ул-Макдис и предложила на тези, които са в молитвения дом, тя да отрасне под тяхно ръководство. Знаейки за благородството и набожността на тяхното семейство, те се изпокарали кой да се грижи за нея. Решили да хвърлят жребий и не друг, а пророк Закария бил избрания. До отрастването си детето останало под негово настойничество.

Чудесата в нейно присъствие и посещението на ангела

Мария растяла и дори пророк Закария забелязвал специалните черти на Мария, отговорни за различните чудеса, които ставали в нейно присъсътвие.На Мария била дадена изолирана стаичка към молитвения дом, в която момичето можело да се отдава на служене на Бог. Когато Закария прекрачвал прага да я види, намирал там изобилие от плодове.

„Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: „О, Мариам, откъде имаш това?“ Тя рече: „От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.“

(Коран, 3:37)

Тя била посещавана от ангел повече от веднъж. Бог ни е казал, че ангелът я е посетил да я осведоми за нейната чест и висок статус сред хората.

„И когато ангелите рекоха: „О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите! О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се! “

(Коран, 3:42-43)

Заради посещенията на ангела и нейния избор за положение над другите жени, някои могат да помислят, че тя е пророк. Дори да не е, което е въпрос на разискване, въпреки това Исляма смята, че нейния статус е с най-високо положение сред жените заради нейната набожност и благочестие, както и заради нейния избор за майка на Исус.

Нейното благовещение

Бог ни е разказал случката с идването на ангела да съобщи на Мария добрите новини за дете...

Раждането на Исус

При започване на мъките, тя е чувствала много силни болки – физически и душевни. Как една жена, толкова набожна и чиста забременява без съпруг? Тук трябва да споменем, че Мария е имала нормална бременност, която не е била по-различна от тази при другите жени и е родила по начина, по който и всички останали са раждали. Според християнските вярвания Мария не е страдала от родилни болки, а за Християните и Юдеите отношението към менструацията и родилните мъки е наказание заради греха на Ева (Хаууа – ар.) [1]

Исляма не поддържа подобни вярвания, както и не поддържа терията за „Първичния грях“, а силно и ясно подчертава, че никой няма да носи чуждите грехове:

„Всяка душа придобива [греха] единствено за себе си ­ никой съгрешил не ще носи греха на друг. “

(Коран, 6:164)

И не само това, но нито Корана, нито и Пророк Мухаммад с.а.с. са споменали, че Ева е яла от плода на дървото и е съблазнила Адам. По-скоро Корана укорява или само Адам или и двамата:

„Но им подшушна сатаната, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: „Вашият Господ ви възбрани онова дърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни. И им се закле: „Наистина за вас съм от доброжелателите“. И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая...“ 

(Коран, 7:20-22)

Мария, поради силните си болки и голямото страдание, желаела да не бъде създадена и извикала:

„О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!“

(Коран, 19:23)

След раждането на детето, когато нейното нещастие не можело да бъде по-силно, новородения Исус, Аллах да ги възнагради, учудващо проговорил изпод нея, уверявайки я, че Бог ще я закриля:

„И бе призована изпод нея: „Да не тъжиш! Твоят Господ стори под теб ручей. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми! И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: „Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.“

(Коран, 19:24-26)

Мария се успокоила. Това било първото чудо, сътворено от Исус. Той говорел успокоително на майка си веднага след раждането си и веднъж и на хората, които я видяли с новороденото бебе. Когато я видяли, те укорително й казали:

„О, Мариам, ти стори нещо осъдително. “

(Коран, 19:27)

Тя просто посочила към Исус у той като по чудо заговорил, точно както Бог е обещал над нейното благовещение.

„И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците“.

(Коран, 3:46)

Исус казал на хората:

„Рече то: „Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И (Той ме стори) да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!“

(Коран, 19:30-33)

Оттук и започва епизода с Исус, борбата му към призоваване на хората към служене на Бог, избягвайки кроежите и заговорите на Юдеите, които се опитвали да го убият.

Мария в Исляма

Вече обсъдихме високото положение, който Исляма дава на Мария. Исляма й дава статуса на най-съвършената жена сред другите. В Корана няма друга жена, на която да е отделено повече внимание, отколкото на Мария, въпреки че всички Пророци, с изключение на Адам, са имали майки. В 114-те сури (части) на Корана, тя е сред 8-те, които имат собствено име на Сура, като деветнайста сура се нарича „Марийам“, което е Мария на арабски. Третата сура от Корана е наименувана на баща й Имран (Хели). Чатите Марийам и Имран са сред най-красивите сури на Корана.

