Обещах да разкажа моята история за това как и защо приех Исляма и най-накрая имам време и Интернет за това (бел.ред. историята е от 2006 г.)...
За Исляма знаех много малко - че мюсюлманите имат джамия, а не църква, Аллах и 5-кратната молитва, и че някои жени носят шал на главата си. В един момент, обаче, в мен се породи някакъв интерес към тази религия, която тогава определях като "екзотична" и различна.
Всичко започна преди 4-5 години, когато брат ми записа Арабистика и започна да носи разни книжки у нас.
Първата книга беше "История и култура на Древна Арабия", а след това ми попаднаха няколко книги посветени конкретно на Исляма (на Керън Армстронг и др.) които всъщност ме накараха да се замисля дали наистина моята религия, тогава християнството, е правилният път към Бог и рая. Това беше дълъг процес на обмисляне и съпоставяне, трябва да призная. Изчетох бая книжки по въпроса - кои добри, кои лоши, говорих с доста хора, мюсюлмани, помаци, християни. Религията е тема, която винаги съм обичала да обсъждам с познатите ми.
Моментът, в който разбрах, че Ислямът е истинската вяра, дойде декември 2005. Тогава бях на екскурзия в Турция. Заведоха ни да разгледаме една от джамиите там и когато влязох, разбрах че това е мястото, където се чувствам по-близо до Него. За пръв път в живота ми се чувствах така. Екскурзоводката разказваше историята на Истанбул, обаче аз не я слушах. Само се оглеждах и в един момент си казах "Това е!.." - никога не съм се чувствала така в църква. Никога.
После започнах да чета Корана, да обсъждам живота на Пророка (Аллах да Го благослови и с мир да Го дари) с няколко приятели -мюсюлмани и да осмислям цялото послание на Исляма. Знаех, че това е верния път, но все още не се чувствах готова.
После заминах за Америка, на бригада, оставяйки всички книги в родината. Още първата седмица, след като пристигнах в САЩ ми залипсваха книгите. Опитах да намеря нещо в библиотеката, но всичко в секция "религия" беше християнско. Повярвайте ми, почувствах се отчаяна и самотна там. Няма Коран, няма мюсюлмани.. Какво правя аз там?..
За късмет срещнах една мюсюлманка на моята възраст от Русия. Всъщност работихме заедно известно време. От момента, в който я срещнах, всичко се промени. Например реших да опитам пак да намеря книги в библиотеката и намерих няколко много добри за историята на Исляма, за Пророка (с.а.а.с) и.. самия Коран Бях много щастлива. Даже срещнах на два пъти мюсюлмани.
Един ден попитах приятелката ми дали случайно няма джамия наблизо и тя ме шашна, като каза че има, на 2 часа път с кола, и че утре (т.е. петък) ще ходи там. Покани ме и аз директно я питах "А може ли да приема Исляма там". Очичките и грейнаха, "Да, разбира се". Въобще не разбрах как така изведнъж зададох този въпрос. Чак се очудих после.
Ден по късно стоях и плачех от радост заедно със сестрите, след изричането на шахадата и благословията на имама, в малката бяла джамия в Мериленд. Всички бяха щастливи, защото за пръв път срещали някой там, който да приема. На всичко отгоре от България.
"МашАллах, дойде от България в САЩ, за да срещнеш рускиня, която да те заведе в джамия пълна с араби и арабки, където да приемеш Исляма"
Имам мнооооого още да уча. Но със сигурност направих прaвилния избор. Благодаря на всички, които ми помагат! Благодаря на Аллах, че ме напъти...
Ширин
Няма коментари:
Публикуване на коментар