В заключение, Мария е единствената жена, специално назована в Корана. Пророк Мухаммад е казал:

„Най-добрите жени на този свят са четири: Мариам, същерята на Имран, Асиа – съпругата на фараона, Хадиджа бинт Хуайлид (жената на Пророк Мухаммад) и Фатима, дъщерята на Мухаммад, Пратеника на Аллах“. (ат-Тирмиди)

Въпреки достойнствата им, които са описани, Мария и сина й Исус са единствените човеци, които притежават характеристики, отличаващи ги от другите хора... Независимо че са били под специалната закрила на Бог от извършване на смъртни грехове (пълна закрила – като другите пророци – в случая с Исус, както и на частична закрила на другите праведници в случая с Мария, бихме могли да кажем, че тя не е пророк), те са били склонни д извършат грях. Християнството, поддържа становището за недостатъци у Мария[2], но само Бог може да даде качества на съвършенство начовек.

Исляма заповядва вяра и осъществяване на точен и строг монотеизъм; в който не присъства друга свръхестествена сила, освен на Бога и Той е Единствения, който заслужава служене, преданост и преклонение. Въпреки многото чудеса, които са излизали изпод ръцете на пророците и на праведните хора по време на житейския има път, те нямали силата да си помогнат, а също така са се прекратили след смъртта им. Всички хора са раби на Бог и се нуждаят от Неговата милост и помощ.

Такава е истината и за Мария. Въпреки многото чудеса, станали в нейно присъствие, всичко това е престанало след найната смърт. Някои претендират, че са виждали видения на Девата и са били спасени след призоваването й, както се споменава и в апокрифни текстове, като „Транситус Мариае“, са най-обикновено проявяване на Шайтана (сатаната), който иска да отклони хората от тяхното служене и преклонение пред Единия истински Бог. Преклонения като „поздрава за Мария“, специални молитви или други актове на служене и венцехваление, като преклонение на богомолжите и специални празненства за Мария, всички те водят хората към обожествяване и възвеличавне на друг, освен на Бога.

По тази причина Исляма стого забранява нововъведения от този тип, както и построяване на места за служене на гробове, всичко това за предпазване на същността на цялото служене на Бог, чистотата на поклоненията пред Него и изоставяне на лъжливото служене на други.

Мария е била рабиня на Бога, най-чистата от жените, специално избрана да въплъти чудото с раждането на Исус – един от най-великите Пророци. Тя била позната с набожността и целомъдрието си, които продължила да спазва и в останалата част от живота си. Историята й е била дадена в Свещения Коран и ще продължи по същия начин, непроменена, до Съдния ден.

За незададените въпроси

 от ~*~1001 nights~*~

Ако се обърнем назад към миналото, ще открием, че и нашите предшественици, като хората днес са се страхували от неизвестното, от това, което не познават. Истината е, че това е в природата ни. Всяко незнание ни вдъхва несигурност. Онова, непознатото е винаги чуждо, винаги далечно и извор на страхове и въпроси. Разликата е в хората - някои се стремят към знанието, други се задоволяват да живеят с вече наученото, макар то никога да не е достатъчно.
Основният източник на знания обикновено е средата, в която живеем, хората, които са непрестанно около нас и повтарящите се действия в ежедневието. Колко често човек умира там където се е родил. Храни се с това, с което са се хранили и родителите му. Вярва в онова, което са му казали да вярва. Така в незнанието си хората са склонни да изграждат високи стени между други хора, с различна раса, националност, религия. Нима не го виждаме всеки ден. Дори днес, когато се говори за свят без граници и международна солидарност, проблеми като расизма все още са актуални. Какво ни кара да имаме предпочитания към едни народи и да сме предубедени към други. Може би начина ни на живот. Или може би по - скоро стремежът ни към определен начин на живот. Говорим, за свободата на изказ, за свободата на избор, за междукултурен обмен, но на практика колко от това е факт. За каква свобода от предрасъдаци можем да говорим щом познавам хора, които се страхуват да признаят религиозната си приндлежност или различното си мнение дори. Защо да си мюсюлманин трябва да те обрича да общуваш свободно само с други мюсюлмани. Колко много можем да научим едни за други ако само можехме да поговорим. Но и да се изслушваме...
Имам свой близък приятел - добро и религиозно младо момче, което живее в Турция. Направи ми впечатление една история, която сподели с мен и която ме накара да се замисля. Запознал се в университета с група американски християнски мисионери, дошли в Истанбул, за да запознаят мюсюлманите с учението на Исус. Той ги запитал, дали са запознати и с Исляма щом изучават Световни религии в университета. Единият американец отвърнал, че знае достатъчно - знае онова, което са му казвали за Исляма. Моят приятел му отговорил, че Ислямът не може да се разбере през чуждите очи и му подарил копие на Корана. Не бил сигурен дали другото момче ще се зачете, но ми каза, че ако го направи ще изгради собствено мнение за тази религия и то ще бъде добро, защото в Корана не може да намери нищо грешно. Дни по - късно случайно се засякохме с групата американци и ми направи впечатление, че онова момче се постара да поздрави приятелят ми по турски и с уважение. Каза му, че е започнал да чете и изглеждаше много развълнуван. Помислих си, че с това може да се каже, че което е зависело от моят приятел като добър и отговорен мюсюлманин е изпълнено до голяма степен. Защото ние не можем да учим хората в какво да вярват, но можем да споделим нашите знания, а те ако са отворени към тях, ще се поучат.
Няма религия, която да подбужда към злодеяния и анархия. Ислямът е религия на мира. Колко много може да се говори за това, с колко доказателства може да се докаже. Но ще е излишно пред очите на неискащите да го разберат, защото те се задоволяват със своето ограничено знание и начин на мислене. Не е ли невежество хората да отхвърлят нещо, което не познават? Ще се вслушам в мнението на този американец, поел инициатива първо да опознае, а после да внушава, защото той е вече обективен. Осъзнавам колко малко са хората като него, които сами биха потърсили отговори. И колко много са онези, които вярват сляпо в личната правота.
Отговорите чакат да бъдат открити, но въпросите не се задават все още. Не знаеш защо онова момиче, е решило да покрие главата си с хиджаб и е предпочело скромността пред забавленията. Не знаеш защо онова момче се въздържа от алкохол докато приятелито му се хвалят с пиянските си вечери. Не разбираш мотивите на хората да търсят простите истини в живота вместо да превземат върхове. Но щом не знаеш или не разбираш, не осъждай, не обиждай! Непознатото те плаши? Опознай го тогава.

Накратко - основни принципи в Исляма

Истинският Ислям се базира на свещения Коран и Сунната. Сунна е арабска дума, която означава действия и думи или примери от Пророк Мухаммад, мир нему. 

Шест основи на вярата

Таухиид: Монотеизъм (единствеността на Аллах)
Пророчество и Пратеничество
Свещени Книги
Ангели
Съдния ден
Предопределение

Пет стълба на Исляма

Шахада: Деклариране на вярата
Салат: Молитвата
Закат: Милостиня, плащане на милостиня и даване на бедните
Саум: пост, задължителен по време на месец Рамадан
Хадж: Поклонение в Мекка

Последният Пророк - Пророк Мухаммад (мир нему)
Пророк Мухаммад e бил последния и окончателен Пратеник на Аллах. Няма да има пророк след Мухаммад (мир нему)
Аллах избрал Мухаммад, на когото да открие Своето Последно Послание до хората - Свещения Коран - и дал на Мухаммад пълно ръководство за хората от цял свят. Мухаммад (мир нему), е получил Корана от Аллах чрез Ангел Джибрил. 

Напътените Халифи
Абу Бакр ас-Сиддик
Умар ибн ал-Хаттаб
Усман бин Аффан
Али ибн Аби Талиб


Ислямския закон (Шари'а)
Този закон се основава на Свещения Коран и Сунната на Пророка, въплътена в хадисите, лат източник на ШАри'а.


convertingtoislam.com 

Как да засвидетелстваме Исляма и да станем Мюсюлмани

Думата мюсюлманин (муслим) се отнася до някой, който е отдаден на Бог, независимо от расата, националността или етническия си произход.  Ако човек има искрено желание да бъде Мюсюлманин, твърдо убеждение и здрава вяра, че Исляма е истинската религия на Бог, тогава единственото, което трябва, без отлагане, да произнесе Шахада – свидетелството на вярата. Шахадата е първата и най-важната от петте основи на Исляма. Т.е. встъпването в Исляма се извършва единствено чрез изричане на свидетелството – Шахада. Чрез произнасянето на това свидетелство (Шахада), с искрена вяра и убеждение, човек влиза в лоното на Исляма. Когато влезеш в Исляма заради Аллах, всички предишни грехове се опрощават и човек започва нов живот на благочестие и праведност. Пророка с.а.с. е казал на един човек „Не знаеш ли, че приемането на Исляма унищожава всички грехове преди това?“ (Сахих Муслим) Приемайки Исляма, това в същност е покаяние от пътищата и вярванията в живота до този момент. Човек не трябва да е обременен от грехове, сторени преди засвидетелстването, но ако греха е заграбил правата на друг човек, както чрез кражба например, тогава сгрешилия трябва да направи всичко възможно да върне неправомерно взетото.  Тогава се изтрива всичко, записано за човек и той става чист така, както майка му го е родила. И човек трябва да се стреми да запази записите си чисти и да прави възможно най-много добри дела. Колкото до смяната на името, това не е задължително условие за приемане на исляма, въпреки че много хора избират мюсюлмански имена – това често показва, че носят с гордост своята нова самоличност. Ако името съдържа елементи на неверие – като например името да означава нещо като „син на Бог“, тогава обаче смяната му става задължителна. Друга причина за промяна на името е, когато името е с неприятно значение – „война“ или нещо подобно[1]. Никога не се променя бащиното име, което винаги следва личното, дори и да е забранено или неприятно като значение, защото не трябва да се лъже или да се заблуждава за фамилната принадлежност. Свещения Коран и Хадисите подчертават важността от изповядването и следването на Исляма. Бог потвърждава: Ислямът е религията при Аллах. (Коран, 3:19) В друго знамение на Свещения Коран Бог казва: А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (Коран, 3:85) Мухаммад, Пратеника на Аллах, с.а.с. е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах; редовното извършване на молитвата; раздаването на Милостинята Закят; Поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан“.  (Сахих ал-Бухари и Сахих Муслим) В друго предание е казал: „Който засвидетелства, че няма друг достоен за обожествяване освен Аллах Единствения, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник, че Иса (Исус) е раб на Бог, Негов Пратеник и Негово слово[2], предадено на Мариам (Мария) и Дух от Него; че Рая е истина, че Ада е истина, Бог ще го въведе в Рая според делата му“. (Сахих ал-Бухари). Свидетелството Шахада: Шахада се декларира със следните думи: “Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах.” Превода на което, е: Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммад е Пратеник на Аллах. Първата част на Шахада (Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах) съдържа най-важната истина, която Бог е дал на Товренията: няма друго божество заслужаващо да му се служи, освен Могъщия Аллах. Бог заявява в Корана: И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“ (Коран, 21:25) Това показва, че всички форми на служене, като молитва, пост, търсене на прошка, правене на курбан, призоваване (ду’а), трябва да е отправено само и единствено към Бог. Отправянето на всяко богослужение към друг освен към Аллах (Бог) – независимо дали е ангел, пратеник, Исус, Мухаммад, светец, идол, слънце, луна, дърво – е явно противоречие на основите на Исляма, това е непростим грях, освен ако човек не го осъзнае и не се покае докато е жив.   Служенето на Бог е извършването на дела и изричането на думи, от които Бог ще бъде доволен, неща, които Той е заповядал или препоръчал да бъдат направени. По този начин служенето не се ограничава само с изпълнение на петте стълба на Исляма, но включва всеки аспект на живота. Приготвянето на храна за нечие семейство, казването на нещо приятно на някого, могат също да нъдат актове на служене ако са направени заради одволството на Бог. Това означава, че за да бъдат приети, всички актове на служене трябва да нъдат извършени заради Единствения Бог.  Втората част на Шахада (уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах) означава, че Пророкът с.а.с, е раб и приближен пратеник на Бог.  Това подразбира подчинение и следване на заповедите на Пророка. Трябва да се вярва в това, което той е казал, правил и учел, както и в това, което е забранил. Човек трябва да служи на Аллах според учението на Пророка с.а.с., защото цялото му учение е низпослание и вдъхновение, предадено от Бог. Хората трябва да се стремят да оформят живота и характера си, подражавайки на Пророка, защото той е пример, който трябва да се следва. Бог е казал:  „Ти наистина имаш велик нрав.“ (Коран, 68:4) Също е казал: „Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“ (Коран, 33:21) Той е бил изпратен да осъществи на живо Корана – чрез думите, делата, законодателството и във всички страни на живота. Аиша, съпругата на Пророка, когато била запитана за характера на Пратеника на Аллах, отговорила:  „Неговия характер беше Корана...“ (Ас-Суюти) За истинско придържане на втората част на Шахада, трябва да се следва примера на Пророка във всяко негово действие и думи. Бог е казал:      „Кажи (О Мухаммад на хората): „Ако обичате Аллах, последвайте ме!“ (Коран, 3:31) Това означава също и, че Мухаммад е последния Пророк и Пратеник на Бог, че няма да има друг (истински) пророк след него. „Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“ (Коран, 33:40) Всеки, който претендира, че е пророк или получава откровение след Мухаммад, Бог да го благослови и с мир да го дари, е самозванец и вярата в думите на такъв човек, е развностойна на неверие. Приветстваме те с встъпването ти в Исляма, поздравяваме те за решението ти и ще се опитаме да ти помогнем доколкото можем, ин ша Аллах. Бележки: [1] Можете да видите материал за мюсюлманските имена тук: http://muttaqun.com/names.html, както и в Име на детето (islambulgaria.blogspot.com) [2] Бог го е сътворил чрез заповедта Си „Бъди!“, както Е сторил и при сътворяването на Адам – първия човек. Превод и редакция от http://www.islamreligion.com/ - Милена Борисова-Иршад